Търсене на материали

През 1889 г. се появява първият художествен летопис на българската духовност. Това е романът „Под игото” на Иван Вазов. Творба, отразила любовта на автора към родната земя и изразила нескритот?...

Това определение принадлежи на известния български художник-карикатурист Илия Бешков, чието име се свързва с това на Алеко Константинов най-вече заради карикатурата, озаглавена „Бай Ганьо ?...

Събрани в ъгъла, на дъбовите пейки, сред дъх на спарено са вперили очи към хора, в който пак разпяват се, мучейки, над двадесет гърла — та химн да прозвучи;

Знанието ни за краткия и неспокоен живот на Христо Смирненски страда от недостатъчност. Млад, импулсивен и щедър, Смирненски гори над ръкописа, над стиха или епиграмата, над сатиричната гроте...

Общата минорна тоналност, подчинена на страданието; темата за невъзможната любов, погубвана от ежедневието, и мисълта за кръговратите в природата и в човешкия живот дават основание трите сти...

Съвременният български белетрист и драматург Йордан Радичков е един от най-надарените творци на българската литература. Той е и най-превежданият наш автор в чужбина. Всичко, излязло изпод не?...

Разказите на Йордан Йовков са непресъхващ извор на мъдрост и светлина за човешката душа. Проникнал в тайните на битието, писателят разтваря пред читателя нови страници от познанието за човек...

Иван Вазов озаглавява повестта си „Немили-недраги", защото този стих от Ботевата поема „На прощаване" най-точно и синтезирано отразява съдбата на героите принудени да водят живот, изпълнен с...

В разказа “Ангелинка” мечтата е свързана с представата на човека към по-добър свят, за стремежа му към идеал и съвършенство. В мечтите светът винаги е по-справедлив, по-вълнуващ и по-добър. Ме?...

Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите,     префучава през боазите, вдига облак над диканите,     грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата,     сваля портите, оградите и дец?...

Ни лъх не дъхва над полени,     ни трепва лист по дървесата,     огледва ведър лик небето     в море от бисерна роса.

Любов, надежда, тиха слава,     каква преходна суета,     как бързо младостта минава,     като мъгла във утринта.     Но в нас желанието блика —