Търсене на материали
Намерени 1141 резултата
Юноша - Христо Смирненски
Аз не зная защо съм на тоз свят роден, не попитах защо ще умра, тук дойдох запленен и от сивия ден, и от цветната майска зора.
Уилям Шекспир - Сонети
От хубавото чакаме приплод, та щом цвета му есен зла пролази, за него спомен, пълен със живот, в наследника му свеж да се опази. А ти, сгоден за образа си млад, сам пламъка си храниш със гори?...
Пространно житие на Константин-Кирил Философ - Климент Охридски
Милостивият и щедър Бог, който очаква хората да се покаят, та всички да се спасят и да достигнат до познание на истината — защото той не иска смъртта на грешника, а покаяние и живот, макар че чо?...
За буквите - Черноризец Храбър
Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. Когато се кръстиха, бяха принудени [да пишат] славянската реч с римски и с гръцки букви без устроени...
Библия — Нов завет
ОТ МАТЕЯ СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ ГЛАВА 1. 1. Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов. 2. Авраам роди Исаака; Исаак роди Иакова; Иаков роди Иуда и братята му; 3. Иуда роди...
Лов с хрътки - Йордан Йовков
Като навлязоха навътре в полето, ловците оставиха пътя, излязоха всички напред в една редица, на пет-шест крачки един от друг, и тръгнаха направо. До Василя ездеше Мавроди, един от Енчевите бра?...
Шутият вол - Йордан Йовков
Докато чичо Митуш и Аго се хранеха отвън на сундурмата, наблизо, на пет-шест крачки от тях, беше застанал Комура — един едър, кокалест вол, наполовина черен, наполовина сив. Той беше с къси, обър...
Един срещу трима - Йордан Йовков
Нищо лошо не се случи: трите каруци които бяха носили храна в града, си дойдоха и ето ги, че спряха пред чифлика. Слугите, доволни, че са се върнали, усмихваха се и не бързаха да слязат. Пръв скочи...
Асен Разцветников - Жертвени клади (Лирика)
Синовете на слънцето * Посвещение * Предтечи * Ний * Звездни нощи * След погребението * Вихри * Полски стрели Жертвени клади * Молитва * Кървави вопли * Каин * Сред запустение...
Босоногите деца - Христо Смирненски
Привечер е. Бавно, дебнешком сякаш, се спускат лилави сенки над града. Огромният слънчев кръг догаря в потоци злато и алена кръв. Като мъртва сива змия лежи шосето сред стихнали поля. И ето босо...
На гости у Дявола - Христо Смирненски
* Приказка за честта * Приказка за тинята В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент: покани ме Дявола — старият Дявол — дома си на чашка абсент.
Приказка за тинята - Христо Смирненски
В неделя Дявола облече расо — любимия си тоалет; и с тънка и загадъчна гримаса огледа се добре отвред.