Търсене на материали

Синовете на слънцето * Посвещение   * Предтечи   * Ний   * Звездни нощи   * След погребението   * Вихри   * Полски стрели   Жертвени клади * Молитва   * Кървави вопли   * Каин   * Сред запустение...

Огромен змей е лятото в пустините  гори задъхан въздуха до смърт  и слънцето гори върху къпините,  къпините и нивите кипят. 

Издигна се огромен месец снощи  като свиня нощта се черна тръшна  и вятъра лети и бие още  над урвите и сламените къщи.

Кулата от слонова кост, в която живеят поетите, рухва раздробена в жалки уломки. Въпреки гръмоотводите на мечтата и сантименталната илюзия. Защото гръмотевиците бяха страшни и безбройни. Про?...

Небето е ключът на Света.     Светът: небе и предмет. Небето пред предмета и небето зад предмета. Две небеса.     Небето _пред_ предмета е земна атмосфера, въздух. Небето пред предмета разтапя ф...

Аз искам да те помня все така:     бездомна, безнадеждна и унила,     в ръка ми вплела пламнала ръка     и до сърце ми скръбен лик склонила.     Градът далече тръпне в мътен дим,     край нас, н...

Спи градът в безшумните тъми.     На нощта неверна верен син,     бродя аз — бездомен и самин —     а дъждът ръми, ръми, ръми…

 „Нагоре, към върха!“ И глъхне далече     зад пътника глъка и шум нетърпим,     и чезнат равнища пребулени вече     зад него, там доле, от пластове дим.     И пресния въздух на утрото хладно ?...

„Една, че две, че три усилни     и паметни години… Боже,     За някой грях ръце всесилни     издигна ти и нас наказа.         Кой ли може     неволя клетнишка изказа,     макар и — вчерашна с?...

На България На теб, Българио свещенна, покланям песни си сега. На твойте рани, кръв безценна, на твойта жалост и тъга, на твойте сълзи и въздишки, на твойте страсти и тегло и на венеца мъчени?...

Вятър вей, гори вълнува,         в планината тътен;     вихър по поле върлува,         въздухът подмътен.     Я какви са, виж, над мене         облаци бухлати,

Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна — като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна, се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.