Пробен тест за НВО. („Заточеници“ - Яворов) Български език и литература – 7 клас (Вариант 23)

Пробен изпит в две части, при който първата стъпва изцяло върху биографията на един поет, а втората изисква преразказ от името на герой от съвсем друга книга. Именно това съчетание отговаря точно на изпитния модел. Материалът не е сборник с упражнения, а цял изпит, който се решава от начало до край за отреденото време. Първата част започва с два свързани източника – писмо на поета до негов приятел и таблица с четири дати. Още тук се проверява умение, което рядко се упражнява: съотнасяне на сведения от текст и от таблица. Пет последователни задачи разглеждат именно това – какво липсва в единия източник, какво присъства и в двата, какво следва само от таблицата и как двете се отнасят помежду си. Оттам проверката минава към езика на текста. Търсят се синоними, глаголна форма, начин на свързване между две изречения. Средището е едно дълго изречение, извадено от писмото, върху което са зададени седем задачи поред. Определя се видът му по състав, търси се невярното твърдение за него, обяснява се функцията на отделните запетаи, изброяват се предлозите, а после се изисква преобразуване и посочване на броя на подчинените части. Именно това връщане към един и същи текст седем пъти е най-полезното в изпита. То показва, че едно изречение може да се разглежда от много страни. Отделна задача изисква преписване и поправяне на текст с точно посочен брой грешки от три различни вида – правописни, пунктуационни и при членуването. Отговорът в ключа е даден изцяло, с всички поправки. Литературната част обхваща осем задачи от целия учебен материал. Има въпроси за жанр, за изразно средство, за преизказни форми, за подзаглавие и за причините за страданието на героите. Отделна задача изисква съотнасяне на четири реплики с героите, които ги произнасят. Финалната задача на първата част е за тълкуване на два стиха с отговор от няколко изречения, а в ключа е приложен разгърнат примерен отговор. Втората част е дидактическа задача с приложен текст за преразказ от името на герой – най-трудният вид, защото изисква и смяна на лицето, и преобразуване на цялата чужда реч. Ключът е пълен, като при отворените задачи са дадени примерни отговори. Преподавателят получава готов пробен изпит и за двете части, без нужда от подготовка. Ученикът решава истински изпит и упражнява едновременно работа с два източника, езиков разбор, литература и преразказ.

1. От кое стихотворение са стиховете? И с вяра ще разкрия аз прегръдки,     загледан в две залюбени очи, и тих ще пия техните лъчи, - ще пия светлина, лечебни глътки. И пак ще се обърна просветлен света да видя цял при ярък ден. A) „Две хубави очи“ Б) „Стон“ (На Лора) B) „Ще бъдеш в бяло“ Г) „Сенки“ 2. Кое от посочените произведения е елегия? A) „Две хубави очи“ Б) „Заточеници“ B) „Маска“

Група изгнаници гледа назад към брега, който напускат завинаги. Анализът на „Заточеници“ проследява тази болка. В началото е представен Пейо Яворов с истинското си име, роден в Чирпан, и с материалните трудности, които определят младостта му. Следва раздел за елегията като жанр, а веднага след него личен въпрос към ученика: какво значи да те стегне носталгията и какъв е неговият собствен корен. Именно това начало свързва творбата с преживяването. Същинската част е подробен анализ по строфи, построен като номерирани въпроси. Първите разглеждат втората строфа и невъзможността за обратен път, като са изведени конкретните думи, които внушават това. След това следва задача да се посочат всички думи, назоваващи родината или свързани с нея, включително конкретните имена в текста. Именно тази работа с отделни думи, а не с общи разсъждения, прави анализа приложим. Материалът съдържа въпроси с отговори. Отделно е обяснено и защо творбата е елегия по жанр и къде точно в текста личи това, а не само в заглавието на разработката. Подходящ е за подготовка за класна работа и за съчинение по темата за родината и изгнанието.

Прочитът тръгва от чувството и от този, който го изразява. Началото представя П. К. Яворов, псевдоним на Пейо Тотев Крачолов, и творбата. Въпросите започват с основното чувство в елегията и с това кой говори в произведението и как го изразява. Следват питания по какъв начин заглавието насочва към смисъла, каква е ролята на природната картина за художественото въздействие и как е изразена връзката между природата и човешкото преживяване. Отделни въпроси разглеждат ролята на ключов образ, причината родината да бъде видяна точно така и личността на Тодор Александров, на когото творбата е посветена, с покана изводът да бъде споделен в клас. Последната част е теоретична: кои черти определят стихотворението като елегия и чрез какви изразни средства най-ясно е внушено елегичното чувство. Двадесет и един въпроса с отговори придружават анализа, което прави разработката удобна за час и за отговор на въпрос за жанра. Теоретичната част за елегията е кратка, но достатъчна, за да се отговори уверено на въпрос за жанра, а биографичната задача за Тодор Александров свързва творбата с историята зад нея.

Прочитът е построен около собственото възприятие на ученика. Началото представя Пейо Яворов, чието истинско име е Пейо Тотев Крачолов, и произведението. Рубриката „Да се впиша в текста“ проверява какво се знае за поета, преди да започне четенето. Рубриката „А какво мисля аз“ идва два пъти: след първия откъс с въпроси какво се вижда и чува, съвпада ли станалото с очакванията, кое изненадва, кое смущава и има ли нещо възмутително, и след пълния текст с въпроси какво ново се вижда, изненадва ли финалът, какво настроение създава творбата и кои стихове ще бъдат запомнени и защо. Накрая рубриката „В час ли съм“ проверява усвоеното. Четиридесет и два въпроса с разгърнати отговори придружават анализа, което го прави подходящ за работа в час и за домашна подготовка. Двукратното връщане към собственото мнение е ключът към метода: първото впечатление се сравнява с окончателното, а въпросът кои стихове ще бъдат запомнени превръща четенето в личен избор. Отговорите са конкретни и се опират на стихове от творбата. Наблюденията върху езика помагат и при търсене на подходящи цитати за собствен текст.

Елегията е разгледана през преживяването, а не през събитието. Началото представя Пейо Тотев Крачолов, известен с псевдонима Яворов, роден в първия ден на 1878 г. в Чирпан, и произведението. Рубриката „Да прочетем заедно“ започва с въпроса какво изобразява стихотворението, събитие или преживяване, и продължава с кои са героите, къде се намират, какво се случва с тях и какво изпитват. Следват питания за ролята на природните картини и за връзката им с преживяванията, както и за въздействието на творбата. Разделът за жанра и композицията се спира на промяната в първоначалното заглавие и на онова, което поетът постига с нея. Частта за темите и проблемите обяснява ключово понятие и сравнява финалното възклицание с Ботев стих. Четиридесет и пет въпроса с отговори и задачи придружават анализа. Въпросът за промененото заглавие е ценен, защото показва как една дума насочва целия прочит, а сравнението с Ботев стих поставя творбата в традицията на българската поезия за родината. Отговорите се опират на конкретни стихове. Задачите дават материал и за самостоятелна писмена работа. Отговорите се опират на конкретни изречения от текста и не преразказват съдържанието, а го тълкуват.