Търсене на материали

В мрачините стремглаво политнал,     с остър писък разсякъл просторите,     разлюля моя дом като кораб     и разтърси могъщо вратите.

Прихлупените вехти хижи         из крайнините на града,     стени с опадала мазилка         като че с белези от струпеи,     врата раззината и черна

Пред мен е книгата разтворена     и денем, и нощя;     все сам, аз не познавам хората,     не зная и света.

 Прозорците — затворени и черни     и черна и затворена вратата,     а на вратата — листът със словата:     „Стопанинът замина за Америка.“     И аз съм сам стопанинът на къщата,     където...

Сам дяволът я сякаш дал под наем,     но неизвестно кой е наемателят.     Затворена е всякога вратата     а мракът спи и през деня във стаите.

Би казал, че във тази стая         не е живял отдавна никой,     че е заключена стояла         с години нейната врата.     Тук има миризма на вехто         и прах по всичките неща,     тук бавн?...

Тази бяла варосана зала на градската болница,     до самите стени прилепените бели легла     и лица побледнели по тях, и лица меланхолни     с тъмножълтия цвят на студената зимна мъгла.

Ето нашето зимно стъкло.     То не е, то не е сякаш същото:     няма вече ни пътя, ни къщите:     само бяла гора от сребро.

Днешният ден, макар и обикновен делничен ден, беше великолепен. Някак празнично се разстилаше небето, някак празнично светеше слънцето, нещо молитвено имаше в тишината на гората, в набожния н?...

Любов, надежда, тиха слава,     каква преходна суета,     как бързо младостта минава,     като мъгла във утринта.     Но в нас желанието блика —

Аз помня чудното видение:     как ти пред мене прелетя,     като прекрасно мигновение,     като пречиста красота.

Ползата от историята     Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живеели на земята, е не само полезно, но и твърде потребно, любомъдри читателю. Ако навикн?...