ТЕСТ. Български език – 6 клас. Текстът и общуването. (Вариант № 3)

Три различни текста, три различни сфери на общуване – и едни и същи въпроси, зададени последователно към всеки от тях. Тестът е изграден като поредица от три кръга, всеки от които тръгва от вида на текста и стига до глаголните форми в него. Първият кръг е върху художествен откъс от Елин Пелин. Четирите задачи към него въвеждат основата: за каква сфера на общуване е предназначен текстът, какви елементи съдържа и какво изразяват глаголите в него. Тук е и най-финият въпрос в целия тест – разграничаването на последователни от едновременно протичащи минали действия, при това чрез посочване на конкретните глаголи от откъса. Именно тази разлика между свършен и несвършен вид обикновено остава неусетена. Вторият кръг работи с научен текст за траките в Горнотракийската равнина. Тук глаголните форми са смесени: разказът за отдавнашните събития върви в преизказни форми, а сведението от Омировите поеми – в сегашно време на изявителното наклонение. Четирите задачи изискват тази смесица да бъде разчетена: кои форми съжителстват в текста, какво представят едните и какво отношение изразяват другите. Отговорът за несвидетелското отношение към отдавна станали събития обяснява защо изборът е точно такъв. Третият кръг е върху исторически текст за Ивайло. Шестте задачи към него разширяват обхвата отвъд граматиката: коя е темата, какви елементи преобладават, от коя тематична област е текстът и какъв е по вид. Финалната задача е най-стойностна – пита с какво друго глаголно време могат да бъдат изразени същите действия, тоест изисква не разпознаване, а преценка на алтернатива. Този строеж прави теста повече от проверка. Трите текста са подбрани така, че да покажат едно и също явление в три различни среди – в художествената проза, в научното изложение и в историческия разказ.

Половината задачи тук са за запетая, членуване и правилна форма – тоест за онова, което носи най-много загубени точки на всеки изпит. Ако търсите материал, който удря точно в тази зона, това е той. Двадесет задачи с изборен отговор и отговори накрая. Пунктуацията е проверена в три различни формата и това е основното предимство. Веднъж се търси изречението с грешка. Втори път трябва да се посочат кои от номерираните позиции в изречението изискват запетая. Трети път се броят липсващите запетаи в цял период. Едно и също умение, три различни ъгъла – така се вижда дали правилото е усвоено, или просто е разпознато. Членуването има собствена задача, при която четири много близки изречения се различават само по една буква. Тук отговорът се намира само чрез проверка, не по усет. Правописът е поставен вътре в свързан текст, а не в списък от думи. Ученикът трябва сам да открие сгрешените форми сред останалите – по-трудно и по-полезно от обичайното. Граматичните форми са застъпени с няколко задачи, при които в изречение са подчертани четири думи и една от тях е сгрешена. Обхванати са бройната форма, употребата на относителното местоимение и правилният избор на въпросителна форма – все места, на които грешките се повтарят с години. Синтаксисът получава две силни задачи. Едната изисква да се разпознаят причастията в изречение, пълно с думи, които приличат на тях. Другата е за подреждане на разбъркани изречения в свързан текст – проверка на логика и на връзките между изреченията, която подготвя пряко за писане. Подредбата е удобна за разчитане на резултата: задачите от един и същи тип стоят една до друга, така че по грешките веднага личи дали пропускът е в пунктуацията, в членуването или в синтаксиса. Има и бонус. Тестът започва с кратък научнопопулярен текст за старобългарската книга и шест задачи към него: заглавие, стил, вярно и невярно твърдение, средство за свързване и контекстов синоним. Освен упражнение това е и знание – за пергамента, за украсата на ръкописите, за подвързията. Междупредметна връзка, получена наготово. Лексикалната част добавя още четири задачи – смислово отношение между двойки думи, значение на устойчив израз, подбор на синоним и разпознаване на близки по звучене думи. Всичко е затворено, отговорите са в кратък списък и проверката отнема минута. Обхватът е широк, а обемът остава удобен – двадесет задачи се решават и обсъждат в един учебен час. Неверните варианти навсякъде са изградени като реални грешки – такива, каквито се допускат в ученически текст, – а не като очевидни изкривявания, така че всяка сгрешена задача сочи конкретно недоразумение. За учителя: готова проверочна работа в изпитен формат, силна в най-проблемните области, без нужда от съставяне на задачи. За ученика: тренировка точно там, където се губят точки – в запетаята, в членуването и в избора на форма.

Прочетете текста и отговорете на въпросите от 1. до 8. включително. Несебър е един от най-древните градове в Европа, възникнал преди повече от 3200 години.  Старият град е разположен на малък полуостров, свързан със сушата чрез тесен провлак, дълъг 400 метра. През VІ в. пр. Хр. той е привлякъл вниманието на гърците и става тяхна колония. Гърците го наричат Месамбрия и го превръщат в голям град, с естествена защита откъм морето и сушата. Тогава се изграждат водопровод и канализация

Дванадесет задачи, а последната изисква да напишеш цял текст. Тест, който започва с определения и завършва с електронно писмо – пътят от най-простото знание до реално умение, изминат в рамките на един лист. Строежът е стъпаловиден и всяка следваща част е с една степен по-трудна от предходната. Началните четири задачи са върху понятията: тема, подтема, ключови думи, абзац. Кратки и бързи, те подготвят почвата за всичко останало. Следва работа с първи текст – кратък пейзажен откъс от Емилиян Станев. Върху него са зададени три задачи: определяне на темата, посочване на ключовите думи и намиране на твърдението, което не следва от прочетеното. Художественият откъс е подбран сполучливо, защото при него темата не е изписана никъде и трябва да бъде извлечена. Втората работа с текст е с научнопопулярен характер и е значително по-обширна – четири абзаца за прелета на лястовиците. Тук задачите са от друг тип: значение на чужда дума в контекст, разпознаване на вярното твърдение сред четири близки по звучене и накрая отворена задача, изискваща две доказателства, извадени от самия текст. Именно тази отворена задача е сред най-стойностните: не се търси мнение, а цитиране на доказателство – умение, което се проверява на всяко външно оценяване. Предпоследната задача е находчива и различна от всичко останало. Дадени са четири реда с по няколко ключови думи и по тях трябва да бъде разпозната приказката. Задачата връща понятието от началото на теста, но откъм обратната страна: не се търсят ключовите думи в текст, а текстът се възстановява по тях. Финалната задача е творческа и двусъставна. Изисква се да бъде написано електронно писмо до приятел с четири предварително зададени думи, а после да се отговори в какво общуване е уместна една от тях. Така в една задача се съчетават писане и стилистична преценка. Отговорите са приложени за всички задачи, включително цялостно примерно писмо и обяснение към стилистичния въпрос – годни едновременно за критерий при оценяване и за образец при самостоятелно писане. Преподавателят получава проверка, която обхваща цял раздел и завършва с готова тема за писмена работа. Четирите части вършат работа и поединично – например само единият от двата текста, ако времето е малко. За ученика ползата е в разнообразието: същите понятия се проверяват четири пъти и всеки път по различен начин – като определение, като разпознаване в чужд текст, като обратна задача и накрая като собствено писане. Така наученото се затвърждава, докато тестът се решава.

Прочетете текста и решете задачи 1-4. Карнарският хан е станцията на високия троянски проход. Тук пътниците почиват, похапват, посгряват се и тогава с нов запас от сили почват да възлизат по ребрата на Стара планина. Но една-две недели през зимата ханчето не посреща пътници, защото веявици засипват с дебели преспи стария римски друм на връх Балкана и той става непроходен. Всякакви съобщения между Тракия и Дунавска България се прекращават, додето троянските кираджии с египетски мъки не прорият

Прочетете текста и отговорете на въпросите 1. – 3.  Навън вятърът беснееше, оглушително трещяха гръмотевици. Блесна светкавица и Мартина замръзна. Край езерото стоеше бял жираф и гледаше право към нея! За част от секундата очите им се срещнаха, малкото тъжно момиче и стройният млад жираф впиха погледи един в друг, а после небето отново потъмня. Мартина притисна лице към стъклото, опитваше се отчаяно да види белия жираф, но не успя. Нямаше луна, а дъждът валеше толкова силно, че