Търсене на материали

Той не ни е вече враг —     живите от враговете     бурна ги вълна помете     нейде към отсрещний бряг.     Ето, в хлътналия слог     легнал е спокойно бледен     с примирена скръб загледан ...

Дали се е случило нявга — не помна,     не знам — ще се случи ли… Тъжен и морен,     аз плувах самин из тълпата огромна     на някакъв град огрешен и позорен.     Над мене, замръзнало в мисъл б...

Накрай полето, дето плавно излъчва слънцето стрели     и в марни валози потокът с вълни приспивни ръмоли,     меда на отдиха стаила дълбоко в девствени недра,     виши колони непреклонни усп...

Аз искам да те помня все така:     бездомна, безнадеждна и унила,     в ръка ми вплела пламнала ръка     и до сърце ми скръбен лик склонила.     Градът далече тръпне в мътен дим,     край нас, н...

Помниш ли, помниш ли тихия двор,     тихия дом в белоцветните вишни? —     Ах, не проблясвайте в моя затвор,     жалби далечни и спомени лишни —     аз съм заключеник в мрачен затвор,     жалб...

Да се завърнеш в бащината къща,     когато вечерта смирено гасне     и тихи пазви тиха нощ разгръща     да приласкае скръбни и нещастни.     Кат бреме хвърлил черната умора,     що безутешни...

Аз умирам и светло се раждам —     разнолика, нестройна душа,     през деня неуморно изграждам,     през нощта без пощада руша.

Действие първо     КАРТИНА     Салон с богатска нареда в дома на Стефана Драгоданоглу. В дъното балкон и странични прозорци. Външен далечен изглед — Витоша. Майска надвечер.     __Мила Драго?...

Ден карнавален, времето неделно     зовеше хората навън: тълпа     гъмжеше из града. Безцелно,     в печал, която нивга не заспа,     се лутах аз. Свръхземните въпроси,     които никой век не ?...

 „Нагоре, към върха!“ И глъхне далече     зад пътника глъка и шум нетърпим,     и чезнат равнища пребулени вече     зад него, там доле, от пластове дим.     И пресния въздух на утрото хладно ?...

Един и същ на битието с урагана,     аз шеметно се нося, дух из океана     на тъмнина нестресвана от сън за ден,     без нявга мигом негде да застана,     напред самотно устремен.

Сам си — и в треска, между тия     оголени стени; вторачен     гъстеещ полумрак наднича,     подава се от всеки кът;     камина без топливо,     отворена — уста готови     проклятие да изрек?...