Търсене на материали
Намерени 3864 резултата
Домът и родът през погледа на сатирика - (Любен Каравелов - „Маминото детенце“)
Хумор, преливащ в сатира, превръща безобидния смях в отрицание на нравите български, описани в повестта „Маминото детенце" на Любен Каравелов. В нея писателят създава галерия от колоритни ге...
Диалогът повествовател - читател в повестта „Маминото детенце"
През епохата на Възраждането голяма част от българите все още са свикнали много повече с устното слово, отколкото с писменото. Народните приказки, песни, предания, пословици и поговорки обобщ...
Човекът-нищо в повестта „Маминото детенце"
Главният проблем в повестта „Маминото детенце” от Любен Каравелов е проблемът за възпитанието на младото поколение, за отношението родители - деца. Както всяко значително произведение обач...
Това й се видя опасно, но друг избор не й оставаше - „Една българка" (ІV част)
В разказа „Една българка" Иван Вазов разкрива нравствените добродетели на една обикновена жена от народа. Чрез образа на баба Илийца той показва на какво е способен човек, когато изпитва въз?...
„Ангелинка” - Природата и основният тон на повествованието
Обичайното определение за Елин Пелин като писател-художник на българското село не бива да ни кара да забравим факта, че той е и негов син, роден и отраснал от дете в непосредствена близост до п...
Митически народни песни ”Славки си рожба не трае” - 2
В митическите народни песни, посветени на отношенията между хората и слънцето, лежи старият култ на някогашните славяни към слънцето. В народните вярвания то се явява или като неодушевен пре?...
Бранислав Нушич - „Автобиография” (География)
Сръбският писател Бранислав Нушич, „вълшебник на смеха”, по думите на литературния критик Боян Ничев, притежава невероятно умение да изгражда комични ситуации. В откъса „География” от изв?...
Борбата е безмилостно жестока… - Никола Вапцаров
Борбата е безмилостно жестока. Борбата както казват, е епична. Аз паднах. Друг ще ме смени и… толкоз. Какво тук значи някаква си личност?!
Кукувица - Елисавета Багряна
Ходиш, гледаш, сякаш обезсвесен, залудо пилееш дни и нощи, божий свят ти станал, казваш, тесен. Не видя ли, не разбра ли още? Неведнъж те рекох и повторих:
Зимният студ - Атанас Далчев
Слушай, снощният шум зад вратите и това, що сме взели за вятъра, било тежкия звън на копитата и дълбокия глас на земята.
Вятър - Атанас Далчев
В мрачините стремглаво политнал, с остър писък разсякъл просторите, разлюля моя дом като кораб и разтърси могъщо вратите.
Дяволско - Атанас Далчев
Стрелките на отсрещния часовник описват върху своя циферблат дванайсетте кръга на моя ад и жънат мойте часове отровни.