Търсене на материали

И зимата ще ни затвори скоро.     Ще падне сняг на нашите балкони.     Напразно в пустотата бяла взорът     картините на лятото ще гони.

Жални свирки на локомотиви     там час по час се обаждат     и бавно над къщите сиви     вместо бял сняг се сипят сажди.

Не зная твоя чин, ни име     на ангелите във реда,     но знам, че ти в нощта откри ми     отново пътя към света.

Тук пътищата спират във небето.     Кажи, какво видя по твоя път     из таз безкрайна равнина, където     на облаците сенките пасат?

 Гори във пладнята просторът,     немеят листите от зной.     Прозорецът стои разтворен,     а в стаята умира той.

Часовете капят върху пода.     Ти не спиш и слушаш сред нощта     стоновете кротки на комода     и бръмчението на съня.

Ти го чакаш от години цяли —     чудото дохожда всеки час.     Виж хамалина пред нас,     който носи огледало.     Той върви. И в огледалото израстват     улици, къщя, стобори,

Mon ame est une Infante…     Albert Samain     I    … И там, на тоя бряг пустинен,     от вечните води и милван, и терзан,     на вярна стража спрян, един чертог старинен,     един чертог зловещ виши безгласен ...

Загубени по лов чак до усойните дълбочини на майка Стара планина, ние с Чумака — славен планински ловец, преживял петдесет години в лутания из дивните балкански гори и пущинаци — спокойно по?...

Рано в света неделя отец Игнатий се метна на своето пъргаво врано конче, прекръсти се, излезе из широките манастирски порти и се спусна надолу към полето да обиде ниви и ливади.     Зад сините ...

Колко му е на пролетния ден! Свърши се като всички божи дни. Нищо ново не се случи в село, нищо необикновено. Се същите беди, се същите тъги и радости. Утре е празник и пукнатата черковна камбана ...

Боричкания, сълзи, кърви…     Боричкания, сълзи, кърви: —     последни сме — да бъдем първи!         Човешка суета.     „Честит“ бил царят, „клет“ бил робът —