Приказка: „Приказка за планинската самодива и дървосекача“

Дъбът на хълма над село Горица не е просто дърво и разказът започва с обяснението защо всички го наричат така. Никой не знае възрастта му, а думите на дядо Стоян, който наближава деветдесетте, само подсилват усещането за древност. Пристигането на инженер от града с папка чертежи въвежда конфликта, а вечерното събиране пред кметството го изостря: кметът обяснява, че пътят ще донесе работа. Оттам разказът следва спора между полза и памет и решението, до което селото стига. Темата е разгърната чрез случка, а не чрез разсъждение, а описанията са кратки. Разработката е подходяща за образец при разказ по въображение по нравствена тема.

Съчинението тръгва от неделните разходки с дядото в планината и от навика му да спира на всеки десет крачки. Първата част показва какво не е разбирал разказвачът тогава и какво е означавала планината за него като дете. Втората прескача години напред, когато дядото вече го няма, но думите му са останали. Кулминацията е връщането на същото място и онова, което героят открива там. Финалът обяснява откъде идва гневът и защо любовта към природата се оказва наследство. Личният тон е запазен през целия текст, а описанията са конкретни. Разработката е подходяща за образец при съчинение по въображение и за подготовка за класна работа.

Романът започва не с герой, а с година: 1833, когато голямата чума току-що е отминала и е лежала дълго като отровна мъгла над цялата страна. Тук е събрано началото на тази история, с което Димитър Талев отваря света на Преспа. В откъса Стоян Глаушев още е млад момък в родното си село Гранче, на три часа път от града. Вечерта го заварва на път към ливадата, където са изкарани воловете, а по петите му върви младото бяло куче с черното петно на челото, единственото същество в двора, което той нито бие, нито хока. Картината на ранната пролет след Свети Атанас, стопените януарски снегове и синкавата мъгла над трапищата води до кулата на Махмуд бей в края на селото: двукатната сграда с бойници вместо прозорци, хамбарите, кехаите и полето наоколо, което е негово заедно с всичко живо в него. Откъсът спира в мига, в който Стоян вижда пред високата порта едно от децата на бея, а след него и хрътките. Записът е точен, без съкращения, и е удобен за четене в час, за цитиране в анализ или съчинение, за наблюдение върху описанието на природата у Талев и за въведение в характеристиката на Стоян Глаушев.

Случката е поставена в края на юни, когато слънцето вече се е скрило зад върховете на Стара планина и вечерният хлад бавно се спуска. Разказвачът се изкачва с баща си по пътека между вековни букови дървета, чиито клони се преплитат над главите им, а разговорът между двамата въвежда очакването: горе го чака нещо, което си струва умората. Пътеката става все по-стръмна, камъните са хлъзгави и напрежението нараства заедно с изкачването. Оттам разказът стига до срещата, заради която е започнало всичко. Природата не е декор, а участник в случката, и точно затова текстът се свързва с мотивите от стихотворението на Добри Чинтулов. Пряката реч е използвана пестеливо и на място, описанията са конкретни, а финалът остава спокоен, без излишно поучение. Разработката е подходяща за образец при писане на разказ по въображение по зададена тема, за упражнение върху описанието на природа и за подготовка за класна работа. Композицията е удобна за подражание: спокойно въведение, изкачване, което създава очакване, кулминация в самата среща и кратък финал. Именно тази подредба най-често липсва в ученическите разкази.

Разказ, в който се работи повече, отколкото се говори. Един ден на жътва, видян през очите на човек, който го преживява за първи път и помни всяка подробност от него. Разказ по въображение по зададена тема, свързана с народния бит. Какво го прави добър Гледната точка. Героинята е нова в това, което върши, и затова всичко се описва така, както би го видял някой, който го вижда за пръв път: с удивление, с несръчност, с умора. Този избор решава най-трудното при такава тема и позволява обичайни неща да бъдат описани интересно. Как е построен По хода на един ден, от ранното утро до залеза, с ясни етапи: ставането, подготовката, пътят към полето, първият поглед към нивата, обучението, самата работа, обратът и прибирането у дома. Такава подредба по часове е най-лесната за следване и най-удобната за подражание при собствена работа. Между етапите тонът се променя. Отначало е свеж и бодър, после става тежък и уморен, а в средата на разказа се обръща рязко и до самия край остава светъл. Най-доброто място в текста Обратът. Той не идва от събитие, а от звук. Точно в най-тежкия момент в разказа влиза нещо, което променя всичко, и оттам нататък се променя и самата героиня. Решение, което си струва да се запомни, защото показва как се прекъсва еднообразието в описателен текст. Какво още работи Описанията са направени през сетивата, не през прилагателни: какво се чува, какво пари, какво боли, какво тежи в ръцете. Трудът е показан стъпка по стъпка, с конкретните движения, а не обобщено, и затова читателят разбира как точно се върши тази работа. Обстановката е изградена с подробности от бита: облекло, храна, място за спане, предмети. Нищо от това не е обяснено, а просто се появява в хода на разказа, което е по-доброто решение. Присъстват и два второстепенни образа, всеки въведен с две-три думи, но достатъчно ясно откроени, за да се запомнят. Финалът е двоен: първо реален, после сънен, с реплика, която затваря темата и връща заглавието. Това е по-рядко срещано решение и прави края по-запомнящ се от обикновеното обобщение. Език Прости и ясни изречения, с подбрани думи от бита и от народната реч. Пряката реч е малко, но поставена точно там, където е нужна, и носи характера на онзи, който говори. За учителя: подходящ пример при разказ по въображение с народна и битова тема. Промяната на тона по части се раздава като задача за проследяване, обратът се обсъжда отделно като похват, а описанието на труда става повод за разговор за отношението към земята и към общия труд. Текстът върши работа и при междупредметна връзка с темите за обичаите и трудовия календар. За ученика: ясно как се пише разказ, в който няма много събития: как се избира гледна точка, как се описва работа чрез усещания, къде се поставя обратът и как се завършва, без да се поучава. Подходящ за подготовка преди класна работа, за преговор на изискванията към този вид работа, за писмено изпитване и за самопроверка.

Планът за урок върху „Насред полето седна Планината“ представя учениците на Емили Дикинсън, нейната епоха и дълбокия смисъл на краткото стихотворение. Разглеждат се заглавието, образът на планината като жива и мъдра прародителка, мотивите за природата, времето и вечността, героите, настроенията, конфликтите и преносните значения. Урокът насочва към уважение към природата, наблюдателност и осмисляне на човешкото място в света.