Търсене на материали

Виж сега, не съм искал да бъда син на бог.     Ако си взел тази книга, защото подозираш, че и ти си като мен, по-добре я захвърли веднага. Повярвай в лъжите, които мама и татко са ти наговорили за р...

Хубаво беше извън града. Беше чудно лято. Ръждата жълтееше по полетата, овесът зеленееше. Сеното бе събрано на копи по ливадите, а щъркелът се разхождаше на дългите си червени нозе и говореше п...

След смъртта си един воденичар оставил на тримата си сина всичко на всичко: една воденица, едно магаре и един котарак. Подялбата направили бързо. Не викали нито нотариус, нито съдия, защото и б?...

Дали е било или не е било — ходжата знае, той да ни каже! Пък и приказката да е измислена, добре е намислена; с нея нощта се скъсява, умората отминава и грижата се забравя.     Та, казват-разказва...

Днес тревожния покой     дебне в малката ни къща.     Стихна боя, мили мой,     ала ти се не завръщаш.

Ти не ще се върнеш, Фернандес —     днес картечен огън ви помете.     Във полето вие като пес     неуморно непокорен ветър.

— Лорй, не спиш ли?     Чуваш ли, Лорй?     „По-тихо! Скрий главата си! Отвън     на педя са от нас, не говори!“     — Лорй, сънувах толкоз хубав сън!…

Като бетонен блок над нас     тежи барутната тревога.     Душите ни ръмжат: — Война!     В душите кръв, и смут и огън.

Сънно тракат     релсите във мрака.     От умора     ставите болят.     Някой би въздъхнал:     „Не очаквам…“     Не! Очаквам!     Чака ме светът.

Вятър мята листи пожълтели,     до три лета не сме били в къщи.     Булките се мислят овдовели —     гледат Пирин, пръстите си кършат.

Ти помниш ли     морето и машините     и трюмовете, пълни                     с лепкав мрак?     И онзи див копнеж                     по Филипините,     по едрите звезди                 над Фа...

Аз искам да напиша                     днес                         поема,     в която да диша     на новото време                 стихът.     Да тръпнат във нея                 крилата        ?...