Търсене на материали

Някогашното патриархално и монолитно художествено съзнание, което преобладава в литературата на Българското възраждане и на първото десетилетие след Освобождението, е преодоляно от творци...

Елегичният отзвук от мечтаното, но така и несбъднало се „завръщане" в „бащината къща" - свят на родово интимно щастие, намира своето художествено въплъщение в стихотворението „Спи градът”.

Знанието ни за краткия и неспокоен живот на Христо Смирненски страда от недостатъчност. Млад, импулсивен и щедър, Смирненски гори над ръкописа, над стиха или епиграмата, над сатиричната гроте...

Времето не спира своя ход, но променя отношението на човека към онова, което вече е преживял, и към нравствените ценности, от които се ръководи в своя живот. Книгата на Ивайло Петров „Преди да ?...

Радичков обичаше да се разхожда в Борисовата градина. Най-често сам. Спътниците ми се познаваха с писателя. Поздравиха го и зачакаха - той ще се спре ли с нас? Той спря с онази много странна Ради...

Светът, в който живеем, винаги оставя свои следи в душата ни. Но въпреки нашите усилия, те често остават неразгадани, с неясно послание, защото днешният човек се е отдалечил доста от способност...

Разказът „Нежната спирала" отразява откъсването на съвременния човек от природата, но и неговото трудно завръщане към съвършенство¬то на заобикалящия го свят и откриване на мястото му в нег...

Сам дяволът я сякаш дал под наем,     но неизвестно кой е наемателят.     Затворена е всякога вратата     а мракът спи и през деня във стаите.

Кой с ловкост се гордее, кой — с предци,     кой — с дом разкошен или с модни дрехи,     кой — с кучета, соколи и жребци,     кой — с хубост, кой — с воински успехи;     тъй всеки тук си има дреб?...

От хубавото чакаме приплод, та щом цвета му есен зла пролази, за него спомен, пълен със живот, в наследника му свеж да се опази. А ти, сгоден за образа си млад, сам пламъка си храниш със гори?...

— Лорй, не спиш ли?     Чуваш ли, Лорй?     „По-тихо! Скрий главата си! Отвън     на педя са от нас, не говори!“     — Лорй, сънувах толкоз хубав сън!…

Моя едра жена, моя топла и родна земя,  прелъстен от звъна на пръстта, от вика на пустинните влюбени,  тича тъмен дъждът и разгонил космата снага,  ще преспи тази нощ, ще лежи в твойте пламнали...