Биография на Христо Смирненски от бежанското детство в Кукуш до „Жълтата гостенка“
Зареждане на оценките…
Христо Смирненски е псевдоним на българския писател Христо Димитров Измирлиев. Той е роден на 17 септември 1898 г. в град Кукуш, днес Килкис (Гърция), в семейството на сладкаря Димитър Измирлиев и Елисавета Попанастасова. По това време този македонски край все още е под османско владичество.
През 1903 г. избухва Илинденско-преображенското въстание, народен, величав и драматичен момент в борбата на македонските българи за освобождение. В Кукуш Христо завършва четвърто отделение и през 1908 г. родителите му го изпращат да учи в София, където живее при дядо си. След смъртта на дядо му през 1910 г. Христо се завръща в Кукуш, където през 1911 г. завършва прогимназия.
През 1912 г. започва Балканската война и български войски освобождават Кукуш. Тогава Христо е на 13 години. Скоро избухва и Междусъюзническата война. Пред опасността от настъпващите гръцки войски жителите напускат Кукуш, а градът е опожарен. Семейството на Димитър Измирлиев заедно с хилядите бежанци се отправя да търси спасение и препитание в София. Въпреки бедността, в която изпадат след напускането на Кукуш, родителите държат децата им да учат. Христо се записва в Техническото училище и заедно с по-малкия си брат Антон продават вестници, за да помагат на семейството си.
От 1915 г. Христо започва да сътрудничи на различни хумористични издания, където се подписва с псевдонима Ведбал. Ето какво си спомня Христо Бръзицов:
„В София излизаше едно малко вестниче - „К’во да е“. Следейки редовно съдържанието на вестничето, правеше ми впечатление остроумието на един Ведбал и направо казано позавиждах на дарбата му. Кой ли ще е той? Да е ученик като мене? Едва ли, това е зрял човек, навярно възрастен...“.
Въпреки младостта си Ведбал става един от най-популярните и обичани хумористи. През 1916 г. Христо става сътрудник на хумористичното сп. „Българан“, а през 1917 г. – и на сп. „Смях и сълзи“. Често придружава фейлетоните си със собствени карикатури. В брой трети на списанието се подписва за първи път като Смирненски.
По време на Първата световна война Христо Смирненски постъпва във Военното училище. Силно въздействие му оказва Войнишкото въстание през 1918 г. Юнкерите от Военното училище са хвърлени срещу разбунтувалите се войници. Отвратен от жестокостта на правителството при потушаването на въстанието, той напуска Военното училище, заради което баща му е принуден да плати голямо обезщетение.
След напускането на училището Смирненски изкарва прехраната си по различни начини – като писар, репортер, касиер, редактор, коректор. През април 1918 г. излиза първата му хумористична стихосбирка – „Разнокалибрени въздишки и стихове в проза“. До 1920 г. Смирненски се развива предимно като хуморист и сатирик. В края на февруари 1922 г. излиза втората и последна издадена приживе стихосбирка на Смирненски – „Да бъде ден!“. Част от нея е цикълът „Децата на града“, в който е включено стихотворението „Братчетата на Гаврош“.
По повод стачката на тютюневите работници през 1922 г. Смирненски пише стихотворението „Жълтата гостенка“. Така той нарича туберкулозата – коварната болест, която коси предимно бедните. По ирония на съдбата жълтата гостенка не подминава и него. В началото на април поетът неочаквано получава белодробен кръвоизлив. Лекарите препоръчват чист въздух, силна храна и пълно спокойствие, но те са непосилни за бедния Христо. Родителите му наемат слънчева стая в Горна баня и там състоянието му се стабилизира. Но и тук Смирненски не престава да твори и да посреща множество посетители. В края на май е отпечатана последната му творба – сатирата „Приказка за стълбата“, която критиката смята за най-зрялата в неговото творчество.
През юни 1923 г. Смирненски получава силен белодробен кръвоизлив, състоянието му е критично, но не се намира свободно легло в санаториума. Лекарите не дават надежда. На 18 юни 1923 г. той умира, малко преди да навърши 25 години. „Поиска лист да пише, но това си остава последното негово желание“, спомня си по-късно сестра му.
Свързани материали
Христо Смирненски, кратка биография
Кратка биографична справка за поета, чийто живот се побира в двадесет и пет години, а стиховете му остават сред най-четените в българската литература. Началото посочва истинското име на Христо Смирненски, родния му град и годината на раждане, ранното учение и преместването в София по здравословни причини. Обяснено е в чий дом живее момчето и с кои класици на художественото слово се среща лично още като ученик. Следва годината, в която семейството напуска опожарения роден град, установяването в София, училищата, в които се записва бъдещият поет, и работите, с които подпомага бедстващото си семейство. Същинската част представя творчеството: първите стихотворения и хумористичния талант, темите на зрялата поезия, „децата на града“ и заглавията, в които те живеят. Описано е и как пише Смирненски, къде и защо. Финалът съобщава от какво и на каква възраст умира поетът. Справката е подходяща за представяне на автора преди урок върху негово стихотворение, за отговор на въпрос за живота и творчеството му и за кратко въведение към поезията на града и бедността.
Двете имена на един поет: биография на Христо Смирненски, хумористът Ведбал и авторът на „Да бъде ден!“
Бежанското детство в опожарения Кукуш, вестниците, продавани по софийските улици, юнкерската униформа и подписът Ведбал под хумористични стихчета: това са част от нишките, които този биографичен очерк сплита в един живот. Изложението тръгва от рождението на Христо Димитров Измирлиев и от войните, които изтръгват семейството му от родния град и го отвеждат към София. Оттам проследява как ученикът от Техническото училище съчетава учението с тежък труд и как още съвсем млад влиза в хумористичния печат на времето: в кои издания публикува, под какви псевдоними се подписва и кога за пръв път се появява името, останало в класиката на българската литература. Отделно място е отделено на престоя му във Военното училище и на събитията, които го карат да го напусне, както и на пъстрия низ от служби, през които минава след това, за да се изхранва. Финалната част стига до идейния му обрат, до участието му в едно ново хумористично издание и до първите книги, излезли приживе. Текстът е фактологичен и подреден хронологично, с точни години и заглавия. Удобен е за домашна работа и реферат върху живота и творчеството на поета, за устно изпитване и за въведение преди изучаването на стихосбирката му в час.
Ведбал, който става Смирненски: биография на Христо Димитров Измирлиев, поета на „Да бъде ден!“
Двайсет и пет години живот, един псевдоним от хумористичните вестници и една-единствена стихосбирка, издадена приживе. Тази кратка биография събира най-важното за Христо Смирненски. Началото проследява произхода на поета: Кукуш в Егейска Македония, градското занаятчийско семейство с корени в малоазийския Измир и историята зад самия псевдоним. Оттам идва и преместването в София след погромите на Междусъюзническата война, Техническото и Военното училище и причината, поради която напуска второто предсрочно. Следва литературният старт: първите хумористични произведения, подписвани с името Ведбал, вестниците, в които печата още шестнайсетгодишен, собственото му издание и първата му книга. Отделна част е посветена на прелома след 1919 година: левите издания, работата му като дребен служител и репортер, стихосбирката „Да бъде ден!“, различният прием, който тя получава, и цикълът „Зимни вечери“, издаден след смъртта на поета. Финалът разказва за болестта, за ранната смърт през 1923 година и за начина, по който тя е посрещната. Биографията е подходяща за подготовка върху творчеството на Христо Смирненски в 10. клас, за увод към анализ на негово стихотворение, за справка по дати и заглавия и за устен отговор.
„Живял е най-кратко и е написал най-много“: Христо Смирненски - жизнен път, творчество и анализи на водещите теми и творби
Поет, който живее едва двайсет и пет години и успява да преобърне българската поезия, е представен тук в целия обхват на пътя си. Разработката започва с жизнения път на Христо Смирненски: рода и родния Кукуш, бягството към София след 1913 година, годините в Техническото и във Военното училище, сближаването с лявото крило в обществения живот и трескавата работа до последния му ден. Следва творческата биография с двете издадени приживе книги, с дългия списък от псевдоними и с обяснение защо злободневните хумористични стихове имат двойно дъно. Обособен раздел е посветен на стихосбирката „Да бъде ден“: как е съставена, кои творби отпадат при второто издание и как върви вътрешната логика от социалните основания за бунт до готовността на безименните души за революция. Голяма част от материала разглежда темата за човека и града: как градът от лиричен и топъл се превръща в пространство на страданието и на бунта, по какво Смирненски се разминава със символистичното виждане за тълпите и какво ново значение придобива улицата. Отделни части са посветени на революцията и героиката, на стихотворението „През бурята“ и на образа на Йохан, както и на един по-необичаен ъгъл: целувката в поезията на Смирненски, проследена от народните приказки до революционната лирика. Финалът е практически, с аналитични процедури по проблемни кръгове и с въпроси за страданието и състраданието, които могат да послужат за дискусия или за писмена работа, а последният раздел се спира на стила и остроумието с примери от фейлетоните и писмата на поета. Обхватът позволява текстът да се използва и за реферат върху живота и творчеството, и за подготовка на съчинение върху отделно стихотворение.
Тестови задачи. Христо Смирненски – поезия и творчество. Литература – 12 клас (Вариант № 1).
1. Посочете НЕВЕРНИЯ отговор! Христо Смирненски се отличава от другите български поети с: а) излъчването на възторжена младост и очарование б) състраданието към унижените и оскърбените жертви на града в) опиянението на очакването на „бурята”, на „празника”, които ще променят света г) експресионистичните си творби 2. Смирненски наследява поетиката на
Христо Смирненски, анализ на творчеството, „Зимни вечери“, „Децата на града“ и „Приказка за стълбата“
Прочит, който тръгва от едно неудобно твърдение: че знанието ни за Христо Смирненски страда от недостатъчност и че поетът отдавна е сведен до няколко повтаряни теми и готови изводи. В началото е обяснено защо биографията и обществената дейност на Смирненски са останали слабо документирани: младият творец пише бързо, често без подпис или с псевдоними, импровизира и не пази преписи и архиви. Оттам разсъждението минава към матрицата, в която е вкаран поетът, и към онова, което тя оставя встрани. Показано е как в революционната му лирика хронологията е размита и как митология, история и настояще се преливат едно в друго, а Улицата, Градът, Свободата и Бъдещето се превръщат в обобщени понятия. Обсъдено е и старото недоумение около съжителството между символистичната форма и социалното съдържание. Отделно място е дадено на по-малко познати страни от творчеството: на руската тема отвъд най-известните стихотворения, на бохемските песни и на възможния паралел с Димчо Дебелянов, на хумора, сатирата и гротескните изображения. Същинската част разглежда Смирненски като градски поет и го поставя в традицията на българската градска поезия. Тук са контрастите на Града, обитателите на „Зимни вечери“ с техния студ, мъгла и нищета, двуизмерният свят на „Цветарка“ с витрините и осветените локали и обречените деца от „Братчетата на Гаврош“. Последният раздел е посветен на „Приказка за стълбата“: определянето ѝ като фейлетон или като есеистична проза, сблъсъкът между Момъка и Дявола и алегорията на стълбата. Смисълът на вложения рефрен е оставен за самия текст. Разработката е подходяща за обобщение върху творчеството на Христо Смирненски, за теми върху града и социалната неправда, за анализ на „Приказка за стълбата“ и за подготовка на есе, интерпретативно съчинение или устен отговор.