Тест по български език за повествованието, описанието и разсъждението – разпознаване на трите типа текст и създаване на собствени: 15 задачи с отговори

Не всеки текст разказва история – някои обясняват, други рисуват картина. Настоящият тест поставя ученика пред различни примери и изисква той да определи какъв е всеки от тях. В началото е поместен кратък информационен откъс за произхода на граматиката. Първите три задачи изискват да се определи типът на текста, да се посочи какво преобладава в него и да се избере подходящо заглавие – упражнение по четене с разбиране, приложено върху научнопопулярен текст, а не върху художествен. Втората част проверява разграничаването на трите начина за изграждане на текст. Задачите изискват да се определи какво включва повествованието, кое изречение съдържа описание, какво представлява разсъждението, коя дума го въвежда най-често и кое не е характерно за описанието. Отделен въпрос представя кратък текст, чийто тип трябва да бъде разпознат. Следваща група задачи е свързана с видовете ученически съчинения: в кой тип се изгражда портрет, какво представлява съчинението повествование и какво отличава съчинението описание. Последните две задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане. Първата изисква описание на обстановка с изрично условие да се използват прилагателни, а втората – кратко разсъждение по зададен въпрос, подкрепено със собствен пример. Верните отговори са изведени накрая с кратки пояснения, а към творческите задачи са предложени примерни текстове с бележка кои елементи ги определят като описание или като разсъждение. Ученикът вижда ясно по какво се разпознава всеки тип текст и получава два готови образеца за собствената си писмена работа. Преподавателят може да използва задачите за контролна работа, за упражнение в час или за домашна работа, а примерните текстове улесняват оценяването на свободната част.

Три вида изложение, всеки въведен чрез примерен откъс, а не чрез определение. Такъв е този урок за практическа работа. Схемата се повтаря и при трите. Първо се разглежда примерен откъс, после се отговаря на въпроса как разбираме, че това е точно този вид, и едва накрая идва определението. При описанието примерът е портрет на човек, а след разпознаването е обяснено и какво изобщо може да се описва: човек, предмет, място, състояние. При повествованието примерът е случка, а признаците за разпознаване са изведени поотделно, преди да се стигне до определението. При разсъждението входът е различен: вместо откъс е даден въпрос, който води към разсъждение, защото именно въпросът поражда този вид текст. Именно този обърнат ред, от примера към правилото, прави урока подходящ и за ученици, които не запомнят определения. Материалът съдържа въпроси с отговори и задачи. Отделно е обяснено и как се постъпва, когато в един и същи текст се срещат и трите вида, което в реалните текстове е по-скоро правило, отколкото изключение. Задачите изискват сам да се напише кратък текст от всеки вид. Подходящ е за подготовка за класна работа в 5. клас, за упражнение върху видовете текст и за самостоятелна работа.

Признаци, действия или доводи — по това какво преобладава в един пример се познава дали пред нас стои описание, повествование или разсъждение. Тестът е построен изцяло върху това умение за разпознаване. Материалът обхваща учебното съдържание за трите типа текст и го проверява чрез 20 задачи с избираем отговор, като във всяка задача са дадени по четири кратки примера. Устройството е практично и еднотипно, което улеснява работата в час: към всяко условие ученикът получава четири самостоятелни примера от различен тип и трябва да посочи онзи, който му съответства. Никъде не се иска определение — иска се решение върху конкретен текст. Много от примерите започват с една и съща дума или са построени около един и същ предмет, така че разликата между вариантите е само в начина на изграждане. Това прави задачите по-прецизни и не позволява отговор по повърхностен признак. Началните въпроси проверяват основното разграничаване: кое изречение е описание, кое повествование и кое разсъждение. Оттук нататък задачите се насочват към конкретните езикови белези на всеки тип. За описанието се проверяват ролята на прилагателните имена, изброяването на признаци, описанието на обстановка, портретното описание, описанието на природна картина и разликата между външен вид и качества на характера. За повествованието задачите обхващат преобладаването на глаголите за действие, случката с начало, развитие и край, повествованието с включена кратка реплика, както и случая, в който действията са разместени във времето и разказът започва от края. Този тип въпроси проверяват внимателно четене, а не разпознаване по общ признак. Централно място заемат задачите върху разсъждението и неговите елементи. Проверяват се търсенето на причина, изразяването на аргумент и доказване, оценката, изводът, както и цялостната структура мнение – доказване – извод в кратък вид. Отделна задача изисква да се различи разсъждение от разказ за случка при почти еднакво начало на изреченията — един от по-трудните въпроси в теста. Самостоятелен акцент е поставен върху смесването на типовете текст. Една задача изисква да се открие примерът, в който първо са дадени признаци, а след това следва действие. Този въпрос подготвя ученика за реалните текстове, в които типовете рядко се срещат в чист вид. Финалната част е ключ с обяснения към всички 20 задачи. Обясненията са кратки, но посочват признака, който води до верния избор — коя дума въвежда заключение, коя показва причинност, кои части на речта преобладават, кой елемент от построяването сочи към случка или към позиция. Така ключът служи и като кратък преговор на цялата тема. На учителя материалът предлага готов инструмент за проверка — за контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа или за преговор преди писане на описание, разказ или текст с разсъждение. Задачите се групират удобно по трите типа текст и могат да се използват поетапно през няколко часа. На ученика тестът служи за самостоятелна подготовка и самопроверка. Решава се бързо, обясненията позволяват работа без чужда помощ, а уменията се прилагат пряко при създаване на собствен текст: при описание на герой или обстановка, при разказване на случка и при писане на текст с изразено мнение и аргументи. Подходящ е за преговор преди класно и за подготовка за изпитване.

Един ученик може безпогрешно да изрецитира определението за разсъждение и в същия час да напише описание, когато от него се иска мнение. Разминаването между наученото и приложеното е точно това, което този тест е направен да улови. Началото е сцена от учебен час: учителка задава въпрос, ученичка отговаря, следва реплика на одобрение. Пет задачи разглобяват този кратък епизод — какъв е стилът на общуване, какъв тип е изказването на ученичката, какво издава реакцията на учителката, коя от четири предложени реплики отговаря на изискванията за учтивост и как е изграден самият текст. Ученикът не преразказва определения, а ги прилага върху конкретни изречения. Оттам нататък тринадесет задачи покриват понятийния апарат на раздела. Част от тях питат директно — какво е тема, какво е подтема, кога се отваря нов абзац, какво показва речевият етикет. Друга част обръща посоката: дава се примерно изречение и ученикът трябва да разпознае какво е то — описание, разсъждение или текст, свързан чрез местоимение. Тази смяна на посоката е важна, защото знанието на определението и умението то да бъде приложено не са едно и също. Финалът на теста е практически. Две задачи с място за писане искат от ученика да произведе текст сам: веднъж описание с изрично посочени езикови средства, втори път разсъждение по зададена тема, задължително с личен пример. Тук вече няма опции за избор — има само собствен текст. Отговорите обхващат всички задачи. При затворените въпроси всеки верен избор е придружен от едно изречение, което посочва защо именно той е правилният. При двете отворени задачи са приложени примерни ученически текстове, а под всеки от тях е отбелязано кои признаци на съответния тип текст са изпълнени — така те служат едновременно като критерий при оценяване и като образец, който може да се покаже на класа. Тестът работи в няколко посоки. Учителят получава готова контролна работа или преговор на раздела, без да съставя критерии за оценка. Ученикът получава средство да провери сам себе си и да види кое от изучаваното разпознава уверено и кое само му се струва познато. А двете писмени задачи накрая го поставят в положението, което най-често го чака на изпитване — да напише текст, а не да избере отговор.

Умението да общуваш уместно и да изградиш свързан текст се проверява трудно с въпроси „наизуст“ — то се вижда най-добре, когато ученикът трябва да разпознае учтивата формула в конкретна ситуация или сам да напише кратък текст от определен тип. Настоящата разработка е изградена точно на този принцип и съчетава двете форми на проверка в един завършен комплект. Тестът започва с кратък художествен текст — битова случка с диалог, — след който следват пет задачи върху него. Те проверяват дали ученикът разпознава вида на общуването, откроява употребените изрази на речев етикет, разчита смисъла на конкретна реплика, определя основното действие и преценява как е изграден текстът. Тази първа част превръща абстрактните понятия в наблюдение върху жив пример. Следващите тринадесет задачи проверяват владеенето на самите понятия от раздела: официално и неофициално общуване, учтиви обръщения, тема и подтема, правилото за започване на нов абзац, ключови думи, граматическа свързаност между изреченията, както и разграничаването на трите основни типа текст — повествование, описание и разсъждение. Отделни въпроси изискват разпознаване на подходяща тема за съчинение разсъждение и отделяне на етикетните формули от грубите, неуместни изрази. Последните две задачи са с отворен отговор и с готови редове за писане. Едната изисква ученикът сам да построи повествование по случка от собственото си ежедневие, като спази изискванията за място, участници и последователност на действията. Другата поставя конкретна тема за кратко разсъждение с изразено мнение и примери. Така тестът проверява не само разпознаване, а и създаване на текст. Разработката завършва с пълните отговори на всички задачи. Към всеки от осемнадесетте затворени въпроса е добавено кратко обяснение, което посочва основанието за верния избор. Към двете отворени задачи са приложени примерни ученически текстове, а след всеки от тях е отбелязано кои изисквания на съответния тип текст са изпълнени — което ги прави удобни както за оценяване, така и за образец пред класа. За учителя материалът е готов за директна употреба при контролна работа, входно или изходно ниво и при преговор на раздела, а обясненията спестяват изготвянето на критерии за оценка. За ученика тестът е удобна форма за самопроверка и практическа подготовка за писане на текст по зададен тип. Подходящ е и за самостоятелна работа у дома.

Всяка от двадесетте задачи тук поставя четири кратки откъса и изисква един-единствен избор – кой от тях описва, кой разказва и кой обяснява. Тестът е изграден изцяло върху примери, без определения за наизустяване. Задачите обхващат няколко ясно различими посоки. Първата е разпознаване по езикови признаци: къде преобладават прилагателните, къде – глаголите, кой откъс изброява белези на предмет, на място, на природна картина или на характер. Тук ученикът се учи да разпознава типа текст по думите, които го изграждат. Втората посока е свързана с разсъждението и неговите елементи: кой откъс съдържа причина и последица, кой изразява заключение, кой доказва мнение с примери, кой оценява постъпка и кой следва подредбата мнение – причина – извод. Тези задачи подготвят за писане на аргументативен текст. Трета посока обхваща по-сложни случаи, при които типовете се смесват или подредбата се нарушава: откъс, в който описание и действие вървят заедно, повествование с включена кратка реплика и текст, който започва от края и след това се връща назад във времето. Такива задачи изискват по-внимателно вглеждане и различават повърхностното от истинското разбиране. Верните отговори са изведени накрая в кратка и прегледна форма, като при всеки е посочен признакът, по който се определя типът – глаголи, прилагателни, причинна връзка, оценъчни думи. Ученикът получава сбито и интензивно упражнение: двадесет задачи, всяка от които тренира един и същ навик – да се търси езиковият белег, а не общото впечатление. Преподавателят разполага с готов материал за бърза проверка или за упражнение в час, а формулировките на отговорите могат да се използват като кратки правила при обобщение на темата.