Търсене на материали

Хумор, преливащ в сатира, превръща безобидния смях в отрицание на нравите български, описани в повестта „Маминото детенце" на Любен Каравелов. В нея писателят създава галерия от колоритни ге...

Разказът “Ангелинка” на Елин Пелин осмисля света – делничността и празничността в него, чрез детското светоусещане. Искреният, любознателен, непосредствен и неподправен поглед на не опозн...

Разказът „Ангелинка” от Елин Пелин е едно лирично връщане към спомените от детството, предадено с много топлота, непринуденост и смекчен от изминалите години поглед към отдавнашни лица и съ...

Сръбският писател Бранислав Нушич, „вълшебник на смеха”, по думите на литературния критик Боян Ничев, притежава невероятно умение да изгражда комични ситуации. В откъса „География” от изв?...

Рада Госпожина (тъй я наричаха нея за означение, че принадлежи на госпожа Хаджи Ровоама) беше високо, стройно и хубаво момиче, с простодушен и светъл поглед и с миловидно, чисто и бяло лице, кое?...

Аз бродя сам из улицата. Бавно     зад покривите като тях червена     догаря нейде вечерта на запад.     И вперил поглед в нея, аз си спомням.     Тя в този час гори и над Неапол.

Отечество любезно, как хубаво си ти!     Как чудно се синее небето ти безкрайно!     Как твоите картини меняват се омайно!     При всеки поглед нови, по-нови красоти:     тук весели долини, там...

Като се събуди през нощта, Малинчев се огледа наоколо си и не разбра нито де е, нито какво става с него. Как беше попаднал тука? Какви са тия високи каменни стени, тия надвиснали сводове, тая тъм?...

O love, I am not but love.     Shelley Алпийските вършини с леден поглед     намръщено се взират към Лагорн,     о чийто цветни брегове морето

Писателят обръща поглед към себе си, за да сподели бурята от чувства, като успоредно с това в Атлантическия океан също бушува буря. Не само пътникът участва в своеобразната схватка с океана, н?...

Ненко се върна късно у тях си. Той и тая вечер си идеше намръщен, оклюхнал. Млад човек още - той мязаше на старец: стан наведен, чело набърчено от грижи, поглед убит и смутен, а ход тежък и провлеч?...

В тъги, в неволи, младост минува, кръвта се ядно в жили вълнува, погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде...