Търсене на материали
Намерени 5852 резултата
Две хубави очи - Пейо Яворов
Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; — музика — лъчи Не искат и не обещават те… Душата ми се моли, дете, душата ми се моли!
Ще бъдеш в бяло - Пейо Яворов
Ще бъдеш в бяло — с вейка от маслина и като ангел в бяло облекло… А мисля днес; света прогнил от зло не е, щом той е твоята родина. И ето усъмних се най-подир в невярата трев...
На нивата - Пейо Яворов
Недей дочаква и зори, Върви ори, ори, ори… Като няма прокопсия, Плюл съм в тази орисия! Немигнал, ставай: ей, месец още насред небето, дълбока нощ е.
Сливница - Иван Вазов
Възпоминания по случай един кървав юбилей Завчера, на 7 ноември, бе денят на Сливница. Петнайсетгодишният юбилей на Сливница! Той замина, без някой да спомни за него, без шум, без ек, непразнув...
Епопея на забравените - Иван Вазов
Манастирът тесен за мойта душа е. Кога човек дойде тук да се покае, трябва да забрави греховния мир, да бяга съблазни и да търси мир. Мойта съвест инак днеска ми говори.
Политическа зима - Христо Ботев
„Дали се зора довърши, или се две нощи смесиха?“ Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли или да спи и да сънува. При...
Майка - Петко Р. Славейков
Мила ми е мойта майка, макар стара била, макар да е сиромашка, тя ме е родила. И да бъде ощ по-бедна, долня — прост бял камък,
Канарче - Петко Р. Славейков
Млъкни, канарче, у кафез, не пей ми песен сладкоречна, напомня ми тъжовно днес станалото в страна далечна!
Бойка войвода - Петко Р. Славейков
Мина ся късна вечеря, време петляно настава; силна му буря вееше; буен дъжд рукна отгоре, Бойка от къщи излиза, буря й в нищо не бърка, буен дъжд воля не спира…
Жестокостта ми се сломи - Петко Р. Славейков
И рекъл бях: „Аз няма веч да плача за тежките на тоз народ беди!“ Ожесточен, пощада му не рачах: „Да тегли — думах с яд, — нал тъй мъжди.“
Цветарка - Христо Смирненски
Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна — като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна, се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.
Уличната жена - Христо Смирненски
Мизерията залюля те в свойта люлка при първите лъчи и на живота под фалшивата цигулка танцуваш ти с разплакани очи. Нощта е твойта мащеха неумолима — безмилостна и зла, последний нарцис н...