Търсене на материали
Намерени 944 резултата
Шутият вол - Йордан Йовков
Докато чичо Митуш и Аго се хранеха отвън на сундурмата, наблизо, на пет-шест крачки от тях, беше застанал Комура — един едър, кокалест вол, наполовина черен, наполовина сив. Той беше с къси, обър...
Сватбата на Василена - Йордан Йовков
— Е, Аго, харесваш ли ми годеника? Василена почака, но разбра, че Аго не иска да и отговори, и се обърна пак тъй, както беше си стояла, като по-близко се притисна до Галунка, до сестра си. До тя?...
Изкушение - Елин Пелин
— Опита ли го, Тодоре? — Опитах го, опитах го, отче! — Е? — Тънко, вкусно и рязко, рязко! На езика сладни, а в очите изкарва сълзи. Само една капчица ла вкусиш, и ще се оближеш като кот?...
Маска - Пейо Яворов
Ден карнавален, времето неделно зовеше хората навън: тълпа гъмжеше из града. Безцелно, в печал, която нивга не заспа, се лутах аз. Свръхземните въпроси, които никой век не ?...
Гори - Петко Р. Славейков
От планинските рътища водица снежлива ниско като че пълзи, облива бледовръхлата тревица, каквот’ горещи кървави сълзи гърдите на злочеста удовица,
Гневът на робите - Христо Смирненски
Сред дворците ви трепнат разцъфнали вишни и доволството блика навред, но защо са печални трапезите пищни и защо властелинът е блед?
Псалом на поета - Пенчо Славейков
Другарко, сещам аз, последний час настава, час сбогом и от теб и от света да зема — към своя хубав край се вече приближава на земний ми живот тъжовната поема.
Основни периоди на българския печат в Османската империя. Петко Славейков като журналист и публицист.
Вътрешен печат ( в границите на Османската империя) – периоди: 1. Списание „ Любословие“ (1842г.-1844г.-1846г.); „Български орел“ 1846-47г., Лайпциг, редактор Иван Богров; „Цариградски вестник“ 1848г-1862г....
Издателски и културни средища на България
Своеобразието на българското Възраждане оставя дълбок отпечатък и в развоя на българската журналистика. В сравнение с журналистиката в западна Европа, нашата журналистика изостава близо с ...
,,Серафим“- трансформиращ преразказ от името на Еньо - 2
Към мен, Еньо, вървеше чудноват човек. Посред лято мъжът беше навлякъл зимно палто. Приближи се на две-три крачки и спря. Продължавах да го гледам втрещено, а непознатият ми се усмихна. Накрая р...
,,Серафим“- трансформиращ преразказ от името на Еньо
В един летен ден към моето кафене се приближи един чудноват човек - на главата си носеше смачкано бомбе, а на краката- цървули. Най- голямо впечатление ми направи дългото зимно палто, с което бе?...
Анализ на фейлетона "Страст" - Алеко Константинов
В българската следосвобожденска литература има едно явление, което обогатява и преосмисля традиционната българска писмена словесност в търсенето на модерния облик на родната култура. Във ?...