Търсене на материали

След като се навечеряха, чичо Митуш, Аго и Марин си легнаха на завет, между две кладни. Цял ден те бяха работили около вършачката сред шум, сред прах, сред жега. И да искаха, не можеха да си кажат ?...

Васил беше докарал от пазаря две млади кобилки. Отвързаха ги от каруцата и ги пуснаха в харманя, празен по това време и обграден с висок дувар. И двете кобилки бяха още неопитомени, току-що хван...

Небето е ключът на Света.     Светът: небе и предмет. Небето пред предмета и небето зад предмета. Две небеса.     Небето _пред_ предмета е земна атмосфера, въздух. Небето пред предмета разтапя ф...

Действие първо     КАРТИНА     Салон с богатска нареда в дома на Стефана Драгоданоглу. В дъното балкон и странични прозорци. Външен далечен изглед — Витоша. Майска надвечер.     __Мила Драго?...

Аз не живея: аз горя. Непримирими     в гърдите ми се борят две души:     душата на ангел и демон. В гърди ми     те пламъци дишат и плам ме суши.

„Една, че две, че три усилни     и паметни години… Боже,     За някой грях ръце всесилни     издигна ти и нас наказа.         Кой ли може     неволя клетнишка изказа,     макар и — вчерашна с?...

На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени     две тъмни сенки: там зад бялата завеса,     де лампата гори, в поле от светлина,     две сенки на нощта… Сами една пред друга,     сами една за друга в...

Две хубави очи. Душата на дете         в две хубави очи; — музика — лъчи         Не искат и не обещават те…         Душата ми се моли,         дете,         душата ми се моли!

„Дали се зора довърши, или се две нощи смесиха?“     Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли или да спи и да сънува. При...

Разхождах се един ден към семинарията. Далеч пред мене се простираше заснеженото шосе, безлюдно и пусто, само с безкрайната си върволица телеграфни стълбове, и в някаква умора и безнадеждност...

Надвечер Спас, един от осемте опълченци, които вардеха моста, поседна отвън на пейката и първото нещо, на което се спряха очите му, беше, както винаги, градината на Гергилана насреща и каменнат?...

Слънцето трепти, медлено догаря в пурпурни вълни… Тихо свойте двери трепетни разтваря моето сърце…