Тестови задачи. Български език и литература – 7 клас (Вариант 53)

Луната е едното от двете главни действащи лица в разпространените още от палеолита в цял свят астрални митове, където Луната и Слънцето са главните действащи лица. Символиката на Луната се проявява най-добре в отношенията й със Слънцето. Фактът, че Луната е лишена от своя собствена светлина и е бледо отражение на Слънцето, както и това, че преминава през различни фази и мени формата си, води до две основни характеристики на нощното светило. Първо – Луната олицетворява

Тестът работи с най-силната страна на цикъла – образността. Всеки въпрос поставя пред ученика конкретна картина от текста и изисква тя да бъде разчетена: какво внушава, защо е употребена и как променя усещането за нощта. Задачите са 20, разпределени в две части. Първите 17 са с избираем отговор и по четири варианта, всеки формулиран като кратък образ. Началната група е върху нощната картина – кой детайл прави нощта страшна, защо небесната светлина е слаба, какво означават рисунките по замръзналите стъкла. Следват задачи за бедния дом: какво разкрива една подробност от обстановката и как грубите гласове променят атмосферата. По-нататък се разглеждат звуците на улицата, сцената при огъня и смисълът на искрите като образ, както и опитът на един силен звук да пробие мъглата. Отделни въпроси проследяват реда, в който се появява човешката фигура, обръщението към страдащите, светлината край скръбта, кратката красота на скрежа, знака на надеждата над мрачно място и състоянието на децата. Заключителните задачи са върху сравнението на светлините с остри лъчи, върху общото, което свързва отделните сцени, и върху смисъла на финалния образ. Последните 3 задачи изискват писмен отговор и имат оставено място за работа: избор на един звук от текста и обяснение как той променя сцената, съпоставка между две различни светлини с извод и проследяване на връзката между природните картини и човешката съдба с два примера. Отговорите са изведени накрая, с кратко тълкуване при всеки верен избор и с примерни решения при отворените задачи. Материалът е подходящ за контролна работа върху цикъла, за упражнение след анализа в час и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за раздаване, а решаването отнема около учебен час. Силната страна на този вариант са съпоставителните отворени задачи. Едната изисква два звука или две светлини да бъдат разгледани един до друг и да се направи извод – упражнение, което учи на аналитично четене много повече от простото изброяване на художествени средства. Полезно е и вниманието към връзката между природа и човешка съдба. При Смирненски пейзажът никога не е само пейзаж, а мъглата и студът вършат същото с града, което бедността върши с хората. Тестът поставя тази връзка изрично, за да не остане тя само усетена. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готови формулировки за коментар в час. За ученика при самостоятелна работа те служат като кратък коментар на всеки основен образ и подготвят писането на аналитичен текст по темата.

Прочетете текста и изпълнете задачите. Веднъж през зимната ваканция аз, мама и брат ми бяхме в Стара планина, близо до връх Бузлуджа. Имаше дебел пухкав сняг. Боровете бяха посипани със скреж, който блестеше на силното слънце. Никога преди не бях виждал толкова красива природа. С брат ми се качихме на шейната и започнахме да се спускаме по един склон. Изведнъж се преобърнахме. Паднахме в снега и се заровихме почти до носовете. Стана ни много весело и се разсмяхме. Беше истинско зимно

Поезията на Смирненски е изградена от детайли – един звук, един отблясък, едно движение в мъглата. Тестът върху „Зимни вечери“ е съобразен точно с това: почти всяка задача тръгва от конкретен образ и пита какво внушава той. Задачите са 20 и са в две части. Първите 17 са с избираем отговор и по четири варианта, като всеки от тях е формулиран като кратък образ или тълкуване. Началните въпроси проследяват изграждането на атмосферата – какво подсилва тишината, защо един градски детайл е сравнен по необичаен начин, как слабата светлина в небето насочва движението и какво внушава образът на мъглата за пространството. Следва група задачи върху социалната страна на цикъла: как един привидно битов детайл се превръща в знак за бедност, каква роля има очертаният силует в бедния дом и как плачът се превръща в звук. Отделно се разглеждат сцената при огъня, значението на искрите като образ, ефектът от острия звук, който се опитва да пробие тишината, и редът, в който читателят вижда първо неясното, а после човека. Заключителните въпроси са върху обръщението към страдащите, светлината в стаята на скръбта, кратката красота на скрежа, положението на децата и смисъла на финалния образ. Последните 3 задачи изискват писмен отговор и имат оставено място за работа: връзката между звука и тишината с два примера от текста, ролята на светлинните образи в тъмната картина с конкретен детайл и обяснение защо в центъра са поставени най-уязвимите герои. Отговорите са изведени накрая, с кратко тълкуване при всеки верен избор и с примерни решения при отворените задачи. Материалът е подходящ за контролна работа върху цикъла, за проверка след анализа в час и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Особеното при него е начинът, по който са построени вариантите за отговор. Те не са сухи твърдения, а кратки образни формулировки – така ученикът избира не между „правилно“ и „грешно“, а между различни прочити на един и същ детайл. Това е доста по-близо до реалната работа с поетически текст. Полезно е и подреждането на въпросите. Те следват движението в цикъла – от общата картина, през отделните човешки съдби, до финалния обобщаващ образ. Прочетени наведнъж, задачите очертават цялата смислова линия на творбата. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готови формулировки за коментар в час. За ученика при самостоятелна работа те служат като кратък анализ на всеки основен образ – достатъчно ясен, за да бъде използван и при подготовка на отговор на литературен въпрос.

Петдесет и осем задачи по български език и литература за седми клас, съобразени с изпитния формат на националното външно оценяване. Обемът е значителен и надхвърля обичайната класна работа – материалът е замислен като пълна подготовка, а не като бърза проверка. Тестът започва с приведена изцяло народна песен и с група въпроси към нея. Проверяват се жанрът, действащите лица, стихиите, които присъстват и отсъстват, изразните средства в портретното описание и вида на повторението. Тази първа част е удачно решена. Един и същ кратък текст поддържа над десет задачи, а те се движат от литературното към езиковото: от жанра се стига до синтактичната служба на думите в приведено изречение. Следва група от три задачи по образец. При тях е дадена двойка думи и трябва да се открие друга двойка със същото отношение помежду си. Форматът проверява логическо мислене наред с езиковото усещане и рядко се среща извън изпитните тестове. Значителна част от материала е посветена на пунктуацията. Няколко задачи изискват да се открие изречението с грешка или единственото вярно изречение, а отделна задача пита колко запетаи са пропуснати в дълъг сложен период. Правописната част е още по-обемна. Тя е решена чрез изречения, в които четири думи са означени с букви, и трябва да се посочи сгрешената. Проверяват се удвояването, променливото я, членуването, слятото и разделното писане, глаголните окончания. Граматическата част обхваща частите на речта, видовете изречения по състав и по цел на изказване, глаголните времена, синтактичните служби, обособените части и вметнатите изрази. Няколко задачи изискват да се определи какви са няколко подчертани думи наведнъж – формат, при който е достатъчна една грешка, за да отпадне целият отговор. Обособена е и лексикална линия: синоними, омоними, значение на дума в контекст. Тези задачи са кратки, но покриват дял, който при подготовката често остава пренебрегнат. Последната четвърт от теста е литературна. Четири задачи изискват да се разпознае понятие по неговото определение – преувеличение, преумаляване, пренос на значение, прекъсване на изказа. Тази група е ценна, защото проверява самите понятия, а не приложението им. Следват въпроси върху изучена възрожденска творба: изразни средства в приведени стихове и откриване на успоредно построение сред четири изречения. Финалната задача изисква стиховете да бъдат допълнени по памет – рядко срещано изискване, което проверява дали заучаването наизуст е било направено. Отговорите са изнесени накрая и при част от задачите съдържат не само буквата, а и поправеното изречение или обяснение защо останалите варианти отпадат. При правописните задачи са изписани верните форми на всички сгрешени думи. Обемът изисква пълен учебен час, а при по-слаб клас материалът може да се раздели на две части – езикова и литературна. Оформлението е готово за разпечатване, като приведените текстове са ясно отделени от задачите. Учителят получава пълноценна подготовка за изпита с широк обхват. Ученикът – възможност да провери подготовката си в условия, близки до изпитните.

Двадесет и една задачи върху няколко страници текст – тест, който взема само една част от пътеписа „До Чикаго и назад“ на Алеко Константинов и я изчерпва до последното изразно средство. Такава плътност на прочит рядко се среща в учебните материали. Устройството е необичайно и точно то му дава стойност. Тестът не проверява съдържание, а прочит: почти всяка задача стъпва върху приведен цитат от творбата и изисква той да бъде разчетен. Приведени са няколко откъса – кратки възклицания, едно дълго описателно изречение, отделни изрази, – а към всеки от тях са зададени по една или по няколко задачи. Формулировките са предимно обърнати и това е съзнателно решение. Търси се невярното твърдение, грешният отговор, неточното обяснение, изразното средство, което липсва, или онова, което прави изключение. При такъв формат всяка от четирите възможности трябва да бъде преценена поотделно, а налучкването е практически невъзможно. Обхватът е изненадващо широк за толкова тесен откъс. Задачите се движат от общото впечатление и от гледната точка на повествователя през начините за постигане на документалност до най-дребните стилистични подробности: видовете епитети, метафоричните глаголи, персонификацията, градацията, синтактичния паралелизъм. Отделна задача е посветена дори на пунктуацията и на един рядко изучаван похват, свързан с прекъснатата реч. Част от въпросите излизат отвъд самия текст. Един разглежда описанието през митологични и библейски представи за дъгата, друг проследява кинематографичния ефект на описанието и движението на погледа, а трети изисква съпоставка с друго описание от същия пътепис – онова на океана. Финалът е с две задачи със свободен отговор. При тях не се избира от готови възможности, а трябва самостоятелно да се назоват тропите и фигурите в приведен цитат. Именно това се изисква и на изпит, а рядко се упражнява предварително. Отговорите са приложени за всички задачи, включително за двете отворени, а на едно място е добавено и кратко обяснение защо посоченият вариант е верният. Проверката отнема минути, а оценяването е безспорно. На преподавателя тестът дава готово упражнение по стилистичен анализ – занимание, което обикновено се провежда устно и после не остава нищо от него. Обхватът е точно за един учебен час, а подготовка не е нужна. За ученика ползата е трайна: докато решава, той се научава да разпознава изразните средства в художествен текст, а не да ги изброява наизуст. Приложените отговори позволяват самостоятелна проверка.