Търсене на материали

Най-сетне ти се връщаш, блуднице несретна,     с наведена глава —     при мене, тук, в самотност неприветна.     Надире не поглеждай с тъмните слова     на уплах и тревога —     аз всичко зна?...

На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени     две тъмни сенки: там зад бялата завеса,     де лампата гори, в поле от светлина,     две сенки на нощта… Сами една пред друга,     сами една за друга в...

„Де, момче, ума ти хвърка?     Все навън са ти очите!     Дявол някой тук се бърка:     пак разтеглихме ушите.

Две хубави очи. Душата на дете         в две хубави очи; — музика — лъчи         Не искат и не обещават те…         Душата ми се моли,         дете,         душата ми се моли!

Ще бъдеш в бяло — с вейка от маслина     и като ангел в бяло облекло…     А мисля днес; света прогнил от зло     не е, щом той е твоята родина.     И ето усъмних се най-подир     в невярата трев...

От заник-слънце озарени, алеят морски ширини; в игра стихийна уморени, почиват яростни вълни…  И кораба се носи леко  с попътни тихи ветрове,  и чезнете в мъгли далеко  вий, родни брегове

Недей дочаква и зори, Върви ори, ори, ори… Като няма прокопсия, Плюл съм в тази орисия! Немигнал, ставай: ей, месец още насред небето, дълбока нощ е.

Възпоминания по случай един кървав юбилей Завчера, на 7 ноември, бе денят на Сливница. Петнайсетгодишният юбилей на Сливница! Той замина, без някой да спомни за него, без шум, без ек, непразнув...

Манастирът тесен за мойта душа е. Кога човек дойде тук да се покае, трябва да забрави греховния мир, да бяга съблазни и да търси мир. Мойта съвест инак днеска ми говори.

На България На теб, Българио свещенна, покланям песни си сега. На твойте рани, кръв безценна, на твойта жалост и тъга, на твойте сълзи и въздишки, на твойте страсти и тегло и на венеца мъчени?...

Там, дето се види Балканът високи край дола тракийски, на южна страна, да пуща стремливо плещи си широки, величествен, страшен и прав кат стена:

Плачете за Париж, столицата на разврата, на цивилизацията, школата на шпионството и робството; плачете, филантропи, за палатите на страшните вампири, на великите тирани — за паметниците на гл?...