Търсене на материали

Като вземеш тъй да се повзреш, па се позамислиш, излиза, че хайле практичен народ сме ний, българите. Истина! Вземете, да речем, например — газените тенекета, и проследете каква роля играят те в ...

Той не ни е вече враг —     живите от враговете     бурна ги вълна помете     нейде към отсрещний бряг.     Ето, в хлътналия слог     легнал е спокойно бледен     с примирена скръб загледан ...

Мизерията залюля те в свойта люлка при първите лъчи и на живота под фалшивата цигулка танцуваш ти с разплакани очи. Нощта е твойта мащеха неумолима — безмилостна и зла, последний нарцис н...

Ний всички сме деца на майката земя, но чужда е за нас кърмящата й гръд, и в шеметния кръг на земния си път, жадувайки лъчи, угасваме в тъма — ний, бедните деца на майката земя.

Фрина Отдавна спят Атини в сън дълбок, от празненствата на Деметрис морни; и мяркат се по месечина само самотни люде, низ свещений път

Другарко, сещам аз, последний час настава,     час сбогом и от теб и от света да зема —     към своя хубав край се вече приближава     на земний ми живот тъжовната поема.

Като оназ вечерница в небото,     една бе в село Ралица девойка,     и цяло село лудо бе по нея.     Сиротно чедо беше тя. Отколя     замина нейний татко по гурбет —

Отмахна той завесите и тихо     застана пред отворений прозорец.     Таинствена и чудна лятна нощ     полухваше с дихание си морно     и лееха над сънний мир приветно

Сто и двайсет годин... Тъмнини дълбоки! Тамо вдън горите атонски високи, убежища скрити от лъжовний мир, место за молитва, за отдих и мир, де се чува само ревът беломорски

По чуства сме братя ний с тебе и мисли еднакви ний таим, и вярвам, че в светът за нищо ний няма с теб да се разкаем.

Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз рабска люлка люлее? Тоз ли, що спасителят прободе на кръстът нявга зверски в ребрата,

Какво ще ни дадеш, историйо, от пожълтелите си страници? - Ний бяхме неизвестни хора от фабрики и канцеларии