Смях, който възпитава: разработка върху битовите народни приказки, техните теми, герои и мотиви, 5. клас
Зареждане на оценките…
БИТОВИ НАРОДНИ ПРИКАЗКИ
С Битовите приказки разкриват човешките добродетели и слабости на фона на реалната действителност и всекидневните взаимоотношения между хората. Неслучайно названието им идва от думата „бит“ – начин и условия на живот. За разлика от вълшебните приказки, в които има невероятни приключения, фантастични герои и ситуации, в битовите приказки светът е реален и земен. Действащите лица са обикновени хора, които живеят в ежедневно заобикалящата ги обстановка. Техните достойнства се свързват не с някакви свръхестествени сили и способности, а с ценени от народа качества като буден ум, мъдрост, съобразителност, сръчност... В образите на обикновените хора намират ярко въплъщение характерни човешки добродетели или пороци. Тук се срещат и противопоставят трудолюбие и леност, сръчност и непохватност, мъдрост и глупост. Сблъскват се благородството и непочтеността, истината и лъжата. Битовите приказки имат силна изобличителна насоченост срещу негативните явления във всекидневния живот на хората. Те са израз на вечния стремеж на човека да утвърждава доброто и да отрича недостатъците, като ги осмива.
В света на битовите народни приказки, чийто извор са най-често срещани житейски ситуации, се открива изключително разнообразие от сюжети и мотиви. Повечето от тях обаче са съсредоточени около темата за семейството и дома – основни ценности в живота на българина. Част от тази тема са отношенията между децата и техните родители, между мъжа и жената, снахата и свекървата. В основата на техните взаимоотношения народът винаги е поставял уважението, разбирателството и почтеността. Възрастните хора трябва да се почитат заради техния житейски опит и заради грижите, които са положили за децата си. В приказката „Ученият син и неученият татко“ момчето проявява неуважение към родителите си, отчуждава се от тях. Като всеки добър родител бащата възлага надежди на сина си, подтиква го да постигне това, което самият той не е успял – да стане грамотен и да получи знание. Когато се завръща у дома си обаче, вместо да е благодарен, синът започва да се присмива на родителите си, че са неуки и прости. Бащата решава да даде урок на самозабравилото се чедо. Той го пита откъде и докъде е завита баницата, от което синът си няма и бегла представа. Оказва се, че от учението не е имало никаква полза, щом синът е останал без елементарни познания за живота. В приказката е засегната една важна истина – че знанието само по себе си не означава нищо, ако не е свързано с опита, с практическия живот и с човещината. Може би най-важното, което момчето не е научило, е основното правило в живота – че трябва да уважава родителите си!
Към темата за семейството се отнасят и въпросите за женитбата и за качествата, които трябва да притежава съпругата. Най-ценните нейни добродетели, които народът утвърждава, са работливост и ум. Еднакво голяма „напаст“ за женения мъж и за неговите родители е както ленивата невеста, която не похваща никаква работа, така и глупавата, в чиито думи и действия няма капка здрав смисъл. Умната мома говори на дошлите за нея сватовници не с плитки думи, а с изрази с преносно значение, в които е скрит дълбок смисъл. Такава жена дори и царят иска за снаха. В противовес на работливата дъщеря е разглезената щерка, която не е научена на труд от родителите си. В чуждия дом тя пренася своите стари навици и продължава да лентяйства. Подобна ситуация народът най-често свързва с идеята за превъзпитаването, което има за цел да превърне снахата в работна жена. Трудолюбието е една от основните добродетели, които утвърждава народът в битовите приказки. От способността и от желанието да работиш, зависят прехраната и благоденствието на семейството. Затова мързелът е жестоко осмян, независимо при кого от членовете на семейството се проявява. Много често се среща именно мотивът за мързела на жената, защото от нея зависят чистотата, редът и уютът в дома.
Друг характерен за битовите приказки сюжет е този за предопределения от съдбата дял на хората. Наистина понякога на орисания човек изобщо не му върви, затова той непрекъснато се натъква на трудности, които му почернят живота. В повечето случаи обаче късметът е резултат от неговите нравствени качества и способности. Той зависи най-вече от трудолюбието на човека, от умението му да се справя сам с трудностите. Тази идея е заложена в приказката за „неволята“, олицетворяваща препятствията към желаната цел. Те подтикват към упорство и труд, към инициативност и самостоятелност.
С почитта и уважението на българина към знанието, остроумието и находчивостта е свързана темата за сблъсъка между глупостта и ума. Тук ярко се разграничават двата типа герои – положителни и отрицателни. Първите са умните, мъдрите и с известна уговорка – и находчивите хитреци, а вторите – глупавите, невежите и наивните. Приказките за хитреци и за глупаци са изградени върху забавни приключения, които се редуват едно след друго. Свързваща нишка между отделните епизоди е личността на главното действащо лице. В тези битови приказки двата типа герои се срещат и неизбежно се противопоставят един на друг, в резултат на което качествата им се открояват още по-ярко. Основна роля в изграждането на подобни образи играе контрастът. Особено интригуващи и будещи смях са сюжетите за почти постоянната група глупаци (чорбаджията, попа, Настрадин Ходжа и др.) и хитреца (Хитър Петър), който успешно се надлъгва с тези далеч по-малко умни и по-малко почтени от него люде.
В битовите приказки особено е разпространен мотивът за глупавата жена. Много остроумно той е разгърнат в приказката „Нероден Петко“, където двете „умници“ – свекървата и бременната снаха, оплакват все още нероденото чедо, което щяло да умре от теслата на полицата. Удивен от глупостта на жените вкъщи, свекърът решава да излезе и да провери дали някъде има по-глупави хора от тях. Така той се натъква на цели групи глупци, чиито нелогични и безумно смешни действия са пресъздадени в карикатурен план.
Свързани материали
Въпросът за кората на баницата: анализ на битовите приказки „Ученият син и неученият татко“ и „Нероден Петко“, знанието срещу глупостта
Разбор на две битови приказки, които поставят един и същ въпрос от два противоположни ъгъла: струва ли нещо знанието, ако не е придружено от мярка и мъдрост. Началото очертава какво отличава битовата приказка от вълшебната, кои добродетели и кои пороци се сблъскват в нея и с какви средства народният разказвач ги представя: хиперболизация, сатира и контраст. Първата част е посветена на „Ученият син и неученият татко“. Проследени са пътят на бащата, който дава последното си, за да изучи сина си, и промяната у момчето, върнало се от школото. Показано е как бащата решава да постави сина си на място и какъв точно въпрос му задава на трапезата. Отговорът и присъдата, която бащините думи произнасят, остават в текста на разбора. Втората част разглежда „Нероден Петко“. Разгледани са наивността на невестата и на свекървата пред още нероденото дете, решението на свекъра да тръгне по света и петте срещи, които го чакат по пътя, всяка с различна проява на човешката глупост и всяка разрешена от неговата находчивост. Отделен раздел обяснява ролята на хиперболата, на диалога, на пословиците и на езика на приказките за постигането на комичното. Финалът обобщава защо тези приказки продължават да бъдат четени. Разборът е подходящ за подготовка за изпитване и класна работа върху битовите народни приказки, за съчинение върху знанието и глупостта и за преговор на понятията хипербола, сатира и контраст.
Който се хвали, не пали: особеностите на битовите приказки и поуките на „Ученият син и неученият татко“ и „Неволята“, разбор
Битовите приказки нямат змейове и вълшебни ябълки, а въпреки това остават сред най-разказваните. Този учебен разбор обяснява защо, като първо очертава жанра, а после го показва в действие върху две конкретни приказки. Първата част е теоретична. В нея са изведени източниците на битовата приказка, основните ѝ теми (трудолюбие и мързел, хитрост и глупост, измама и честност, богатство и сиромашия), отношенията, които тя изобразява, и хумористично-сатиричният елемент, който я отличава от вълшебната. Отделно е представен Хитър Петър с типичните за него сюжети и е обяснено какво от характера на българския селянин от миналото стои зад този образ. Следва разглеждане на строежа: какви са героите и защо отначало изглеждат простовати, кои лица се явяват отрицателни, как се изгражда началото, каква роля играе диалогът, защо повествованието тече по-бързо, отколкото във вълшебната приказка, и къде се появява хиперболизацията. Практическата част е посветена на две приказки. „Ученият син и неученият татко“ е разгледана като построена изцяло върху контраста: проследени са отношенията между бащата и сина след завръщането му, урокът, който старият човек му дава на софрата, и изводът за разликата между образование и житейска мъдрост. „Неволята“ е разгледана през задачата, която бащата поставя на двамата братя в гората, и през смисъла, който той разкрива едва накрая. Всяка от двете приказки е обвързана с пословица, която обобщава поуката ѝ, а финалът обяснява защо тези фолклорни творби продължават да въздействат възпитателно и днес. Разборът е подходящ за подготовка за изпитване и класна работа върху народните приказки, за преговор на разликите между битова и вълшебна приказка, за съчинение по поука от приказка и за самостоятелна работа върху народното творчество.
Кой всъщност поправя счупената кола: анализ на битовата народна приказка „Неволята“ за 5. клас
Двама братя викат на висок глас неволята насред гората и нищо не се случва, а точно от това мълчание тръгва цялата поука на приказката. Анализът започва по-широко, с мястото на битовите народни приказки в живота на българина и с ценностите, които те утвърждават, тоест дълга, трудолюбието, честността и неписаните закони на патриархалното семейство. След това вниманието се стеснява до самата творба „Неволята“: разгледани са традиционното начало, опростената композиция, липсата на имена, на място и на време и произтичащото от това усещане, че разказаното може да сполети всекиго и днес. Централната част следва хода на действието и тълкува поведението на героите: как бащата възпитава синовете си, докато ги води със себе си за дърва, защо им дава точно този съвет и с каква доза ирония, как момчетата приемат думите му буквално и защо претоварената кола се счупва. Отделно е коментирано какво отличава по-малкия брат и в кой момент смехът в приказката се превръща в сериозен житейски урок. Разгледани са и художествените особености: добронамереният хумор, отсъствието на вълшебства, ролята на диалога и повторението във финала като характерен похват на словесното народно творчество. Материалът е удобен за подготовка на устен отговор, за домашна работа върху приказката и за преговор преди изпитване в 5. клас.
Мъдростта, скътана край огнището: анализ на скритите послания в народните приказки, гатанки и поверия и на приказката „Неволята“
Два свързани разбора в един материал: за посланията, скрити в народните умотворения, и за поуките на битовата приказка „Неволята“. Първата част тръгва от няколко въпроса, които рядко си задаваме на глас: защо юнакът се спира да помогне на мравките, защо бягащата девойка губи време за отрупаното с плодове дърво, защо хубавицата целува жабата. Отговорите са потърсени на две равнища, нравствено и екологично, и водят до представата за системата човек и природа, върху която е изградена народната етика. Показано е как поверията и гатанките възпитават грижовно отношение към незабележимите помощници в стопанството и защо приказката е най-благодатният учебник за уроци, които остават за цял живот. Приведени са и примерни поверия, чиито скрити правила читателят е поканен да разчете сам. Втората част, озаглавена „Поуките на Неволята“, е анализ на самата приказка. Проследени са пътят, по който бащата въвежда синовете си в живота, патриархалният модел на подчинение и доверие, наивността, с която момчетата приемат съвета, и логиката, чрез която сами си обясняват мълчанието на Неволята. Разгледани са иронията на разказвача, обратът в кулминацията и причината именно по-малкият брат да направи първата крачка. Финалната сцена и последният реторичен въпрос на бащата са коментирани като урок по мъжество и като врата към размисъл за смяната на поколенията. Разборът привлича и няколко познати поговорки, които поставят приказката в по-широкия контекст на народната представа за труда и постоянството. Подходящ е за подготовка на съчинение и на отговор върху народните умотворения и битовата приказка, както и за теми върху възпитанието, самостоятелността и връзката на човека с природата.
„Който не работи, не трябва да яде.“ Битовата народна приказка „Неволята“: анализ на случката, героите и урока за самостоятелността
Приказката „Неволята“ изглежда съвсем проста: баща изпраща синовете си за дърва и им казва да повикат Неволята, ако колата им се счупи. Разработката показва защо тази единствена и съвсем обичайна случка се оказва достатъчна, за да побере цял житейски урок. Първата част въвежда битовата народна приказка като вид: с какво се отличава от вълшебната, защо в нея липсват чудноватите герои и външният портрет, каква роля играят хиперболата и смехът и защо семейството толкова често застава в центъра на приказния свят. Изведени са и ценностите, които народният разказвач утвърждава чрез него, както и недостатъците, към които българинът остава непримирим. Втората част разглежда самата „Неволята“: намерението на бащата, съветът, с който изпраща синовете си, натоварената кола и очакването в гората, довело момчетата до отчаяние. Съпоставено е поведението на двамата братя, а разликата между тях е показана чрез собствените им думи от текста. Обяснено е и какво всъщност представлява Неволята, без разработката да изпреварва прозрението, до което самите герои достигат. Финалната част се спира на разговора след завръщането у дома, на мъдрите думи на бащата и на качествата, които той търпеливо възпитава у децата си. Разработката е подходяща за отговор на въпроси върху „Неволята“, за съчинение по поуката от приказката и за преговор върху особеностите на битовите народни приказки.
Когато никой не идва на помощ: анализ на народната приказка „Неволята“ и мъдростта на бащината заръка
Разбор на битова приказка, в която очакваният вълшебен помощник така и не се появява, а поуката се ражда именно от неговото отсъствие. В началото е определен жанрът и са очертани темите: трудът, отношенията в семейството и способностите, които идват от правилното възпитание и от мъдрото напътствие. Следва разглеждане на въведението, в което са представени бащата и двамата му сина, и на решението момчетата да отидат сами в гората. Обяснено е какво стои зад краткия диалог между бащата и синовете, каква житейска логика следва заръката му и защо смяната на ролите в семейството е естествен етап. Същинската част проследява работата в гората: как разказвачът изтъква предимствата на младостта, защо трудолюбието на братята се превръща в причина за бедата и какво ги подлага на изпитание. Отделено е внимание на комичния ефект от многократното повтаряне на глагола „викам“ и на разликата между двамата братя, когато трябва да се вземе решение. Развръзката е представена през завръщането у дома и обяснението на бащата, но самата мисъл, до която момчетата стигат, остава в текста на анализа. Материалът е подходящ за подготовка на отговор върху приказката „Неволята“, за характеристика на бащата и на двамата братя и за теми върху труда, самостоятелността и поуката в народната приказка.