Тест по български език „Текстът в общуването“ – четене на обява, изисквания към научния отговор и деловата покана, задачи за самостоятелно съставяне на текстове: 20 задачи с отговори

Един и същ ученик пише покана за базар, обява за продажба и отговор на научен въпрос – три различни текста с три различни строежа. Настоящият тест обхваща и трите. В началото е поместена ученическа покана за благотворителен базар. Върху нея са изградени първите три задачи: към кой вид принадлежи текстът, каква е основната му цел и кой е неговият подател. Така теорията за деловите текстове се прилага веднага върху реален пример. Следващата и най-обхватна част е посветена на научния текст и на неговите особености. Задачите изискват да се определи какво представлява той, кое от изброените е термин, какъв е строежът му, кой етап не спада към работата с него и коя черта не е присъща на научния стил. Отделни въпроси разглеждат същността на тезата, съдържанието на доказателствената част, елементите, които не са допустими в научен отговор, ролята на ключовите думи и определението за понятийна система. Включена е и задача за устния отговор на научен въпрос – област, която рядко се проверява писмено. Трета група задачи се връща към деловите текстове: какво съдържа обявата, какво представлява деловата покана и кои елементи задължително присъстват във всяка покана. Последните три задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане. Първата изисква ученикът сам да състави обява по зададена тема, като изрично са посочени задължителните ѝ части. Втората поставя научен въпрос и изисква пълен отговор с теза, два аргумента и извод. Третата проверява познаването на строежа – да се опишат трите части на научния текст, по едно изречение за всяка. Верните отговори са изведени накрая с кратки обяснения, а към творческите задачи са предложени примерни текстове – готова обява, готов научен отговор и кратко описание на трите части с примери. Ученикът получава преговор на цял раздел и три готови образеца за собствената си писмена работа. Преподавателят разполага с обхватен материал, подходящ за обобщителна контролна работа в края на темата, като тестовата и творческата част могат да се използват заедно или поотделно.

Всеки текст изпълнява определена задача в общуването – единият кани, другият съобщава, третият доказва. Настоящият тест проверява дали ученикът разпознава тези задачи и умее сам да състави съответния текст. В началото е поместена ученическа покана за откриване на обновена библиотека. Първите три задачи изискват четене с разбиране на делови текст: към кой вид принадлежи той, кога и къде ще се проведе събитието. Тези привидно прости въпроси проверяват умението да се извлича точна информация, а не да се запомня приблизително. Следващата група задачи е посветена на деловите текстове в общуването: какво е предназначението на поканата, кои елементи задължително присъстват в нея, кое обръщение е подходящо за официално начало, кое не е задължителна част на обявата и какво съдържа тя. Най-обхватната част се отнася до научния текст и научния отговор като форма на общуване. Задачите проверяват какво е характерно за този стил и какво не му е присъщо, какво означава теза, какво включва доказателствената част, кое твърдение за връзката между теза, аргументи и извод е вярно, какво представлява понятийната система и коя дума наричаме ключова. Отделни въпроси разглеждат какво е неуместно в научен отговор и какво се изисква при устно изложение по научна тема. Последните три задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане. Първата поставя научен въпрос, на който трябва да се отговори с теза, два аргумента и извод. Втората изисква съставяне на обява по зададена тема с изрично посочени части. Третата проверява дали ученикът може да изброи и обясни трите основни части на научния текст. Верните отговори са изведени накрая с кратки обяснения, а към творческите задачи са предложени примерни текстове – готов научен отговор, готова обява и обяснение на трите части с примери към всяка. Ученикът получава обобщение на целия раздел и три образеца, по които може да се ориентира при самостоятелно писане. Преподавателят разполага с обхватен материал за обобщителна контролна работа по темата, а частите могат да се използват и поотделно според акцента на урока.

Обобщителна проверка, която събира на едно място всичко изучено за текста като средство за общуване – от кратката обява до аргументирания отговор по нравствен въпрос. В началото е поместена обява от училищен вестник. Върху нея са построени първите пет задачи: какъв е видът на текста, какъв е стилът му, кой е авторът, какво е комуникативното намерение и към кого е насочен. Тези задачи изискват четене с разбиране, но и владеене на понятията подател, стил и комуникативно намерение. Втората част обхваща различните видове текст и ситуации на общуване: какво представлява текстът в масовата комуникация, какво съдържа научно-популярният текст, какво е характерно за официалното общуване и коя от изброените ситуации е неофициална. Отделни задачи проверяват какво не е част от обявата, какво представлява дискусията, какво е форумно изказване и какво се изисква при отговор на нравствен въпрос. Трета посока е свързана с редактирането и със структурата на аргументативния текст: какво означава редактиране чрез добавяне, каква е целта на редакцията, какво е теза и какво представлява антитезата – понятие, което обикновено затруднява учениците. Последните три задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане. Първата поставя изречение с езикови недостатъци, което трябва да бъде редактирано чрез съкращаване и заместване. Втората изисква кратък аргументиран отговор по нравствен въпрос. Третата е свързана с личния читателски опит – ученикът трябва да посочи научно-популярен текст, който е чел, да каже какво е научил от него и кой е неговият подател. Верните отговори са изведени накрая с кратки обяснения, а към свободните задачи са предложени примерни отговори, включително редактиран вариант на изречението с обяснение какво точно е променено и защо. Ученикът получава пълен преговор на раздела и възможност да провери както познанията си за понятията, така и уменията си да пише и редактира. Преподавателят разполага с готов обобщителен материал за края на темата, подходящ за контролна работа, за упражнение в час или за домашна работа, а разнообразните формати позволяват задачите да се използват и на части.

Обявата и деловата покана изглеждат като най-лесните текстове в програмата — докато не се окаже, че в ученическата обява липсва телефон, а поканата не казва къде и кога. Тези два кратки жанра се преподават бързо, но проверката им изисква точност, защото при тях всеки пропуснат елемент е видим недостатък. Настоящият тест е насочен именно към това: към пълнотата и коректността на формата. Началото поставя пред ученика реална обява за частни уроци с всички характерни за жанра елементи. Три задачи проверяват дали той разчита какво точно се предлага, къде е призивът към действие и как може да се определи стилът на текста. Работата върху конкретен пример е по-надеждна от питането за определения, защото показва дали жанрът се разпознава на практика. Следващите девет задачи покриват теорията в двете ѝ посоки. Едните са посветени на обявата — нейното предназначение, задължителните елементи, изискванията към заглавието. Другите разработват деловата покана: какво я отличава от личната, в кои случаи се използва, какви данни задължително съдържа, как се оформя обръщението към получателя и с какви учтиви формули започва. Две от задачите са формулирани обърнато и търсят елемента, който не принадлежи на съответния жанр — а това е най-краткият път да се провери дали ученикът различава задължителното от случайното. Практическата част изисква самостоятелно създаване на текст. Първо ученикът изброява и обяснява трите основни части на обявата, после съставя собствена обява по зададена тема със задължителни заглавие, описание и призив към действие, и накрая изготвя делова покана от името на ученическия съвет, като спазва изискванията за структура. Задачите са с готови редове за писане и могат да се използват директно в час. Отговорите обхващат всички задачи. Всеки от дванадесетте затворени въпроса е придружен с кратко обяснение, а към трите отворени са дадени примерни ученически текстове — включително готов образец на обява и на делова покана, които показват как изглежда правилно оформеният документ. За учителя това е готово упражнение или контролна работа върху раздела, без нужда от съставяне на критерии за оценка. За ученика тестът е практичен ориентир какво не бива да липсва в такъв текст и как се пише учтиво, когато адресатът не е познат.

Темата за научния текст се учи трудно, защото самата тя звучи като научен текст. Този тест я прави осезаема: започва с истински кратък текст, върху който се работи, и завършва със задача ученикът сам да напише такъв. Петнадесет задачи, всички с решения накрая. Началото е практическо. Даден е кратък научен текст и към него са поставени три задачи. Първата изисква да се определи към кой вид принадлежи текстът, а следващите две – да се посочат в него конкретните му градивни елементи. Така понятията не се учат наизуст, а се откриват на място, в жив пример. Това е и най-силната част от материала. След нея следват теоретичните задачи. Те покриват основното от темата: какво е предназначението на научния текст, кои са трите му структурни елемента, какви езикови средства се използват в научното общуване и какъв тип изречения преобладават в него. Отделен кръг задачи е за термините – какво представляват те, с какво се различават от обикновените думи и какво означава понятието, което ги обединява в система. Тези въпроси са ключови, защото именно тук се крие разликата между научния и всекидневния изказ. Включена е и задача с обратна формулировка: коя особеност не е характерна за научния текст. Тя проверява дали ученикът разбира изискването за точност, а не само помни изброените признаци. Два въпроса са посветени на урочната статия – кои типове изложение се съчетават в нея и как е устроена. Това е удачно допълнение, защото прави темата приложима към учебника, който ученикът държи всеки ден. Подредбата води от практиката към теорията и обратно към практиката: първо се работи с готов текст, после се изяснява правилото, а накрая правилото се прилага в собствено писане. Финалната част е отворена и се състои от три задачи с оставено място за писане. Първата изисква обяснение със свои думи, втората – самостоятелно изброяване, а третата е същинска малка писмена работа: да се състави кратък текст, който отговаря на всички изисквания за научен. Последната задача превръща теста от проверка на знания в проверка на умения. Отговорите също са добре направени. При всяка от затворените задачи след верния вариант следва кратко обяснение, а към всяка от отворените е даден примерен отговор, включително разписан пример за изпълнението на последната. Обемът е удобен – петнадесет задачи се решават за част от часа, а последната може да се остави за домашна работа, ако времето не стигне. Неверните варианти са изградени от близки формулировки, така че всяка грешка сочи конкретно недоразумение, а не случайно попадение. За учителя: готова проверочна работа върху темата – с бърза част за оценяване и с продуктивна част, която показва дали материалът е приложим, а не само запомнен. Обясненията са готови за разбора в час. За ученика: ясна самопроверка преди изпитване и модел за написване на собствен научен текст – показва какво се очаква и как изглежда изпълнената задача.

Умението да общуваш уместно и да изградиш свързан текст се проверява трудно с въпроси „наизуст“ — то се вижда най-добре, когато ученикът трябва да разпознае учтивата формула в конкретна ситуация или сам да напише кратък текст от определен тип. Настоящата разработка е изградена точно на този принцип и съчетава двете форми на проверка в един завършен комплект. Тестът започва с кратък художествен текст — битова случка с диалог, — след който следват пет задачи върху него. Те проверяват дали ученикът разпознава вида на общуването, откроява употребените изрази на речев етикет, разчита смисъла на конкретна реплика, определя основното действие и преценява как е изграден текстът. Тази първа част превръща абстрактните понятия в наблюдение върху жив пример. Следващите тринадесет задачи проверяват владеенето на самите понятия от раздела: официално и неофициално общуване, учтиви обръщения, тема и подтема, правилото за започване на нов абзац, ключови думи, граматическа свързаност между изреченията, както и разграничаването на трите основни типа текст — повествование, описание и разсъждение. Отделни въпроси изискват разпознаване на подходяща тема за съчинение разсъждение и отделяне на етикетните формули от грубите, неуместни изрази. Последните две задачи са с отворен отговор и с готови редове за писане. Едната изисква ученикът сам да построи повествование по случка от собственото си ежедневие, като спази изискванията за място, участници и последователност на действията. Другата поставя конкретна тема за кратко разсъждение с изразено мнение и примери. Така тестът проверява не само разпознаване, а и създаване на текст. Разработката завършва с пълните отговори на всички задачи. Към всеки от осемнадесетте затворени въпроса е добавено кратко обяснение, което посочва основанието за верния избор. Към двете отворени задачи са приложени примерни ученически текстове, а след всеки от тях е отбелязано кои изисквания на съответния тип текст са изпълнени — което ги прави удобни както за оценяване, така и за образец пред класа. За учителя материалът е готов за директна употреба при контролна работа, входно или изходно ниво и при преговор на раздела, а обясненията спестяват изготвянето на критерии за оценка. За ученика тестът е удобна форма за самопроверка и практическа подготовка за писане на текст по зададен тип. Подходящ е и за самостоятелна работа у дома.