Съчинение разсъждение на тема: Приятелството - най-ценното богатство. „Богатството, което се вижда само със сърцето“ (по „Малкият принц“)

Една лисица научава едно момче какво значи да опитомиш. Цялостният анализ на XXI глава проследява този урок. В началото е представен Антоан дьо Сент-Екзюпери: френски писател, поет и професионален пилот, автор и на други книги освен най-известната. Същинската част е построена като номерирани въпроси с развити отговори и следва хода на самата глава. Първо: за какво разговарят в началото принцът и лисицата, после какво се случва след опитомяването и как се разделят двамата. Отделен раздел е посветен на героите и съдържа симетрични въпроси: защо принцът няма приятели преди срещата и защо лисицата няма. Следват въпросите за промяната: какво научава принцът, как се променя отношението му към розите и към лисицата и как се променя светът за самата лисица. Последният раздел разглежда идеите на творбата. Материалът съдържа въпроси с отговори. Отделно е обяснено и защо тази глава се смята за сърцевината на цялата книга и защо се изучава отделно от нея. Всеки въпрос изисква отговорът да се обоснове с текста, а не с общи разсъждения. Подходящ е за подготовка за класна работа, за отговор на литературен въпрос и за съчинение по темата за приятелството.

Най-цитираната глава от най-превежданата съвременна книга – разчетена докрай, въпрос по въпрос. Материал с внушителен обхват, който покрива всичко, което може да бъде попитано в час или при изпитване. Структурата е и най-практичната му страна. Изложението е разделено на единадесет обособени дяла с ясни заглавия, а вътре във всеки са поставени номерирани въпроси с разгърнати отговори. Така материалът се чете подред като цялостен анализ или се използва избирателно – намира се точно нужният въпрос, без прелистване и търсене. Началото дава контекста: житейският път на автора, обстоятелството от неговата биография, което стои зад един от героите, и сведения за самата книга – кога е създадена, къде е издадена и как е стигнала до българския читател. Следват дяловете за темата, за героите и за мястото на срещата, включително символиката на дървото, под което тя се случва – наблюдение, което рядко се прави, а обяснява много. Отделен дял е посветен на художествените особености: какво постига авторът, като не посочва време, през чий поглед е представена срещата и по какво начинът на разказване тук се различава от предходните части. Тези въпроси развиват усет към повествованието, а не само към сюжета. Средището е върху ключовото понятие в главата. Разгледани са речниковото и авторовото му значение, промените, които то носи, ритуалите и тяхната роля, както и съветите, които единият герой дава на другия. Всеки отговор е подкрепен с точен цитат. Отделни дялове са посветени на образа на природата, на характеристиката на двата централни образа и на съпоставката помежду им, на промяната в отношението на героя и на посланията за грижата към живото. Има и въпрос по какво героинята се различава от едноименния персонаж в народните приказки. Накрая са добавени дискусионна задача с две противоположни твърдения, събран списък с изразите, свързани с основната тема, цялостна характеристика на главния герой и обяснение на популярността на книгата. Отговорите са разгърнати, достъпни и богати на цитати, а там, където се търси мнение, са написани от първо лице и служат за образец. За учителя това е готов набор от въпроси за няколко учебни часа – с приложени отговори и без нужда от подготовка. Отделните дялове вършат работа и поединично – като въпрос за беседа, като тема за писмена работа или като задача за домашна работа. За ученика материалът замества няколко източника наведнъж и показва какъв отговор се очаква при всеки тип въпрос. Подходящ е за подготовка преди изпитване, за преговор и за самостоятелна работа у дома, без чужда помощ.

Есето съпоставя две от най-големите човешки думи и не бърза да ги подреди. Началото ги представя като две от най-старите теми, за които пишат поетите от Античността насам. Първата част излага позицията на Мишел дьо Монтен, за когото приятелството стои по-високо от любовта, и обяснява защо той мисли така. Втората проследява откъде идва тази позиция и я свързва с античната традиция и с имената на Аристотел и Платон. Третата показва, че и в Шекспировите сонети приятелството е поставено на висок пиедестал. Четвъртата заявява собствено становище: двете не могат да бъдат подредени едно над друго. Последната изброява неоспоримите предимства на приятелството, което е по-спокойно, по-трайно и по-малко зависимо от обстоятелствата. Разработката е удобна като образец при есе по морален проблем и при упражнение върху работата с два източника. Есето не подрежда двете чувства едно над друго, а показва какво дава всяко от тях, и точно това го отличава от механичното сравнение. Двата източника са използвани за спор помежду им, а не като илюстрация на едно и също твърдение. Изводът е личен и ясно формулиран.

Тридесет въпроса и толкова отговора върху една глава – но истинската стойност е в подредбата. Материалът тръгва от живота на автора, минава през цялата творба и едва след това влиза в главата, при това два пъти: веднъж за смисъла, втори път за самия текст. Първата част е биографична и е разгърната в осем въпроса. Тя не се задоволява с дати: обяснява какво оставят ранните загуби у писателя, откъде идват двете му страсти и – най-важното – кой негов преживян случай стои зад цялата творба. Приведени са подробности от катастрофата в пустинята, които правят връзката очевидна. Втората част е кратка и припомня основните моменти от романа – четири въпроса, достатъчни, за да се възстанови общата картина, преди да се влезе в подробности. Третата част е същинският анализ и обхваща единадесет въпроса. Тук са разгледани защо героят е наречен принц и с какво се различава от приказните, защо е дете, какво означава ключовата дума на цялата глава, каква е ролята на житото, какво символизира розата и защо тя е различна от всички останали. Отговорите не са кратки формулировки, а разгърнати разсъждения от по няколко изречения. Четвъртата част е най-практична и рядко се среща в готовите анализи. Тя е изградена като работа с текста: изисква преписване на изрази, проверка на дума в тълковен речник, цитиране на конкретни изречения и събиране на всички думи, свързани с приятелството. Тоест не се работи по памет, а с отворена книга. Особено ценен е въпросът за речниковото значение на едно понятие и за начина, по който то е употребено в творбата. Разграничението между прякото и преносното значение е ключът към цялата глава и тук е направено изрично. Отделен раздел е посветен на посвещението към приятеля на автора, с трите му причини и с поправката накрая – рядко разглеждан текст, който сам по себе си е доказателство за темата на цялата глава. Финалната част събира посланията в кратък списък – шест наблюдения за приятелството, всяко формулирано в едно изречение и годно за преписване. Преподавателят получава готов урок с въпроси и отговори за няколко учебни часа. Четирите части вършат работа и поединично – биографичната при въвеждане на автора, четвъртата като упражнение с отворена книга. За ученика материалът покрива всичко, което се пита по тази глава – от биографията на автора до значението на отделен израз. Годен е за отговор на литературен въпрос, за съчинение и за преговор преди изпитване.

Житните ниви не значат нищо за лисицата, докато не срещне момче със златна коса. Оттам тръгва разборът на XXI глава от „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Началото въвежда епохата и автора и обяснява защо творбата се чете едновременно като приказка и като разговор за най-сериозните неща. Разгледано е и заглавието, както и рамката на историята: срещата в пустинята, която подготвя всичко следващо. Същинската част следва главата ред по ред. Проследени са появата на лисицата под ябълковото дърво, отказът ѝ да играе, повтарящият се въпрос какво значи да опитомяваш и обяснението, което променя начина, по който принцът гледа на своята роза. Разгледани са мотивът за самотата, причината лисицата да иска връзка, търпението и правилата, които тя поставя, обредът и смисълът на очакването. Отделно внимание е отделено на пейзажа и на неговата роля: как житото, вятърът и нивите се превръщат в памет. Проследено е и развитието на двамата герои, както и вътрешното напрежение в мига на раздялата. Самостоятелен раздел разглежда функциите на повествователя и защо е важно историята да се разказва като спомен на възрастен човек. Финалната част обобщава посланието на главата за приятелството, времето и отговорността, без да поднася готови изводи вместо ученика. Подходящо за подготовка на анализ, за отговор на литературен въпрос и за писмена работа върху главата.

Съчинението разсъждение защитава тезата, че истинското свързване с другите неизбежно води до поемане на отговорност. Чрез примера на Малкия принц, лисицата и розата се разкрива, че близостта изисква време, търпение, грижа и постоянство. Отговорността не е тежест, а духовен дар, който превръща другия в единствен и придава смисъл на човешкия живот.