Търсене на материали

— Опита ли го, Тодоре?     — Опитах го, опитах го, отче!     — Е?     — Тънко, вкусно и рязко, рязко! На езика сладни, а в очите изкарва сълзи. Само една капчица ла вкусиш, и ще се оближеш като кот?...

1. Предговор   2. Боре Вихор -Боре Вихор    -В кулата край морето    -Самоубиец    -Бачо Киро    -Сто двадесет души    -Марш    3. Видул Фингар -Видул Фингар    -Миналите    -Над него ден изгрява...

1. Зидари 2. Самодива 3. Страхил страшен хайдутин 4. Невяста Боряна 5. Змейова сватба 6. Първите

Дали се е случило нявга — не помна,     не знам — ще се случи ли… Тъжен и морен,     аз плувах самин из тълпата огромна     на някакъв град огрешен и позорен.     Над мене, замръзнало в мисъл б...

Спи градът в безшумните тъми.     На нощта неверна верен син,     бродя аз — бездомен и самин —     а дъждът ръми, ръми, ръми…

Един и същ на битието с урагана,     аз шеметно се нося, дух из океана     на тъмнина нестресвана от сън за ден,     без нявга мигом негде да застана,     напред самотно устремен.

Сам си — и в треска, между тия     оголени стени; вторачен     гъстеещ полумрак наднича,     подава се от всеки кът;     камина без топливо,     отворена — уста готови     проклятие да изрек?...

Най-сетне ти се връщаш, блуднице несретна,     с наведена глава —     при мене, тук, в самотност неприветна.     Надире не поглеждай с тъмните слова     на уплах и тревога —     аз всичко зна?...

На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени     две тъмни сенки: там зад бялата завеса,     де лампата гори, в поле от светлина,     две сенки на нощта… Сами една пред друга,     сами една за друга в...

„Дали се зора довърши, или се две нощи смесиха?“     Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли или да спи и да сънува. При...

Един чудноват човек, нито селянин, нито гражданин, дрипав, окъсан, идеше към Еньовото кафене и самси Еньо, седнал отпред кафенето на сянка, не можеше да го познае кой е. Посред лято в тая страшна...

Разхождах се един ден към семинарията. Далеч пред мене се простираше заснеженото шосе, безлюдно и пусто, само с безкрайната си върволица телеграфни стълбове, и в някаква умора и безнадеждност...