„Три стола“, а не „три столове“: формите за единствено и множествено число при имената. Разработка по граматична норма за 11 клас

Три молива, но трима ученици. Материалът обяснява защо формата се променя и кога точно. В началото е обяснено, че съществителните от мъжки род имат особена форма, използвана при броене на нелица, и е дадено определението на бройната форма заедно с окончанията, с които се образува. Същинската част изяснява кога тя се употребява: когато пред съществителното стои дума, показваща количество. Тези думи са разделени на групи и всяка получава свой подраздел с примери. Първата група са числителните бройни имена, тоест думите за точен брой. Втората са числителните за приблизителност, показващи неточен брой. Именно това разделяне прави правилото проверимо: вместо да се помни, то се прилага според думата, която стои отпред. Нататък материалът разглежда изключенията, тоест случаите, при които правилото не важи, и формите за единствено число, при които се греши по друга причина. Отделно е обяснено и защо правилото важи само за нелица и защо при хора формата остава обикновената, което е и най-често нарушаваната част. Всяко правило е придружено с примери за проверка. Подходящ е за упражнение върху граматичната норма, за подготовка за изпит и за проверка при писане.

Групата се движеше или групата се движеха? Отговорът се крие в едно правило за събирателните съществителни, което лесно се подминава, а веднага личи в писмената реч. Разработката по граматична норма за имената започва със същността на бройната форма: как се образува с окончанията -а и -я и в кои три случая е задължителна, след точно бройно числително, след числително за приблизителност и след думите за количество колко, няколко и толкова. Веднага след това е разграничен обратният случай, когато съществителното назовава лица и нормата изисква обикновено множествено число. Отделни части разглеждат съгласуваното определение, вмъкнато между числителното и съществителното, употребата на колко и толкова с възклицателно значение, както и думите за множество като двойка, тройка, стотици, милиони, дузина и чифт. Самостоятелен раздел е посветен на й и и във формите за единствено и множествено число, при съществителните имена и при местоименията, включително особеността на местоимението неин в производните му форми. Разгледано е и съгласуването при няколко определения към еднотипни предмети, както и правилото за събирателните имена, от което тръгва цялата разработка. Практическата част предлага два варианта тест с ключ, със задачи за подчертаване, попълване на окончания, поправяне на сгрешени изречения и преобразуване. Кратък преговор в края събира правилата в няколко реда за бързо припомняне преди класна работа. Подходяща е за самоподготовка, за упражнение в час и за преговор върху граматичната норма при имената в 10 клас.

Бройната форма изглежда като дребна подробност, а е сред най-често грешените правила. Часът я разгръща за 40 минути. В началото е дадена информацията за урока: предмет, тема, клас и продължителност. Същинската част започва с правилото за бройната форма и с окончанията ѝ, а след това с трите вида думи за количество, които я изискват, всеки изведен поотделно. След основното правило идват две особености, разгледани самостоятелно: как се държи бройната форма при съгласувано определение и кога думите за количество НЕ изискват такава форма. Точно тези две изключения са и източникът на повечето грешки. Втората част на часа е за множественото число при съществителни на определени окончания, разложена на номерирани правила, включително важното наблюдение, че в българския език няма дума, която в множествено число да завършва по определен начин. Последното правило е за местоименията. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е предвидено и как се проверява усвоеното чрез изречения, в които учениците сами избират формата. Планът е подходящ за преподаване в 10. клас, за упражнение и като модел за собствен план.

„Четири нови компютри“ звучи привично, но не отговаря на нормата – и точно такива форми проверява настоящият тест по български език, защото грешките в тях са едновременно чести и лесно забележими. Изпитният вариант съдържа 20 задачи. Началото е кратък текст за случка в училищна библиотека, съставен така, че в него да присъстват едновременно бройни форми, имена за лица след числително, събирателно съществително като подлог, притежателно местоимение и изредени определения към един предмет. Първите пет задачи произтичат изцяло от него и изискват разпознаване на всяка от тези конструкции в правилния ѝ вид. Следващите задачи систематизират правилата. Проверява се след кои думи се употребява бройна форма и след кои – обикновена множествена, как се съгласуват числителното и прилагателното пред съществително, което не назовава лице, и как се образуват множествените форми на съществителните, завършващи на -ий, както и на онези, при които в множествено число отпада крайното -й. Отделна задача разграничава измерващата от възклицателната употреба на въпросителната дума – случай, в който изборът на форма се променя. Проверката продължава със съгласуването и с местоименните форми: сказуемото при подлог, означаващ съвкупност, правилното разграничаване на въпросителните форми за единствено и за множествено число, коректните форми на притежателното местоимение за женски род, както и разпознаването на грешка при названия на лица след числително. Включени са и случаите, в които след количествено название следва обикновена множествена форма. Заключителните три задачи са с място за писане и имат редакторски и практически характер. Първата изисква поправка на изречение с две сгрешени форми и обосновка на избора. Втората – преобразуване на израз според правилото за изредени определения към един предмет. Третата поставя задача за съставяне на собствени изречения по два зададени модела. Приложен е ключ с верните отговори и кратки пояснения, които назовават правилото зад всеки избор, както и примерни решения на отворените задачи. За учителя това е подходящ материал за текуща проверка, за упражнение върху граматичната норма или за преговор преди класна работа – може да се приложи изцяло или на части. За ученика тестът работи върху форми, които се употребяват ежедневно, и изгражда навик да ги преценява, преди да ги напише. Формулировките са ясни, а обемът позволява провеждане в рамките на един учебен час.

Едно и също съществително приема различна форма според това какво стои пред него – числително, неопределително местоимение или възклицание. Настоящият тест по български език проследява тези случаи последователно и проверява дали ученикът ги разграничава сигурно. Изпитният вариант съдържа 20 задачи. Началото е кратък текст за вечер в читалището, в който умишлено са събрани най-разнообразни форми: бройни, обикновени множествени, съществителни от чужд произход, събирателно име като подлог и възклицателна употреба на въпросителна дума. Първите пет задачи се решават чрез него – изисква се откриване на правилната бройна форма, посочване на изречението, в което тя е задължителна, разпознаване на нарушено съгласуване при събирателно съществително, преобразуване по правилото за думите с крайно -й и разграничаване на количествената от възклицателната употреба. Втората част систематизира нормата. Проверява се разпознаването на ред, в който всички словосъчетания са в правилна бройна форма, определянето на думите, след които следва обикновена множествена форма, и спазването на правилото при названия на лица. Отделни задачи разглеждат образуването на множествено число при съществителните на -ий и на -ей, случаите с крайно -й, както и типична грешка от удвояване. Проверката продължава със съгласуването: сказуемото при подлог, означаващ съвкупност, и оформянето на няколко определения, отнасящи се до един и същ предмет. Включена е и задача, която показва, че вмъкнатото между числителното и съществителното определение не отменя бройната форма – случай, който често се тълкува погрешно. Последните три задачи изискват попълване и обяснение. Първата е преобразуване по правилото за названия на лица, включително правилният избор на числително. Втората изисква попълване на форми за единствено и множествено число по зададен модел. Третата е теоретична: изисква със свои думи да се обясни кога при определени думи се използва обикновена множествена форма и кога бройна, с по един пример за всеки случай. Приложен е ключ с верните отговори и кратки пояснения, които назовават конкретното правило, както и разгърнати примерни решения на последните задачи. За учителя това е подходящ материал за текуща проверка, за упражнение или за преговор преди класна работа. За ученика тестът дава подредена система от правила, приложима веднага при писане. Формулировките са ясни, а обемът позволява провеждане в рамките на един учебен час.

Кое е вярното, „директорът пристигна“ или „директора пристигна“, и има ли начин ученикът да провери сам, без да гадае? Разработката за членуването на имената поставя този въпрос в центъра си. Уводната част представя трите групи изменяеми думи, които наричаме имена, съществителни, прилагателни и числителни, обяснява защо към тях традиционно се добавят и местоименията и кои категории се променят при всяка от групите. Следва основният раздел за съществителните имена: граматичните им категории, видовете определителен член по родове и числа, разграничението между пълен и кратък член в мъжки род единствено число според синтактичната служба на думата, както и практическото правило за проверка при колебание, което позволява формата да се избере сигурно. Отделни части проследяват членуването на прилагателните имена със съгласуването по род, число и определеност и членната форма на бройните и редните числителни, включително колебанието между двата варианта при броене на лица и на предмети. Самостоятелен раздел събира пет типични грешки, нарушеното правило за пълен и кратък член, неправилното членуване на думи от женски и среден род, двойното членуване, смесването на числителните форми и невярното съгласуване по род и число. Практическата част включва четири задачи, избор на членна форма в дадени изречения, попълване на членувани форми, съобразяване с контекста при числително и редактиране на цял текст с пропуснати членни форми. Заключението обобщава защо членуването е условие за яснота в книжовната реч. Разработката е подходяща за преговор преди класно, за упражнение върху граматичната норма и за самостоятелна работа върху пълния и краткия член в 11 клас.