Контролна работа за втори срок по български език и литература за 11. клас – тест с 30 задачи и отговори: правопис, граматика, пунктуация и творби от учебното съдържание

Пълен изпитен вариант за държавен зрелостен изпит по български език и литература с приложени отговори. Съставен е по действащия формат и обхваща всички компоненти на матурата – езикови норми, литературни знания, работа с текстове и създаване на аргументативен текст. Езиковата част заема началото. Проверява се правопис в редове от думи и в отделни изречения, включително случаите с представки, с изпадащи и уподобяващи се съгласни и с удвояване. Граматичните задачи засягат съгласуването при еднородни определения, членуването, бройната форма и словореда. Пунктуационната част обхваща еднородни части, двойни съюзи, подчинени изречения и обособени части, а лексикалната – неправилно употребени думи, чуждици, диалектни форми и фразеологични антоними. Литературният блок покрива материала за матура. Проверяват се разпознаване на творба по тема, откриване на творба без определен мотив, обща ценност между няколко произведения наведнъж, тълкуване на образ, идеите на изучени творби, характерните мотиви на един от поетите и разпознаване на изразно средство в цитиран откъс. Особено ценна е частта с работа с текст. Тук са приведени не два, а три текста върху една и съща тема, всеки от различна сфера на общуване – художествен, справочен и институционален. Задачите изискват да се определи сферата и особеностите на всеки, да се разпознаят използваните езикови средства, да се провери вярност на твърдения и да се изтълкуват термини. Задачите със свободен отговор включват отбелязване на фактите, които не се откриват в текстовете, формулиране на общата тема, съставяне на теза, писане на резюме, попълване на уместни изрази, поставяне на правилни граматични форми и връщане на пропуснати препинателни знаци. Върху изцяло приведено стихотворение са поставени две задачи – за посочване на примери, доказващи дадено твърдение, и за откриване на художествени похвати. Таблична задача свързва герои с автори, герои с творби и творби с жанрове. Последната задача е есе по житейски проблем върху две приведени лирически миниатюри. Наличието на три текста вместо два е основното предимство на този вариант. Съпоставката между художествено описание, енциклопедична статия и институционален документ по една и съща тема показва нагледно как сферата на общуване определя езика: къде има метафори, къде термини, къде безглаголни изречения и стандартизирано оформление. Такова упражнение е полезно и извън изпитната подготовка. Заслужава внимание и приведеното изцяло стихотворение, както и двете лирически миниатюри в края. Ученикът не работи по памет, а върху текст пред очите си, което позволява отговорите да бъдат подкрепени с конкретни примери. Отговорите са изнесени накрая. При задачите с избор е посочена буквата, при попълването – правилните форми, при пунктуацията – изцяло поправеният текст. За свободните отговори са дадени примерни решения, включително готова примерна теза и възможни отговори при задачите за посочване на примери. Материалът е подходящ както за пробно писане в изпитни условия, така и за работа на части: езиковите задачи като упражнение по норми, трите текста като проверка на четивна грамотност, стихотворението като материал за анализ в час, а последната задача – като тема за класна работа. На учителя вариантът дава готов инструмент за подготовка на дванадесетокласници. На ученика служи за самопроверка и за реална представа за обхвата и трудността на матурата.

Тест за входно равнище по български език и литература за седми клас с тридесет и две задачи. Материалът е сред най-обемните за този вид проверка и обхваща изученото през предходната година и по двата предмета. Езиковата част заема първата половина. Проверява се променливото я, изписването на представки, правописът на думи с трудни съчетания и членуването – включително в задача, изискваща да се открие грешката при пълен и кратък член. Морфологичната част обхваща разграничаването на причастията от прилагателните, разпознаването на местоименията по вид и глаголните времена. Две отделни задачи разграничават миналото неопределено от миналото предварително време, което позволява да се провери дали разликата е усвоена. Обособена е и линия за граматичната норма: съгласуването при учтива форма, при което трябва да се посочи кое точно правило е нарушено, и употребата на относително местоимение в изречение с означени позиции. Пунктуационната част засяга обособените части и деепричастните изрази. Литературната част е особено широка – обхваща над десет изучени произведения. Проверяват се общи мотиви между две творби, темата за образованието, сходството между две стихотворения, мотивът във финала на едно от тях, жанровата принадлежност, видовете характеристика на литературен герой. Три задачи изискват разпознаване на творба по приведен откъс, което проверява действително четене, а не общо запомняне на заглавия. Отделна таблична задача съотнася четири приведени цитата с изразните средства в тях – епитет, метафора, реторичен въпрос, олицетворение. Задачите с откъси заслужават отделна дума. Приведените части са достатъчно дълги и съдържат характерни подробности – облеклото на едно момче, тоягата и чувалчето на един пътник, – така че разпознаването е възможно, но изисква ученикът да е чел текста, а не само да е чувал за него. Обхватът на литературната част е и основното предимство на теста. Засегнати са и български, и чуждестранни автори, и стихотворения, и откъси от романи, и автобиографична проза. Затова резултатът показва не отделно произведение, а дали материалът е останал в цялост. Съотношението между двата предмета е приблизително равно, като литературните задачи са малко повече. Всички са с избираем отговор, което прави проверката бърза въпреки големия брой. Значителна част от въпросите са с обърната формулировка – кое твърдение не е вярно, коя творба не е стихотворение, кой текст не е откъс от роман, какъв вид характеристика не съществува. Този тип задачи налага проверка на всичките четири варианта. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък, включително съответствията от табличната задача, което позволява проверката да се направи за минути дори при цял клас. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти. Обемът е съобразен с цял учебен час. На учителя тестът дава готов инструмент за входно равнище с широк обхват и по двата предмета, с възможност да се използва и на части. На ученика служи за самопроверка преди началото на новия материал.

Тест за входно равнище по български език и литература, съставен от двадесет и пет задачи, разпределени между двата предмета. Материалът е предназначен за началото на учебната година и позволява още в първите седмици да се установи с какви знания идва класът. Езиковата част заема първата половина. Тя започва с необичайна задача: дадени са десет изречения, във всяко от които трябва да се избере вярната от две близки форми. Проверяват се променливото я, употребата на пълен член, редуването на гласни и правописът на думи, при които в говора се допуска грешка. Тази задача е обемна и сама по себе си дава добра представа за езиковата култура на ученика. Следват задачи за правописа – в редове от думи и в цели изречения, включително слятото, полуслятото и разделното писане на сложни думи и на съчетания с числително име. Отделно са проверени и главните букви при съставни географски названия. Пунктуационната част обхваща еднородни части, обособени изрази, вметнати думи и подчинени изречения. Включени са и две задачи от особен вид: едната изисква да се посочи позицията, в която запетаята е излишна, другата – да се прецени къде кавичките при названия са поставени правилно. Отделна задача се отнася до понятие от речевото общуване и изисква да се разграничи от няколко близки по смисъл определения. Литературната част обхваща широк кръг творби. Проверяват се жанрова определеност, съотнасяне на произведение с автор, разпознаване на герой, който в дадена творба не участва, и произведение без мото. Отделни задачи засягат гледната точка в едно от стихотворенията, основния конфликт в друго и отношението между живота и смъртта в трето. Няколко въпроса изискват преценка на идеи: коя опозиция не се открива в романа, коя идея не е характерна за разказа, кой мотив липсва в стихотворението. Този тип формулировка налага проверка на всичките четири варианта. Финалната задача е с разгърнат отговор и е съпоставителна: изисква да се обясни защо в две творби доброволно приетата смърт има различна стойност. Отговорите са изнесени накрая, включително попълнените форми от първата задача и завършена примерна формулировка за последната. Съотношението между двете части е премислено. Езиковите задачи са повече и по-подробни, докато литературните обхващат много творби, но с по един въпрос за всяка. Така тестът проверява едновременно две неща: колко здрава е езиковата подготовка и колко широк е обхватът на прочетеното. Особено ценна е първата задача. За разлика от обичайния избор между четири варианта тук ученикът прави десет последователни избора между две форми и всяка от тях се оценява поотделно. Резултатът показва не общо ниво, а кои точно правописни случаи не са усвоени. Обхватът на литературната част също е широк: засегнати са творби от различни епохи и жанрове, така че тестът показва дали материалът от предходната година е останал в цялост, или само отделни произведения са запомнени. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти и оставено място за писане при последната. На учителя тестът дава готов инструмент за диагностика в началото на годината, с бърза проверка на затворената част и с ясна представа по кои теми е нужно връщане назад. На ученика служи за самопроверка и показва какво е забравено през лятото.

Тест за входно равнище по български език и литература с двадесет и пет задачи, разпределени между двата предмета. Материалът е предназначен за първите седмици на учебната година и дава ясна представа доколко е усвоен материалът от предходната. Езиковата част започва с пунктуацията – еднородни части, обособени изрази, вметнати думи и подчинени изречения. Задачите се редуват: ту се търси изречението с грешка, ту онова, в което грешка няма, което не позволява решаване по инерция. Отделно място заема обемната задача за правоговора. Дадени са десет изречения и във всяко трябва да се избере вярната от две близки форми. Проверяват се променливото я, пълният член, множественото число при съществителни и притежателните форми. Тази задача се оценява по десет отделни избора и показва не общо ниво, а кои точно случаи затрудняват. Правописната част обхваща изписването на думи с трудни съчетания, членуването, слятото и полуслятото писане и удвояването на съгласни. Граматичната засяга бройната форма, употребата на местоимения и съгласуването при учтива форма – включително в задача, изискваща да се открие безгрешното изречение сред четири. Литературната част обхваща широк кръг творби от предходната година. Проверяват се твърдения за сатиричната книга, причината за трайността на злото в едно от стихотворенията, чертите на познат герой, съотнасянето на автор с герой и водещият мотив в притчата. Няколко задачи изискват работа с конкретен текст: разпознаване на произведение по цитат, определяне на изразното средство в приведена реплика и посочване на кулминационния момент в притчата. Отделен въпрос се отнася до символиката на плода, дал заглавието на повестта. Финалната задача изисква писмен отговор върху приведен израз от притчата и изисква да се обясни какво означава подмяната на видяното. Отговорите са изнесени накрая, включително попълнените форми от правоговорната задача и завършена примерна формулировка за последната. Най-ценна е последната задача. Приведеният израз е кратък, но носи цялата идея на творбата: раните изглеждат като цветя не защото са се променили, а защото се е променил гледащият. Примерният отговор формулира това наблюдение сбито и може да послужи като образец за отговор на литературен въпрос. Разнообразието във вида на задачите също заслужава внимание. Освен обичайния избор между четири варианта тук се срещат избор между две форми, разпознаване на творба по цитат, определяне на изразно средство в реплика и посочване на кулминация. Всяка от тези задачи проверява различно умение. Съотношението между двата предмета е равномерно, а обхватът на литературната част е широк – засегнати са творби от различни жанрове и епохи, така че тестът показва дали материалът е запомнен в цялост, или само отделни произведения. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти и оставено място за писане при последната. На учителя тестът дава готов инструмент за диагностика в началото на годината, с бърза проверка и с ясна представа по кои теми е нужно връщане назад. На ученика служи за самопроверка преди началото на новия материал.

Годишният преговор в дванадесети клас обхваща в едно всички проверявани умения – четенето с разбиране, владеенето на езиковите норми и познаването на изучаваните произведения. Задачите следват именно тази последователност. Първата част е изградена върху откъс от научно съчинение за българската диалектология. Въпросите към него изискват да се определи стилът и кръгът читатели, за които е предназначен, да се разчете значението на специализирана дума по контекста, да се преценят отношенията между близки по смисъл думи и да се разтълкува устойчив израз. Езиковата част обхваща променливото Я, окончанията на съществителни от чужд произход, правописа на отрицателната частица при различни глаголни форми, членуването на съществителните от мъжки род, образуването на отглаголни съществителни и съгласуването между подлог и сказуемо. Следват задачи по лексика – разпознаване на дума, която не се вписва в дадена група, откриване на редове без равнозначни думи и тълкуване на устойчиви изрази. Пунктуационният дял включва броене на пропуснатите знаци в изречение, преценка къде запетая не е нужна в сложно изречение и откриване на грешка при подчинени изречения за време. Литературната част обхваща „Потомка" на Елисавета Багряна, „Песента на колелетата" и „Спасова могила" на Йордан Йовков заедно със света на Сали Яшар, „Вяра" на Никола Вапцаров, „Честен кръст" на Борис Христов, „Колко си хубава!" на Христо Фотев, „Две души" и „Аз искам да те помня все така" на Пейо Яворов и Димчо Дебелянов, „Ветрената мелница" на Елин Пелин и „Балада за Георг Хених" на Виктор Пасков. Задачите изискват разчитане на метафори и оксиморони, определяне на водещата тема, на композиционните опори и на смисъла на финални стихове, както и съпоставка между две творби по общ мотив. Приложени са верните отговори за всички задачи. На преподавателите работата служи за годишно оценяване и за преценка на готовността преди държавния зрелостен изпит. На учениците тя дава възможност за самопроверка и за целенасочен преговор.

Двадесет задачи, които за един учебен час обхващат целия втори срок – и езика, и литературата. Готов материал с приложени отговори, който се разпечатва и се работи веднага. Съотношението между двете части е обмислено. Първите дванадесет задачи проверяват езиковите знания, а последните осем – литературните. Така резултатът се разчита по блокове и веднага показва къде е слабото място – в граматиката или в прочетените творби. Езиковата част започва със синтаксиса: замяна на обособена част с подчинено изречение, разпознаване на сложно съчинено изречение и откриване на обособени определения. Тези задачи изискват разбиране на строежа, а не запомнено определение. Следва блокът за глагола и местоименията – разпознаване на минало неопределено време в две различни задачи, кратка форма на притежателно местоимение и правилна употреба на отрицателни и възвратни форми. Тук са и грешките, които се допускат най-често в ежедневната реч и оттам се пренасят в писмените работи, където вече се отчитат. Правописът е представен с думи, при които изговорът подвежда, и с правописа на отрицателната частица в различни случаи. Пунктуацията – с повторени съюзи, тире при елипса и запетая при въпросителни конструкции. Литературната част обхваща изучените през срока творби. Проверява се историческият момент в една поема, видът характеристика в цитиран откъс, къде се проявява фантастичното в един разказ, коя фигура е употребена в известен стих и през коя творба звучи една от най-цитираните мисли в световната литература. Отделни задачи изискват да се съотнесат автори и произведения, да се посочат двете творби по обща тема и да се определи жанрът на едно от произведенията. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение, а отговорите са приложени накрая в компактен вид – проверката отнема минути, а точкуването е безспорно. За учителя това е готова контролна работа за края на срока: обхваща синтаксис, морфология, правопис, пунктуация и целия литературен материал в един лист, без нужда от подготовка. Може да се използва цяла или на части – езиковата част като бърза проверка, литературната като преговор преди изпитване. За ученика е сигурна подготовка преди контролно. Задачите обхождат всичко изучено, а литературната част подрежда кой автор с коя творба се свързва и какво носи всяко произведение – точно това, което се пита при изпитване. Подходящ е и за самостоятелна работа у дома – с приложени отговори за самопроверка, без чужда помощ и без допълнителни източници.