Търсене на материали

 „Нагоре, към върха!“ И глъхне далече     зад пътника глъка и шум нетърпим,     и чезнат равнища пребулени вече     зад него, там доле, от пластове дим.     И пресния въздух на утрото хладно ?...

Сам си — и в треска, между тия     оголени стени; вторачен     гъстеещ полумрак наднича,     подава се от всеки кът;     камина без топливо,     отворена — уста готови     проклятие да изрек?...

„Една, че две, че три усилни     и паметни години… Боже,     За някой грях ръце всесилни     издигна ти и нас наказа.         Кой ли може     неволя клетнишка изказа,     макар и — вчерашна с?...

Най-сетне ти се връщаш, блуднице несретна,     с наведена глава —     при мене, тук, в самотност неприветна.     Надире не поглеждай с тъмните слова     на уплах и тревога —     аз всичко зна?...

„Де, момче, ума ти хвърка?     Все навън са ти очите!     Дявол някой тук се бърка:     пак разтеглихме ушите.

От заник-слънце озарени, алеят морски ширини; в игра стихийна уморени, почиват яростни вълни…  И кораба се носи леко  с попътни тихи ветрове,  и чезнете в мъгли далеко  вий, родни брегове

Възпоминания по случай един кървав юбилей Завчера, на 7 ноември, бе денят на Сливница. Петнайсетгодишният юбилей на Сливница! Той замина, без някой да спомни за него, без шум, без ек, непразнув...

Пенчо бре, учи! Пенчо си мълчи. Пенчо бре, чети! Муси се, сумти. Пенчо бре, чети! Пенчо не чете. Пенчо, работи! Пенчо пак не ще…

И рекъл бях: „Аз няма веч да плача за тежките на тоз народ беди!“ Ожесточен, пощада му не рачах: „Да тегли — думах с яд, — нал тъй мъжди.“

Мизерията залюля те в свойта люлка при първите лъчи и на живота под фалшивата цигулка танцуваш ти с разплакани очи. Нощта е твойта мащеха неумолима — безмилостна и зла, последний нарцис н...

Градът бързо се подновяваше и растеше. Но все пак оставаха много улици, където още можеше да се видят тихи, едновремешни къщурки, скрити в гъстия листак на асми и овошки, обградени с високи кат?...

Като на всеки празник, кръчмата се пълнеше с хора. През отворените прозорци можеше да се види как идат и ония селяни, които бяха позакъснели. Вървяха бавно, тежко, като че умората беше ги налегн...