Търсене на материали
Намерени 7609 резултата
Сватбата на Василена - Йордан Йовков
— Е, Аго, харесваш ли ми годеника? Василена почака, но разбра, че Аго не иска да и отговори, и се обърна пак тъй, както беше си стояла, като по-близко се притисна до Галунка, до сестра си. До тя?...
Всеки с името си - Йордан Йовков
На Нова година празнува именния си ден Васил одаджията. В чифлика той беше готвач, той държеше лъжицата и хляба и затуй му направиха празника, както трябва: впрегнаха една кола с каната, качиха...
Елисавета Багряна - Звезда на моряка (лирика)
* SOS * Бъдник * 50 години от смъртта на Ботев * Прелюдия * Да може… * Лавина * Есенна песен * Студ * Тежък час * Смърт * Ти искаше… * Като дете, което… * Писмо * Тихият глас *...
Елисавета Багряна - Сърце човешко (лирика)
* Пролог * Ден утрешен * Колело * Слънце над Босфора * Експрес в пустинята * Нова Атлантида * Лаври * Кораб от Испания * Словенски вечери Къща в полето * Светлина * Вечер * Лет...
Асен Разцветников - Жертвени клади (Лирика)
Синовете на слънцето * Посвещение * Предтечи * Ний * Звездни нощи * След погребението * Вихри * Полски стрели Жертвени клади * Молитва * Кървави вопли * Каин * Сред запустение...
Сватба - Никола Фурнаджиев
Ах, гърмят на небето големите, тъмните тъпани, равнините горят, и високо, и страшно над тях, като крави в нощта, като крави от блясък окъпани, идат облаци зли, и потъват просторите в прах.
В нивята - Никола Фурнаджиев
Не знам дали ще трябва още да бъдеме така добри, кръвта гори, блести от снощи и мрак поляните покри.
Конници - Никола Фурнаджиев
Конници, конници, конници, кървави конници, моя родино и пламнало родно небе, де е народа и де е земята бунтовница, де сме, о мое печално и равно поле!
Ад - Гео Милев
„Оставете тук всяка надежда!“ — писа нявга ръката на Данте над вратата на ада. Данте беше andante — и разнищваше мъдра пророческа прежда
Босоногите деца - Христо Смирненски
Привечер е. Бавно, дебнешком сякаш, се спускат лилави сенки над града. Огромният слънчев кръг догаря в потоци злато и алена кръв. Като мъртва сива змия лежи шосето сред стихнали поля. И ето босо...
Приказка за тинята - Христо Смирненски
В неделя Дявола облече расо — любимия си тоалет; и с тънка и загадъчна гримаса огледа се добре отвред.
Децата на града - Христо Смирненски
В стихосбирката си „Да бъде ден” (1922г.), Смирненски пише няколко стихотворения, посветени на социално онеправданите в големия град. Така се оформя своеобразен цикъл (”Децата на града”), в кой...