Търсене на материали

Чрез повестта „Немили-недраги” Иван Вазов съхранява и пренася през вековете едни от най-светлите идеали на българския народ - свободата, самопожертвователността, родолюбието. Той показва к?...

Иван Вазов озаглавява повестта си „Немили-недраги", защото този стих от Ботевата поема „На прощаване" най-точно и синтезирано отразява съдбата на героите принудени да водят живот, изпълнен с...

През епохата на Възраждането голяма част от българите все още са свикнали много повече с устното слово, отколкото с писменото. Народните приказки, песни, предания, пословици и поговорки обобщ...

Разказът „Ангелинка” от Елин Пелин е едно лирично връщане към спомените от детството, предадено с много топлота, непринуденост и смекчен от изминалите години поглед към отдавнашни лица и съ...

Сръбският писател Бранислав Нушич, „вълшебник на смеха”, по думите на литературния критик Боян Ничев, притежава невероятно умение да изгражда комични ситуации. В откъса „География” от изв?...

Борбата е безмилостно жестока.     Борбата както казват, е епична.     Аз паднах. Друг ще ме смени и…                                 толкоз.     Какво тук значи някаква си личност?!

Слушай, снощният шум зад вратите     и това, що сме взели за вятъра,     било тежкия звън на копитата     и дълбокия глас на земята.

На боговете равен ми се струва     оня, който, до тебе приседнал,     те слуша тъй сладко да говориш     и да се смееш нежно-шеговита.

Вятър мята листи пожълтели,     до три лета не сме били в къщи.     Булките се мислят овдовели —     гледат Пирин, пръстите си кършат.

Щом Захария влезе у Галункини, още при вратата той се спря да си поотдъхне, като че беше се спасил от нещо. И тозчас лицето му светна и стана таквоз, каквото си беше: весело, безгрижно. Вън той тр?...

Конници, конници, конници, кървави конници,  моя родино и пламнало родно небе,  де е народа и де е земята бунтовница,  де сме, о мое печално и равно поле! 

Боричкания, сълзи, кърви…     Боричкания, сълзи, кърви: —     последни сме — да бъдем първи!         Човешка суета.     „Честит“ бил царят, „клет“ бил робът —