Описанието, повествованието и разсъждението в текста – тест по български език: признаци, действия или доводи; 20 задачи с ключ и обяснения

Един и същ предмет може да бъде описан, разказан или обсъден — и всеки от трите начина оставя различни следи в текста. Тестът проверява именно умението тези следи да бъдат разчетени. Материалът обхваща учебното съдържание за описанието, повествованието и разсъждението и го превръща в 20 задачи с избираем отговор, всяка с по четири кратки откъса. Устройството на теста е последователно и удобно за проверка: в почти всяка задача пред ученика стоят четири самостоятелни примера, представящи различни типове текст, и той трябва да разпознае онзи, който отговаря на условието. Така се проверява не заучено определение, а реално разпознаване по езиковите белези. Началните задачи са върху основното разграничаване на трите типа текст. Търси се описанието, повествованието и разсъждението поред, а следващите въпроси задълбочават разграничението чрез конкретните признаци, по които всеки от тях се разпознава: водещата роля на глаголите, натрупването на прилагателни имена и признаци, наличието на последователност начало – развитие – край. Централната част на теста е посветена на разсъждението и на неговите елементи. Отделни задачи проверяват разпознаването на причинно-следствената връзка, изразяването на мнение и позиция, обобщаващия извод, въвеждането на темата за обсъждане и построяването на разсъждение с два аргумента. Включена е и задача, която изисква да се посочи въпросът, който води към разсъждение — упражнение, полезно и при подготовка за писане на собствен текст. Отделно внимание е отделено на описанието и повествованието в по-фините им прояви. Задачите обхващат описанието на обстановка и природна картина, разликата между описание на външен вид и описание на характер, повествованието за кратка случка, както и случая, в който действията не са предадени по реда, в който са се случили. Последният тип задача проверява внимателно четене, а не разпознаване по общ признак. Самостоятелен акцент е поставен върху смесването на типовете текст: една задача изисква да се открие откъсът, в който се разказва за действия, но вътре се промъква кратко описание. Този въпрос подготвя ученика за реалните текстове, в които типовете рядко се срещат в чист вид. Финалната част съдържа верни отговори с кратки обяснения към всички задачи. Обясненията не са само посочване на буквата — те назовават признака, по който се стига до верния избор: коя дума показва причинност, кои части на речта водят в откъса, кой елемент от построяването сочи към разказ или към позиция. Така ключът работи и като кратък обобщителен преговор на трите типа текст. На учителя материалът предлага готов инструмент за проверка на темата — за контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа или за преговор преди писане на описание, разказ или текст с разсъждение. Задачите се разделят удобно на три групи според типа текст и могат да се използват поетапно. На ученика тестът служи за самостоятелна подготовка и самопроверка. Решава се бързо, обясненията позволяват работа без чужда помощ, а уменията, които се упражняват, се използват пряко при създаване на собствен текст: при описание на герой или обстановка, при разказване на случка и при писане на кратък текст с изразено мнение и аргументи. Полезен е за преговор преди класно и за подготовка за изпитване.

Всяка от двадесетте задачи тук поставя четири кратки откъса и изисква един-единствен избор – кой от тях описва, кой разказва и кой обяснява. Тестът е изграден изцяло върху примери, без определения за наизустяване. Задачите обхващат няколко ясно различими посоки. Първата е разпознаване по езикови признаци: къде преобладават прилагателните, къде – глаголите, кой откъс изброява белези на предмет, на място, на природна картина или на характер. Тук ученикът се учи да разпознава типа текст по думите, които го изграждат. Втората посока е свързана с разсъждението и неговите елементи: кой откъс съдържа причина и последица, кой изразява заключение, кой доказва мнение с примери, кой оценява постъпка и кой следва подредбата мнение – причина – извод. Тези задачи подготвят за писане на аргументативен текст. Трета посока обхваща по-сложни случаи, при които типовете се смесват или подредбата се нарушава: откъс, в който описание и действие вървят заедно, повествование с включена кратка реплика и текст, който започва от края и след това се връща назад във времето. Такива задачи изискват по-внимателно вглеждане и различават повърхностното от истинското разбиране. Верните отговори са изведени накрая в кратка и прегледна форма, като при всеки е посочен признакът, по който се определя типът – глаголи, прилагателни, причинна връзка, оценъчни думи. Ученикът получава сбито и интензивно упражнение: двадесет задачи, всяка от които тренира един и същ навик – да се търси езиковият белег, а не общото впечатление. Преподавателят разполага с готов материал за бърза проверка или за упражнение в час, а формулировките на отговорите могат да се използват като кратки правила при обобщение на темата.

Три вида изложение, всеки въведен чрез примерен откъс, а не чрез определение. Такъв е този урок за практическа работа. Схемата се повтаря и при трите. Първо се разглежда примерен откъс, после се отговаря на въпроса как разбираме, че това е точно този вид, и едва накрая идва определението. При описанието примерът е портрет на човек, а след разпознаването е обяснено и какво изобщо може да се описва: човек, предмет, място, състояние. При повествованието примерът е случка, а признаците за разпознаване са изведени поотделно, преди да се стигне до определението. При разсъждението входът е различен: вместо откъс е даден въпрос, който води към разсъждение, защото именно въпросът поражда този вид текст. Именно този обърнат ред, от примера към правилото, прави урока подходящ и за ученици, които не запомнят определения. Материалът съдържа въпроси с отговори и задачи. Отделно е обяснено и как се постъпва, когато в един и същи текст се срещат и трите вида, което в реалните текстове е по-скоро правило, отколкото изключение. Задачите изискват сам да се напише кратък текст от всеки вид. Подходящ е за подготовка за класна работа в 5. клас, за упражнение върху видовете текст и за самостоятелна работа.

Основната форма на глагола не се получава чрез махане на представката – ако тя отпадне, се появява друг глагол с друго значение. Това е една от опорните точки на настоящия обобщителен тест, който през двадесет и пет въпроса проследява цялата тема за глагола и неговите времена. Началните въпроси проверяват основните признаци: разграничаване на действие от състояние, определяне на лице и число за различни лица, разпознаване на бъдеще време и намиране на основната форма сред четири форми на един и същ глагол. Отделен въпрос изисква именно преценка коя основна форма отговаря на дадена минала форма, без представката да бъде премахната или подменена. Следващият смислов кръг е за спрежението. То се определя по крайната гласна във формата за трето лице единствено число сегашно време, а въпросите обхващат отделни спрежения върху различен езиков материал. Значителна част от теста разграничава двете минали времена. Проверява се разпознаването на действие, протичащо в определен минал момент, на завършено действие и на изречение, в което двете форми стоят заедно – събитието и фонът, върху който то се разгръща. Отделен въпрос изисква обратната преценка: коя форма не принадлежи на незавършеното минало време. Самостоятелен въпрос е посветен на съгласуването на спомагателния глагол с подлога – случай, при който сгрешената форма веднага личи и обезценява целия изказ. Втората половина свързва глаголното време с вида на текста. Проверява се кой откъс прилича на повествование, кой обрисува обстановка, кой е подходящ за разсъждение и кой съчетава общата мисъл с намерение за бъдещо действие. Отделни въпроси разглеждат сегашното време, употребено за минали събития, описанието на герой чрез незавършени форми и поредицата от последователни събития. Заключителният въпрос изисква разпознаване на изказ, в който общото твърдение стои в сегашно време, а подкрепящият го пример – в минало. Отделен въпрос проверява и разпознаването на изказ, в който действието е представено като продължаващо в точно определен час от денонощието. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос, което назовава признака и правилото зад избора. Условията са кратки, а възможностите за отговор са премислено близки – разликата често е едно окончание или разместено време. Затова отгатването е изключено. Обхватът прави материала подходящ именно за обобщение: морфологичните признаци и умението за изграждане на текст се проверяват заедно, а сгрешеният отговор веднага показва кое от двете остава непокрито. Практическата стойност на теста е в съчетанието на двете му половини. Първата проверява дали ученикът владее формите, втората – дали умее да ги употреби уместно. Именно второто е по-трудното и по-важното: в писмените работи грешките рядко идват от непознаване на окончанието, а почти винаги от неоснователно смесване на времената. За преподавателя това е готово средство за обобщителна проверка в края на дяла, за текущ контрол или за диагностика преди класна работа. За ученика материалът е конкретна и проверима подготовка за изпит и опора при писане на преразказ и на съчинение.

Едно изречение разказва, друго описва, трето обяснява защо. Настоящият тест проверява дали ученикът различава трите начина за изграждане на текст и умее сам да ги приложи. В началото е поместена кратка притча за старец, който сади ябълкови дръвчета. Върху нея са изградени първите три задачи: към кой тип принадлежи текстът, какво разкрива отговорът на героя и кое заглавие му подхожда. Втората част проверява разграничаването на трите типа текст. Задачите изискват да се определи какво представлява повествованието, кое от дадените изречения е описание, какво е характерно за разсъждението и кое не е присъщо на описанието. Отделен въпрос представя кратък откъс, който трябва да бъде определен по тип, а друг търси думата, най-тясно свързана с разсъждението. Следват задачи за видовете ученически съчинения: как се нарича текстът, в който се разказва случка, какво отличава съчинението разсъждение, кой текст съчетава два типа и към кой тип принадлежи отговорът на конкретен въпрос. Последните две задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане. Първата изисква описание на любим герой с внимание към думите, чрез които се създава представа за външен вид. Втората поставя задача за разказ по лично преживяване, в който повествованието трябва да се съчетае с описание на мястото и участниците. Верните отговори са изведени накрая с кратки пояснения, а към творческите задачи са предложени примерни отговори с бележка кои техни особености ги правят описание или повествование. Ученикът упражнява разграничаване и създаване едновременно – основа за писане на съчинение по всеки от трите типа. Преподавателят разполага с материал за контролна работа, за упражнение в час или за домашна работа, а примерните текстове дават ясен ориентир при оценяване на писмената част.

Не всеки текст разказва история – някои обясняват, други рисуват картина. Настоящият тест поставя ученика пред различни примери и изисква той да определи какъв е всеки от тях. В началото е поместен кратък информационен откъс за произхода на граматиката. Първите три задачи изискват да се определи типът на текста, да се посочи какво преобладава в него и да се избере подходящо заглавие – упражнение по четене с разбиране, приложено върху научнопопулярен текст, а не върху художествен. Втората част проверява разграничаването на трите начина за изграждане на текст. Задачите изискват да се определи какво включва повествованието, кое изречение съдържа описание, какво представлява разсъждението, коя дума го въвежда най-често и кое не е характерно за описанието. Отделен въпрос представя кратък текст, чийто тип трябва да бъде разпознат. Следваща група задачи е свързана с видовете ученически съчинения: в кой тип се изгражда портрет, какво представлява съчинението повествование и какво отличава съчинението описание. Последните две задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане. Първата изисква описание на обстановка с изрично условие да се използват прилагателни, а втората – кратко разсъждение по зададен въпрос, подкрепено със собствен пример. Верните отговори са изведени накрая с кратки пояснения, а към творческите задачи са предложени примерни текстове с бележка кои елементи ги определят като описание или като разсъждение. Ученикът вижда ясно по какво се разпознава всеки тип текст и получава два готови образеца за собствената си писмена работа. Преподавателят може да използва задачите за контролна работа, за упражнение в час или за домашна работа, а примерните текстове улесняват оценяването на свободната част.