Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 1923 резултата
„Сега съм у дома“: планината като храм и изповед. Анализ на стихотворението „При Рилския манастир“ от Иван Вазов
Едно пътуване до Рилския манастир ражда стихотворение, в което пейзажът се превръща в изповед. Разработката проследява как става това и защо творбата не може да се чете откъснато от цялостно...
Поклон, скали, води! Природата в лириката на Иван Вазов: родината, пантеизмът и двата модела на пейзажа (анализ)
Един поет, който нарича планините храмове, а Рила - поема, написана от Божията ръка: върху това отношение към природата е построен литературният разбор на Вазовата лирика. Началото очертава м...
„Сън е бил тихия двор“: завръщането в спомена в „Скрити вопли“ и „Помниш ли, помниш ли...“ от Димчо Дебелянов, анализ
Две стихотворения, в които завръщането у дома е възможно само през спомена. Тази разработка чете „Скрити вопли“ и „Помниш ли, помниш ли тихия двор“ на Димчо Дебелянов като едно общо пътуван...
Ганьо Балкански оставя автограф на Европа: литературно есе върху „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов
Един българин с дисаги, пълни с мускали, тръгва да покорява Европа, а се завръща с нещо доста по-опасно от розово масло. Върху този сюжет е построено есето, което разглежда пътуването на Алеков...
„Четете и знайте“: анализ на „История славянобългарска“ от Паисий Хилендарски. Книгата, която връща на българите родовата памет
Един монах от Света гора сяда да събере разпилените сведения за миналото на своя народ и с това поставя началото на цяла епоха. Анализът проследява как „История славянобългарска“ от 1762 г. се ...
Отрицанието като аргумент: полемичната защита на Кириловите писмена в „За буквите...“ от Черноризец Храбър, анализ на художествените аргументи
Разгърнат анализ на старобългарската творба „За буквите...“, разгледана през нейния жанров синкретизъм и през художествените аргументи, с които защитава Кириловата азбука. Изложението зап...
Светилници на духа по пътя към България. Учениците на Кирил и Методий през свидетелството на житията - учебна разработка по старобългарска литература
Как трима бегълци, преминали Дунав на сал от три вързани дървета, се превръщат в първите светилници на българската просвета? Разработката проследява точно този път и съчетава историческия ра...
„Всяко дърво по плода си се познава“: нравствената тревога на Презвитер Козма в „Беседа против богомилите“, анализ
Първата българска книга, написана, за да спори, се оказва и първата, която говори открито за бедността, за изоставените деца и за гордостта на богатите. Тази разработка чете „Беседа против бог...
Блага вест за страдащата душа: Евангелието от Матей в Новия завет, анализ на блаженствата и притчите
Какво означава да си „блажен“ и защо страданието е път, а не наказание, е въпросът, около който се върти този прочит на първата новозаветна книга. Началото изяснява какво представляват четир...
„Друже, с целувка ли предаваш Учителя си“: спасителната мисия на Иисус Христос от Тайната вечеря до Възкресението, разработка по Библията и Новия завет
Пътят от храма в Йерусалим до Голгота и отвъд нея, проследен така, както го предава Новият завет, и разчетен като история за духа, който никакво предателство не може да унищожи. Изложението тр...
„Ето Агнецът Божи“: спасителната мисия на Иисус Христос в Новия завет, от Благовещение до входа в Йерусалим (първа част)
Втората част на Библията, разказана като един непрекъснат път: от вестта, донесена на Дева Мария, до деня, в който Йерусалим посреща Иисус с възгласа „Осанна!“. В началото е изяснено какво пре...
Водата, Океанът и окото на душата: анализ на „Небеса“ от Йоан Екзарх и на пътя от земно-видимото към духовно-невидимото
Какво е знаел за света един старобългарски книжовник и как е обяснявал водата, Океана и човешката душа, без да престава да бъде писател: това проследява разработката върху „Небеса“ на Йоан Е...