Тест по български език за 7. клас: Правопис, лексика и пунктуация. 20 задачи с отговори. Тема на текста, членуване, обособени и вметнати части, правопис на отрицателната частица

Изпит, който накрая оставя избор. Това е най-съществената разлика тук: последната задача не налага един жанр, а поставя две теми и ученикът решава дали да напише интерпретативно съчинение, или есе. Изборът е истински, защото двете теми тръгват от едно и също, но водят в различни посоки, и този, който се познава добре, ще спечели точки само от правилното решение. Двете стихотворения, върху които стъпва тази задача, са отпечатани изцяло в листа. Нищо не се търси в христоматия и нищо не се цитира по памет, а това променя качеството на написаното. Текстовете в целия вариант са четири и са съвсем различни. Основният е за едно конкретно място в България и е написан като туристическо представяне с технически подробности. Към него са прикачени седем задачи, сред които и една доста рядка: търси се коя аргументативна техника НЕ е използвана в текста, тоест проверява се не какво пише, а как е направен. Втори кратък текст, за представите на древните за формата на Земята, служи за попълване на най-уместните думи. Трети, за една необикновена риба, е материалът за запетаите. Четвъртият е поетическият, споменат по-горе. Отделна задача към основния текст изисква той да се раздели на смислови части, да се озаглави всяка от тях и накрая да се сведе до резюме. Това е най-близкото до реалната работа с информация и се оценява високо. Литературната част е насочена забележимо към двадесети век и към по-нови автори. През нея минават творби и имена, които в учебните тестове се появяват по-рядко, а това прави варианта полезен тъкмо за онези части от учебното съдържание, които обикновено остават непокрити. Проверяват се разпознаване на стихове, вярно и невярно твърдение, съответствие между цитат и произведение, обща тема в две творби, жанрова принадлежност и изразни средства. Езиковата част е класическа по обхват, но изреченията в нея са дълги и взети от различни области, не само от художествената реч. Това затруднява повече, защото грешката трябва да се види в непознат контекст. Задачите с аналогии са направени по-сложно от обичайното: в тях се пази отношение между три члена, а не между два, тоест изисква се да се улови и посоката на стесняване. Задачите са четиридесет и една, а отговорите към тях са дадени накрая, включително попълнените форми и примерните теми на смисловите части. За учителя това е завършен вариант за провеждане в час, но и материал за няколко отделни упражнения. Работата с основния текст става самостоятелно за час по извличане на информация и писане на резюме. Двете стихотворения, отпечатани едно до друго, са готова основа за съпоставителен урок, независимо от изпита. А изборът между двата жанра накрая е добър повод за разговор по въпроса кога се пише съчинение и кога есе. За ученика това е репетиция, която включва и едно решение. Освен да реши задачите, той трябва да прецени в кой жанр е по-силен, а това е умение, което се придобива само с упражнение. Сверяването с отговорите показва къде губи точки, а двете стихотворения остават в листа и след това, за преговор.

Петдесет и осем задачи върху един лист. Това не е кратка проверка след урок, а цял изпитен тренинг: толкова задачи решава седмокласникът, когато се готви сериозно за външното оценяване. В началото стои кратка народна песен, а към нея вървят първите задачи. Те проверяват вида на песента, героите, стихиите в текста, изразните средства и строежа на изречението, така че една-единствена творба се разчита едновременно литературно и езиково. След това идват задачите за отношения между думите. Дадена е двойка и се търси същото отношение в друга двойка: обитател и среда, подлог и сказуемо, определение и определяемо. Това е типът задача, в който решава вниманието, а не заученото правило. Пунктуацията е проверена в три поредни задачи с дълги изречения, пълни с обособени части и подчинени изречения. Темата им е символиката на водата, вятъра, гората и коня, тоест ученикът чете нещо смислено, докато търси липсващата запетая. Правописът заема най-голям дял. Подчертаните думи са разположени в свързани откъси за рибата като древен символ и за Пинокио, а задачите се редуват в двете посоки: в едни се търси сгрешената дума, в други правилно написаната. Проверяват се членуването, удвояването на съгласни, непроизносимите съгласни, представките и бройната форма. Граматиката минава през частите на речта, наречието и прилагателното име, причастията, променливото я, глаголните времена, местоименията и частите на изречението. Отделни задачи питат за вида на изречението по състав и по интонация и за броя на пропуснатите запетаи в едно дълго изречение. Теорията на литературата е събрана в блок с определения, в които липсва терминът: преувеличаването, преумаляването, преносът по прилика и прекъснатата реч. Такива задачи изглеждат лесни, но бъркат онзи, който е учил термините без примери. Накрая листът стига до Ботев: две задачи върху изразните средства в цитирани стихове и една, в която стиховете трябва да се допишат по памет. Има и задачи върху прозаични откъси, с които се проверяват синтактичният паралелизъм, вметнатият израз и преносните значения. Две от задачите са със свободен отговор и имат редове за писане, а останалите са с четири възможности. Към всички има отговори с обяснения: при правописните и граматичните е изписана верната форма, при пунктуационните е даден поправеният вариант, а при литературните е казано защо другите възможности отпадат. Редът на задачите не е случаен: трудността се покачва на всеки няколко въпроса и вниманието се сменя между литература и език, така че листът не изморява и не се решава механично. Полза за учителя: цял изпитен вариант за пробно оценяване или за преговор в края на годината, с готови отговори и обяснения, които вършат работа при обсъждането на грешките; задачите могат да се ползват и на части, по теми. Полза за ученика: проверка на всичко, което се пита на външното оценяване, върху един лист, с обяснения, по които се вижда не само кой отговор е верен, а и защо останалите не са.

Тридесет задачи, с които в рамките на един учебен час се установява реалното равнище по трите основни направления: разбиране на текст, владеене на книжовната норма и знания по литература. Тест за входно равнище по български език и литература за 12. клас, придружен с пълни отговори. Задачите са подредени по логика, която улеснява както провеждането, така и анализа на резултатите. Първо се проверява работата с текст, след това езиковата компетентност в нейните отделни области и накрая литературните знания. Така при оценяването веднага се вижда в кое направление са затрудненията. Началото е кратък стихотворен текст, към който са зададени шест задачи. Те се движат от общото към частното: определяне на темата, разпознаване на ключовите думи, характеристика на герой, подбор на подходящ устойчив израз, значение на подчертана дума и накрая откриване на невярно твърдение. Проверява се разбирането на прочетеното, а не запаметена информация. Следващата група обхваща лексиката и фразеологията. В нея са включени задачи за смислови отношения между думи, за синонимия, за разграничаване на пряко от преносно значение и за антонимия при фразеологични изрази. Тук е и първата отворена задача, при която се допълват думи така, че да се запази зададеното отношение в две отделни посоки. Най-обемната част е посветена на книжовната норма. Тя включва употреба на главни букви при названия на празници и при обръщение, бройни форми, членуване, форми за учтивост, местоименни форми и откриване на правописна грешка в рамките на цяло изречение. Отделно стои задача за попълване на публицистичен текст, при която от предложени думи се избира най-уместната на четири места. Тя проверява езиков усет, а не приложение на правило. Пунктуацията е застъпена в три задачи с нарастваща трудност: откриване на грешка, определяне на техния брой в изречение и накрая поставяне на пет пропуснати запетаи в цял текст. Последната част е литературна и обхваща произведения от задължителното учебно съдържание. Включени са задачи за жанр, за образи, за авторство и за осмислянето на определена връзка в известен поетически цикъл, както и отворена задача, изискваща изброяване на всички негови части. Отговорите са дадени в края и са изчерпателни. При отворените задачи е представен целият редактиран текст с нанесените препинателни знаци, което позволява незабавна проверка. За учителя: готов инструмент за установяване на входното равнище без допълнителна подготовка. Отделните групи задачи може да се използват и самостоятелно като текущ контрол, а структурата на теста позволява резултатите да бъдат анализирани по направления. За ученика: ясна представа за усвоеното от предходните години и за областите, в които са нужни допълнителни усилия. Подходящ за самостоятелна подготовка, за преговор и за упражняване на задачите по правопис и пунктуация. Тридесет задачи и пълни отговори, които показват откъде да започне работата през последната учебна година.

Четири текста от четири различни свята в един изпитен лист. Това е най-отличителното тук и веднага се усеща при прелистване. Първият е от учебник по философия и разсъждава защо езикът не само свързва, а и разделя хората. Вторият е вестникарски репортаж от филмов фестивал. Третият е историческо повествование за бунт в древен град. Четвъртият е художествен, с поезия и проза, върху които се пише. Такъв подбор не е случаен. Всеки от тези текстове проверява различно умение и заедно обхващат почти всичко, което се изисква на изпита. Философският откъс носи шест задачи и е най-плътната част по мислене. Пита се за главната тема, за извода, който следва от текста, за функциите на отделните абзаци, за довършване на твърдение и за вярното според написаното. Прибавена е и задача за значението на фразеологизъм, свързан със същата тема, с което текстът и езиковият блок се захващат един за друг. Вестникарският откъс стои в съвсем друга задача: в него има четири празни места и за всяко се избира най-уместният израз измежду три близки възможности. Това е проверка не на правопис, а на усет за стил, и обикновено отсява най-добре. Историческият откъс е материалът за пунктуацията. В него трябва да се нанесат пропуснатите запетаи, при това в изречения с усложнен строеж, каквито рядко се дават за упражнение. Художествените текстове са два и стоят в двете писмени задачи. Върху откъс от стихотворение на Вапцаров се формулира теза. Върху приложен откъс от разказ на Йовков се пише голямо съчинение до четири страници на философска тема за смисъла на човешкото съществуване. Останалите задачи обхващат лексикалните отношения и аналогиите, синонимията и антонимията, главните букви при наименования, граматичното съгласуване, членуването, правописа в отделни думи и в изречение, пунктуацията при сложни изречения, както и литературните въпроси от цялото учебно съдържание, включително свързване на творба с жанр и разпознаване на тропи в стихотворен откъс. Задачите са четиридесет и една, от които осем изискват самостоятелно написан отговор. Отговорите накрая са с точките за всяка задача и с изписани очаквани форми там, където се пише свободно. При задачите с аналогии са дадени и по няколко приемливи варианта, което прави проверката справедлива, когато ученикът е отговорил вярно, но с друга дума. За учителя това е завършен изпитен вариант, който обаче се разглобява на четири отделни упражнения, всяко с различна цел. Философският откъс със задачите към него върши работа и самостоятелно, като час по четене с разбиране. Вестникарският откъс става за урок върху стиловата уместност. Историческият откъс е готово упражнение по пунктуация. А двете писмени задачи могат да се дадат в различни часове. За ученика това е проверка, която обхваща и четенето, и усета, и писането. Четирите различни текста показват дали се справя не само с познатото художествено слово, а и с научно разсъждение, с журналистическа реч и с историческо повествование. След сверяването с отговорите става ясно кой тип текст му създава най-много затруднения, което е по-полезно от общата оценка.

Изпитен вариант за държавен зрелостен изпит по български език и литература с приложен ключ и точки към всяка задача. Съставен е по действащия формат и обхваща всички проверявани компоненти – езикови норми, литературни знания, работа с текст и създаване на аргументативен текст. Езиковата част заема началото на теста. Проверява се правопис в редове от думи и в цели изречения, включително случаите с изпадащи и уподобяващи се съгласни, със слято и разделно писане и с главните букви при съставни названия. Граматичните задачи засягат бройната форма при съществителни за лица и предмети, съгласуването при еднородни определения, членуването и употребата на деепричастие. Пунктуационната част обхваща обособени части, подчинени изречения и съюзни връзки, а лексикалната – неправилно употребени думи, съчетаемост и фразеологични синоними. Литературният блок покрива материала за матура. Освен обичайното разпознаване на творба по цитат и съотнасяне на герои с произведения, тук са включени и по-взискателни задачи: преценка на верни и неверни твърдения за няколко творби наведнъж, разпознаване на творби по общ мотив, откриване на онова, което конкретно изразно средство не внушава, и анализ на цитирана строфа. Отделна част стъпва върху два текста от различни сфери на общуване, обединени от обща тема. Задачите проверяват определянето на сферата и функцията, значението на абревиатура и на отделни думи, преценка на твърдения по всеки текст поотделно и работа с двата източника едновременно. Задачите със свободен отговор включват избор на четирите факта, които наистина присъстват в текстовете, формулиране на общото между тях, съставяне на теза по избрана тема, писане на резюме, попълване на уместни думи, поставяне на правилни граматични форми и връщане на пропуснати препинателни знаци. Върху цялостно приложено стихотворение са поставени две задачи – за посочване на цитати и за формулиране със свои думи на начините, по които е представено движението на времето. Тук ключът предлага необичайно голям брой възможни отговори. Таблична задача свързва герои с автори, герои с творби и творби с жанрове. Последната задача е писане на есе по житейски проблем върху приложен откъс от изучена повест. Ключът съдържа верните отговори с точките за всяка задача, включително попълнените форми и изцяло поправения текст с препинателните знаци. При свободните отговори са предложени по няколко приемливи решения, което подсказва, че се оценява разбирането, а не съвпадението с една-единствена формулировка. Отличителна черта на този вариант е, че последната задача изисква есе по житейски проблем, а не интерпретативно съчинение. Темата е формулирана така, че да свързва изкуството и детския поглед, а приложеният откъс дава достатъчно материал за разсъждение, без да предопределя посоката. Това я прави подходяща и за ученици, които се затрудняват с чисто литературния анализ. Разпределението на точките е изнесено ясно и позволява предварителна преценка кои задачи тежат най-много. Последната задача носи толкова, колкото значителна част от всички останали взети заедно – съотношение, което съответства на действителния изпит. Материалът е подходящ както за пробно писане в изпитни условия, така и за работа на части: езиковите задачи като упражнение по норми, двата текста като проверка на четивна грамотност, стихотворението като материал за анализ в час. На учителя вариантът дава готов инструмент за подготовка на дванадесетокласници. На ученика служи за самопроверка и за реална представа за обхвата и трудността на матурата.

Двадесет задачи, посветени изцяло на запетаята и на останалите знаци – от откриването на една сгрешена запетая до обосноваването защо изобщо се пише. Тестът върви от разпознаване към прилагане и завършва с обяснение на правилата. Първата част е класическа: в кое изречение има пунктуационна грешка и в кое няма. Примерите обхващат подчинени изречения от различен вид, обособени части, обръщение, вметнати думи и изрази, повторени съюзи и деепричастни конструкции. Възможностите за избор са построени с почти еднакви изречения, при които се мести само една запетая – формат, който не позволява случаен отговор. Особено ценна е групата задачи с обърнат подход. В тях се пита кое изречение се подчинява на правило, различно от останалите. За да се реши такава задача, не е достатъчно да се види, че запетаята е на място – трябва да се назове и причината за нея. Три задачи от този тип проверяват дали правилата се разграничават едно от друго. Следва практическата част. Два свързани текста са дадени без нито една запетая и към всеки е посочено колко точно липсват – при втория се изисква и обосновка. Още четири задачи поставят кратки текстове и питат колко знака са пропуснати, като отговорът изисква мислено поставяне на всички. Примерите са от различни сфери – публицистичен текст, кулинарни указания, изречения с подчинени и с деепричастни части – така че правилата да се прилагат в реален, а не в учебен контекст. Отделна група задачи анализира конкретно изречение и проверява твърденията за него: коя запетая какво отделя и кое обяснение не отговаря на истината. Последната задача е най-взискателната – изисква да се посочат правилата, определящи пунктуацията в четири изречения с различни знаци, включително с тире в три различни негови употреби. Отговорите са дадени накрая, като при текстовете е приложен целият вариант с поставените знаци, а при последната задача – формулировка на всяко правило. Така материалът работи и като кратък справочник по пунктуация, който остава полезен и след теста. За учителя това е готова проверка след раздела или упражнение преди контролно. Не изисква подготовка, обхваща най-честите случаи и позволява да се работи и на части – разпознаването, поставянето и обосноваването могат да се вземат поотделно. За ученика е практична помощ. Пунктуацията се учи трудно с правила и лесно с примери, а тук примерите са много и разнообразни. Задачите с обосновка приучават към най-полезния навик – да се пише запетая по правило, а не по усет – което личи веднага при всяка писмена работа.