Търсене на материали

- Чакаш ли ме? - Готов съм. - Да пием бари по едно пиво? - Прекрасно. И двамата приятели влязнаха у бирарията "Венети".

Покойници, вий в други полк минахте, де няма отпуск, ни зов за борба, вий братски се прегърнахте, легнахте и "Лека нощ" навеки си казахте -         до втората тръба.

Стоиме на прага на двайсетий век. Светът ще го среща със пенести чаши и с песни, с надежди – че той ще е лек –    мислителят само се плаши.

"Преклонената главичка  остра сабя не сече" -  тази истина едничка  кой би смял да отрече?

Недейте прави толкоз гръм,     не ме корете строго, каквото имам, щото съм, на себе го дължа, ей богу.

Се тоз вик ме среща, изпраща по пътя, по кръчми, по хижи - ума ми размътя. Отбивам се в селското бедно жилище: картина плачевна душа ми покъртя!     "Елате ни вижте"

Поклон на теб, природо, създанье необятно на твоя свод лазурен, на твойто слънце златно, на твойта вечна младост и вечна красота, на всичко, що е в тебе божествено и тайно,

Сега съм у дома. Наокол планини и върхове стърчат; гори високи, диви шумят; потоците, кристални и пенливи, бучат - живот кипи на всичките страни.

Тоя възел, да ти кажа, много отдалече се завърза. Бях тогава на четиринайсет ненавършени години, без майка и баща. Баща ми го убоде мижу Селиховата крава, а майка ми загина от испанската болест.

Шибил, страшният хайдутин, когото заптиета и кърсердари търсеха под дърво и камък, слизаше от планината и отиваше да се предаде. Утре тая вест щеше да се разчуе навсякъде, кой щеше да я повярва?...

— С този инат ти още мно-ого патки ще пасеш… — За какъв инат приказваш бе, чичо? — Как за какъв инат бе, синко. Ами че не се ли сещаш, не се ли виждаш

Ето, тамам сега му е времето, ама на, кураж липсва! Сега да има някой да освободи Македония, догдето е нашата партия на власт, че аз да те науча тебе какво се вика келепир. Ех, да ти пипна аз тебе с?...