ТЕСТ. Входно равнище. Български език – 12 клас (Вариант 1)

Изпитен вариант, в който трите текста разглеждат един общ проблем – какво се случва с българските пещери и кой е длъжен да ги пази. Материалът повтаря точно формата на държавния зрелостен изпит, но с приложени отговори. Езиковата част започва с правописа: пълни и кратки форми, обеззвучаване, слято и разделно писане, главни букви при съставни имена и наименования на институции. Граматичната норма проверява бройната форма, съгласуването при съчинени определения, деепричастието с несъвпадащ извършител и относителните местоимения. Следват двете пунктуационни задачи и двете лексикални – уместната употреба на близки по звучене думи и разпознаването на фразеологизми, които не са синоними. Литературният блок обхваща разпознаване на творба по цитат, творби на един и същ автор, герои и произведението, от което са, жанрово определяне, водеща идея на конкретен разказ, общи мотиви при двама автори, характерни образи за един поет, невярно твърдение за сатирично-алегорична творба, кулминацията в разказ и разпознаване на изразно средство. Средището на варианта е работата с три текста, свързани с опазването на пещерите. Първият е обръщение с апелативна насоченост от организация на пещерняците, вторият – новинарски материал за последиците от снимането на филм в известна пещера, третият – извадка от проект на закон със списък от забрани. Дванадесетте задачи проверяват основната функция на текста, верните и неверните твърдения, разчитането на съкращения, причините за описано явление, значението на термин и отделянето на факти, които в текстовете липсват. Следват формулирането на общата тема, тезата и резюмето на един от текстовете. Практическият блок включва избор на най-уместния израз, поставяне на думи в правилна форма – членуване, местоимения и учтива форма – и пет пропуснати препинателни знака в текст с пряка реч. Преди края е поместен пълният текст на „Приказка за стълбата“ с две задачи – за първоначалните убеждения на героя и за смисъла на онова, което той дава при изкачването. Следва задачата за съответствия между герои, творби и автори, а накрая е даден разказът „Спасова могила“ с тема за аргументативен текст и с изискване жанрът да бъде обявен предварително. Отговорите са приложени за всички задачи, включително примерни решения с обяснения за отворените – тема, теза, цитати и тълкуване на символиката. За учителя това е готов вариант за пробен изпит, а двете художествени творби в края вършат работа и самостоятелно като материал за анализ. За ученика е пълна репетиция по изпитния формат – с възможност сам да провери и езиковата, и литературната си подготовка.

Пробен изпит в реалния формат на националното външно оценяване – с двете задължителни части и с преразказ накрая. Който го реши веднъж, вече знае какво го чака и няма да губи време в четене на условията. Първата част започва нетипично: с научнопопулярен текст за устройството на окото, придружен от схема. Върху тях са зададени десет задачи, а някои изискват информацията от текста и от схемата да се съпоставя – умение, което се проверява на изпита и рядко се упражнява в час. Форматите тук са необичайно разнообразни: извличане на липсваща информация, разпознаване на вярно твърдение, определяне на сфера на общуване, откриване на думата, която не е термин, обяснение на значението на израз, две задачи с отбелязване и съотнасяне. Оттам тестът преминава към езиковите норми. Задачите обхождат фразеологизъм, видове изречения по състав, подчинени изречения и пунктуация. Кулминацията е задача, при която трябва да се препише цял откъс, като се отстранят четиринадесет грешки от три различни вида наведнъж. Литературният блок покрива широк кръг творби. В него влизат „Неразделни“ на Пенчо Славейков, „Ралица“ на същия автор, „Една българка“ и двете оди на Иван Вазов, „Немили-недраги“. Въпросите се движат между характеристика на герой, изразни средства, композиция и ценности на родовия свят. Отделно място заема задачата с таблица, в която четири определения трябва да бъдат съотнесени с литературоведски термини – ретроспекция, инверсия, композиционна рамка и кулминация. Първата част завършва с отворена задача върху един мотив от баладата, при това с приложени опорни думи – находка, която помага на по-слабия ученик, без да му дава готовия отговор. Втората част е преразказ от името на герой. Приведен е цял разказ от съвременна авторка, а към него е дадено и началото на преразказа като образец за преминаването към първо лице. Текстът е увлекателен и с неочакван обрат, което прави задачата далеч по-приятна от обичайните откъси за преразказ. Отговорите са пълни: изписан е целият поправен текст при задачата с четиринадесетте грешки, разписани са съответствията при двете таблици и е даден примерен отговор на отворената задача. Преподавателят получава готова репетиция за изпита, без нужда от подготовка. Двете части вършат работа и поединично – първата като контролно, преразказът като отделна писмена работа. За ученика приложеният поправен откъс и примерният отговор показват какво точно се очаква, а началото на преразказа решава най-трудния момент – първите изречения.

Проверката на входно равнище има смисъл само когато обхваща целия обем на предходната подготовка. Настоящата разработка е изградена именно така: 25 тестови задачи с избираем отговор, разпределени в две обособени части – езикова и литературна, придружени от ключ с верните отговори. Езиковата част започва със задачи върху правописната и граматичната норма. Проверява се откриването на грешка в глаголни форми, в думи с представки и в думи, при които изписването зависи от струпване на съгласни или от вида на основата. Отделни задачи изискват намиране на изречението без допусната грешка, като примерите са взети от художествен текст и налагат внимателен прочит на цялото изречение. Следват задачи върху членуването, бройната форма на съществителните и разграничаването на числителните имена, както и задача за откриване на излишния ред сред групи думи, обединени по определен признак. Отделна група задачи разглежда лексикалните знания – разпознаване на сродни думи сред примери, които само привидно са родствени, разграничаване на синоними, определяне на частта на речта, с която е изразен подлогът в изречение с нетипична конструкция, и основната форма на спомагателния глагол. Следващият раздел е свързан с работата върху текст: понятията ключови думи и тема, откриване на ключовите думи в приложена народна приказка, преценка за значението, в което е употребена дадена дума в контекста, и разпознаване на метафора сред близки по звучене изрази. Литературната част проверява познаването на изучавани произведения – начало и герои на роман за деца, авторство на творби от българската и от чуждата литература, както и разпознаване на произведение по цитиран откъс. Ключът към теста не се ограничава до посочване на верния отговор: при задачите за грешка е дадена и правилната форма на думата или изречението, което позволява материалът да се използва и за самостоятелна работа върху грешките. Разработката е подходяща за провеждане на входно ниво, за преговор, за самостоятелна подготовка и за проверка преди контролно, както и като готов набор от задачи за работа в клас.

Пълноценната подготовка за държавния зрелостен изпит по български език и литература се постига чрез редовна работа върху цялостни изпитни варианти. Този седми поред тест за дванадесети клас съдържа 41 задачи и следва точно структурата на матурата – от езиковите норми до аргументативния текст. Началният блок проверява владеенето на правописната, граматичната, пунктуационната и лексикалната норма чрез изречения от съвременната писмена практика, а също и умението да се разпознават антонимни фразеологични словосъчетания. Литературната част включва въпроси върху творби от Христо Ботев, Иван Вазов, Елин Пелин, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Йордан Радичков, Димчо Дебелянов и Атанас Далчев: разпознаване на откъс, функция на реторичния въпрос, характеристика на образа на Паисий, композиция и роля на отделните разкази в „Ноев ковчег", общи мотиви в творчеството на различни автори, библейски образи, художествени внушения и изразни средства. Обширен раздел е посветен на работата с три текста, обединени от темата за отношенията между лекар и пациент – журналистическа публикация за първия омбудсман в българска болница, откъс от Кодекса на професионалната етика и художествен разказ на Дежьо Костолани. Към тях са зададени въпроси за сферите на общуване, функциите на текста, синонимия, фактическа информация, както и задачи с разширен отговор: обща тема, теза в 3–4 изречения и резюме. Редакционната част обхваща избор на най-уместен израз в свързан текст, членувани форми, местоимения, учтиви форми и откриване на пет пропуснати препинателни знака. Върху откъс от „Песен за човека" се търсят примери за нравственото прераждане на героя и опозиционните двойки, изграждащи смисъла. Отделна задача свързва герои, творби, автори и жанрове. Последната задача предлага „Приказка за стълбата" и „На гости у Дявола" на Христо Смирненски и тема за есе по житейски проблем. Приложените отговори на всички задачи, включително примерни решения на въпросите със свободен отговор, дават възможност за самостоятелна проверка.

Изпит, който накрая оставя избор. Това е най-съществената разлика тук: последната задача не налага един жанр, а поставя две теми и ученикът решава дали да напише интерпретативно съчинение, или есе. Изборът е истински, защото двете теми тръгват от едно и също, но водят в различни посоки, и този, който се познава добре, ще спечели точки само от правилното решение. Двете стихотворения, върху които стъпва тази задача, са отпечатани изцяло в листа. Нищо не се търси в христоматия и нищо не се цитира по памет, а това променя качеството на написаното. Текстовете в целия вариант са четири и са съвсем различни. Основният е за едно конкретно място в България и е написан като туристическо представяне с технически подробности. Към него са прикачени седем задачи, сред които и една доста рядка: търси се коя аргументативна техника НЕ е използвана в текста, тоест проверява се не какво пише, а как е направен. Втори кратък текст, за представите на древните за формата на Земята, служи за попълване на най-уместните думи. Трети, за една необикновена риба, е материалът за запетаите. Четвъртият е поетическият, споменат по-горе. Отделна задача към основния текст изисква той да се раздели на смислови части, да се озаглави всяка от тях и накрая да се сведе до резюме. Това е най-близкото до реалната работа с информация и се оценява високо. Литературната част е насочена забележимо към двадесети век и към по-нови автори. През нея минават творби и имена, които в учебните тестове се появяват по-рядко, а това прави варианта полезен тъкмо за онези части от учебното съдържание, които обикновено остават непокрити. Проверяват се разпознаване на стихове, вярно и невярно твърдение, съответствие между цитат и произведение, обща тема в две творби, жанрова принадлежност и изразни средства. Езиковата част е класическа по обхват, но изреченията в нея са дълги и взети от различни области, не само от художествената реч. Това затруднява повече, защото грешката трябва да се види в непознат контекст. Задачите с аналогии са направени по-сложно от обичайното: в тях се пази отношение между три члена, а не между два, тоест изисква се да се улови и посоката на стесняване. Задачите са четиридесет и една, а отговорите към тях са дадени накрая, включително попълнените форми и примерните теми на смисловите части. За учителя това е завършен вариант за провеждане в час, но и материал за няколко отделни упражнения. Работата с основния текст става самостоятелно за час по извличане на информация и писане на резюме. Двете стихотворения, отпечатани едно до друго, са готова основа за съпоставителен урок, независимо от изпита. А изборът между двата жанра накрая е добър повод за разговор по въпроса кога се пише съчинение и кога есе. За ученика това е репетиция, която включва и едно решение. Освен да реши задачите, той трябва да прецени в кой жанр е по-силен, а това е умение, което се придобива само с упражнение. Сверяването с отговорите показва къде губи точки, а двете стихотворения остават в листа и след това, за преговор.

Тест за входно равнище по български език и литература с двадесет и пет задачи, разпределени между двата предмета. Материалът е предназначен за първите седмици на учебната година и дава ясна представа доколко е усвоен материалът от предходната. Езиковата част започва с пунктуацията – еднородни части, обособени изрази, вметнати думи и подчинени изречения. Задачите се редуват: ту се търси изречението с грешка, ту онова, в което грешка няма, което не позволява решаване по инерция. Отделно място заема обемната задача за правоговора. Дадени са десет изречения и във всяко трябва да се избере вярната от две близки форми. Проверяват се променливото я, пълният член, множественото число при съществителни и притежателните форми. Тази задача се оценява по десет отделни избора и показва не общо ниво, а кои точно случаи затрудняват. Правописната част обхваща изписването на думи с трудни съчетания, членуването, слятото и полуслятото писане и удвояването на съгласни. Граматичната засяга бройната форма, употребата на местоимения и съгласуването при учтива форма – включително в задача, изискваща да се открие безгрешното изречение сред четири. Литературната част обхваща широк кръг творби от предходната година. Проверяват се твърдения за сатиричната книга, причината за трайността на злото в едно от стихотворенията, чертите на познат герой, съотнасянето на автор с герой и водещият мотив в притчата. Няколко задачи изискват работа с конкретен текст: разпознаване на произведение по цитат, определяне на изразното средство в приведена реплика и посочване на кулминационния момент в притчата. Отделен въпрос се отнася до символиката на плода, дал заглавието на повестта. Финалната задача изисква писмен отговор върху приведен израз от притчата и изисква да се обясни какво означава подмяната на видяното. Отговорите са изнесени накрая, включително попълнените форми от правоговорната задача и завършена примерна формулировка за последната. Най-ценна е последната задача. Приведеният израз е кратък, но носи цялата идея на творбата: раните изглеждат като цветя не защото са се променили, а защото се е променил гледащият. Примерният отговор формулира това наблюдение сбито и може да послужи като образец за отговор на литературен въпрос. Разнообразието във вида на задачите също заслужава внимание. Освен обичайния избор между четири варианта тук се срещат избор между две форми, разпознаване на творба по цитат, определяне на изразно средство в реплика и посочване на кулминация. Всяка от тези задачи проверява различно умение. Съотношението между двата предмета е равномерно, а обхватът на литературната част е широк – засегнати са творби от различни жанрове и епохи, така че тестът показва дали материалът е запомнен в цялост, или само отделни произведения. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти и оставено място за писане при последната. На учителя тестът дава готов инструмент за диагностика в началото на годината, с бърза проверка и с ясна представа по кои теми е нужно връщане назад. На ученика служи за самопроверка преди началото на новия материал.