Речеви стратегии при общуване в различни социални роли

Всяко изречение казва повече от това, което съобщава – издава възраст, среда, професия, отношение към събеседника. Точно тази връзка между социалния профил на говорещия и езиковия му избор стои в центъра на настоящия учебен материал по български език. Изложението започва с въвеждащ въпрос за това защо „кои сме“ определя „как говорим“ и очертава какво всъщност показваме в общуването освен фактическата информация. Оттук се преминава към систематично описание на социалните параметри, които формират речевото поведение – възраст, роли, образование и езикова компетентност, професия и институционална принадлежност, статус и властови отношения, регион, етнокултурна среда и двуезичие, групова принадлежност, комуникативен опит. Всеки параметър е представен с посочване на конкретните езикови равнища, върху които влияе. Отделен раздел е посветен на речевите особености като маркери на социалния профил. Те са подредени по равнища – фонетично, лексикално, граматично и синтактично, прагматично и дискурсно – с примери за типични прояви на всяко от тях. Тук е поставено и важно методическо уточнение за това как маркерите се тълкуват коректно, без да се превръщат в етикет. Същинската практическа част предлага рамка за наблюдение и анализ, изградена в последователни стъпки: описание на комуникативното събитие, определяне на участниците и ролите, откриване на езиковите маркери, свързването им със социалната функция и оценка на ефекта. Всяка стъпка е разгърната чрез насочващи въпроси, което позволява рамката да се приложи веднага върху конкретен текст или разговор. Следва разглеждане на речевия акт от двете позиции – на отправителя и на получателя. От страна на говорещия са проследени намерението, планирането, кодирането, изборът на канал, стратегиите за учтивост и очакването на реакция; от страна на слушащия – декодирането, интерпретацията на намерението, оценката на говорещия, обратната връзка и реакцията. Самостоятелен акцент е поставен върху устното изказване и адаптацията към аудиторията. Описани са типичните реакции на слушателите и техните външни признаци, следвани от практически техники за реагиране – преформулиране, пример, проверка за разбиране, работа с темпа и паузите, промяна на стила, поправка при недоразумение. Разгледана е и социалната цел на самата адаптация. Разделът за оценяване дава критерии за успешност на собствен и чужд текст, оформени като контролен списък от въпроси, както и типични причини за комуникативен неуспех, свързани с несъответствие между социална роля и стил. Материалът завършва с кратко обобщение на основните положения и – което е особено ценно – с втора, силно опростена версия на цялата тема, написана с достъпен език и кратки формулировки. На учителя разработката служи като готова основа за урок, за упражнение по анализ на речева ситуация и за диференцирана работа благодарение на двете нива на изложение. На ученика дава подреден конспект за преговор, работеща схема за писмен анализ и опростен вариант за първоначално усвояване на понятията.

Есето по граждански проблем е сред най-трудните ученически текстове, защото не иска преразказ, а собствена позиция, подкрепена с доказателства. Тази разработка води през целия път от празния лист до завършеното съчинение. Началото изяснява какво прави един проблем граждански и по какво той се различава от моралния: къде се ражда идеята за гражданското общество, върху кои принципи стъпва то и защо нарушаването на едно право засяга цялата общност. Тази основа е нужна, за да може ученикът сам да разпознае гражданския характер на зададената тема и да не я подмени с морална. Втората част обяснява самата техника на писане. Показано е как авторът поема различна роля според вида есе, рефлексия, казус или апел, как се определя целта на текста и как тези два избора предопределят тезата, постройката на аргументацията, композицията и изразните средства. Следва последователност на работата в пет стъпки, от осмислянето на въпроса в заглавието до проверката на готовия текст, както и изискванията към плана с неговите три части и функциите на въведението, основната част и заключението. Същинската част е разработка на конкретна тема: „Социалните контрасти“. Проследено е как се тълкува самото понятие, как се събира и организира материалът от миналото и от съвременността, как се подреждат три различни аргументативни вериги и как от тях се стига до извод. Планът е изведен изцяло, с въведение, анализ на проблема, аргументация, сумиране и заключение, така че да се види как теорията се превръща в конкретна структура на страницата. Финалната част предлага примерен текст на есето, написан докрай, който служи за образец на тон, стил и изграждане на аргумента. Разработката е подходяща за подготовка за класна работа и за матура, а моделът в нея може да се пренесе върху всяка друга гражданска тема.

Едно и също нещо може да се каже така, че да отвори разговор, или така, че да го затвори. Разликата не е в темата, а в стратегията – и точно нея разглежда този учебен материал по български език, като я превръща от абстрактно понятие в набор от разпознаваеми езикови ходове. Изложението започва с ясно очертаване на задачите на урока, след което въвежда самото понятие „речева стратегия“ и го разграничава от тактиките – конкретните ходове, чрез които планът се осъществява. Следва раздел за условията, от които зависи изборът на стратегия: социални роли, тип отношения, цел, канал, контекст и риск от конфликт, обобщени в общо правило. Централното разграничение в материала е между езика на агресията и езика на солидарността. И двата са представени по еднаква схема – същност, типични езикови прояви с примерни формулировки и ефект върху отношенията. Този паралелен строеж позволява директно съпоставяне и прави разликата видима на равнище конкретен израз, а не само на равнище описание. Отделен раздел систематизира етичните норми в речта. Разгледани са тактичност, съпричастност, одобрение, съгласие и симпатия, като за всяка норма е посочена същността ѝ и са дадени характерните езикови проявления – включително чрез съпоставка между сполучлива и несполучлива формулировка на едно и също съдържание. Следващата голяма част противопоставя двете основни позиции в общуването – власт и сътрудничество. За позицията на власт са очертани рисковете и са предложени пет уместни стратегии, всяка с примерна реплика. За позицията на сътрудничество са описани стратегиите на договаряне, аргументирано мнение, компромис и подкрепа. Практическата насоченост се засилва в раздела за конкретните социални роли. Разгледани са четири среди – семейство, приятелски кръг, институция и обществено място – и за всяка са посочени типичните ситуации, уместните стратегии и това, което трябва да се избягва. Самостоятелен раздел събира готови речеви шаблони за най-честите комуникативни задачи: установяване на връзка, молба, мнение, несъгласие, оценка, поставяне на граници, извинение. Материалът завършва с три упражнения – разпознаване и преобразуване на агресивни изказвания, определяне на етичната норма зад дадена реплика и създаване на кратък текст по зададена ситуация от две различни роли – и с кратко обобщение на основните положения. На учителя разработката дава готова структура за урок с вградена практическа част, подходяща и за работа по двойки или в групи, както и материал за дискусия по темата за общуването. На ученика служи за преговор и подготовка за изпитване, но и като приложим набор от формулировки, които могат да се използват в реални разговори и при създаване на текст по зададена комуникативна ситуация.

Милиарди изказвания се раждат всеки ден, но само част от тях са истински разговор. Точно от това разграничение тръгва учебният материал за разговорния стил и стига до конкретните белези, по които този стил се разпознава в живата реч. Първата част определя разговора като ситуация на общуване и го отделя от изказването, при което говори един авторитетен говорител, а останалите само слушат. Изяснени са двете най-важни условия за равноправен разговор и е показано защо за отделно изказване се приема целият разговор, а не всяка отделна реплика. Тук са премерени и няколко разпространени представи: че разговор се води само между близки хора, само по делнични теми и само при пряк контакт. Обяснено е защо разговорите на високо равнище също остават разговор и как телефонът и кратките съобщения променят непосредствеността на общуването. Частта завършва с описание на ситуацията на общуване по няколко признака: участници, теми, вид контакт, обстановка, форма и цел. Втората част е посветена на езиковите особености. Изведени са трите основни характеристики на разговора и от тях са извлечени конкретните белези на всяко езиково равнище: фонетично, морфологично, синтактично и лексикално. Всяко твърдение е подкрепено с кратки примери, включително случаите, в които нормата се спазва по-свободно, и границата, до която тази свобода е допустима. Третата част разглежда разговорния езиков етикет: защо в определени ситуации се използват задължителни изрази, как отсъствието им се тълкува от събеседника и кои форми на етикета са уместни в неофициално общуване. Материалът върши работа при подготовка по български език в 8. клас, при преговор преди изпитване върху функционалните стилове и при задача за разпознаване на разговорни особености в чужд текст.

Ако темата за речевото поведение се провери повърхностно, тя се свежда до няколко общи думи за учтивостта. Този тест не го позволява: изисква точно назоваване на принципите, на техните автори и на всяка отделна максима, а след това – прилагането им в конкретна ситуация. Задачите са 20 и следват три части. Началото е учебен текст, който представя вербалната и невербалната страна на общуването и двата основни принципа с техните максими. Към него са зададени 5 въпроса: за самите принципи, за авторството им и за пълния състав на двете групи максими. Тази част проверява терминологичната точност – кое понятие към коя система принадлежи и кой изследовател стои зад нея. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор. Първите разглеждат невербалното поведение – какво обхваща то и какви функции може да изпълнява спрямо изреченото. След тях следват въпроси за всяка от максимите поотделно: качество, количество, релевантност и начин на изказване от принципа на сътрудничеството, а после тактичност, щедрост, одобрение, скромност, съгласие и съпричастност от принципа на учтивостта. Формулировките на неверните варианти са подбрани така, че да улавят типичното объркване между близки по звучене изисквания – например между краткост, яснота и придържане към темата. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане: посочване на две разлики между двата принципа, пример за тактичност в официална комуникация и описание на ситуация, в която невербалното поведение противоречи на казаното. Последната задача изисква и описание, и извод за последиците върху общуването. Отговорите са изведени накрая, с кратко пояснение към всеки верен вариант и с примерни решения при свободните задачи – включително готов образец за учтива формулировка и за описание на комуникативна ситуация. Материалът е приложим като контролна работа върху темата, като упражнение след урока и като самостоятелна подготовка преди изпитване. Листът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Преподавателят получава проверка, която обхваща цялата тема без пропуски – от терминологията до приложението ѝ – и отговори, които правят оценяването бързо и еднозначно. Разпределението на въпросите показва веднага дали затрудненията идват от непознаване на понятията, или от неумение те да бъдат разпознати в реална реплика. За ученика, който работи самостоятелно, тестът е удобен начин темата да се затвори наведнъж. Обясненията към отговорите връщат към точната формулировка на всяко изискване, а отворените задачи упражняват онова, което остава полезно и извън училище – да се формулира учтива молба и да се забележи кога поведението казва нещо различно от думите.

Говорим не само с думи и точно това прави разговора успешен или неуспешен. Материалът разглежда речевото поведение. В началото е обяснено какво представлява то и е направено разграничението между речево и неречево поведение, всяко с отделно определение. Същинската част въвежда принципите на успешното речево поведение. Първият е принципът на сътрудничеството, тоест че двамата събеседници работят за общо разбиране. Вторият е принципът на учтивостта. След това са изведени средствата за изразяване на учтивост в съвременния български език, разделени на две групи: формите за обръщение на „ти“ и формите за обръщение на „Вие“, всяка с обяснение кога се употребява. Отделен раздел разглежда промените в употребата им през последните години, което прави темата жива, а не учебникарска. Материалът съдържа въпроси с отговори и задачи. Отделно е обяснено и защо учтивостта не е формалност, а средство: тя урежда разстоянието между събеседниците и с това прави разговора възможен. Задачите включват анализ на реални разговорни ситуации. Подходящ е за подготовка за изпит по български език, за упражнение върху устното общуване и за самостоятелна работа върху културата на речта.