Мъдростта на бащината заръка в народната приказка „Неволята“

МЪДРОСТТА HA БАЩИНАТА ЗАРЪКА В НАРОДНАТА ПРИКАЗКА „НЕВОЛЯТА“

          „Неволята“ е битова приказка, която засяга темите за труда и отношенията в семейството, за придобитите чрез правилно възпитание и мъдри напътствия способности на човека. Герои в приказката са двама братя, които изпълняват заръката на баща си да отидат без него за дърва в гората и ако срещнат трудност – да извикат Неволята. Синовете първоначално не разбират дълбокия смисъл на бащиния съвет, защото нямат достатъчно житейски опит и не са се сблъсквали сами с препятствия, които да са изпитание за ума, волята и сръчността им. Те схващат думите на баща си буквално и затова, когато колата им се счупва, дълго викат Неволята. Това продължава до момента, в който разбират, че чудноватата вълшебна помощница няма да дойде и те сами трябва да се справят с възникналия проблем.
          Във въведението на приказката са представени героите: бащата и неговите двама сина. Възрастният човек често ходи в гората за дърва и винаги води и синовете си. По този начин той поощрява трудолюбието им, приучава ги да работят. Явно е съобразителен и мъдър човек, предвидлив и добър баща, носител на добродетели, които успява да предаде и на своите деца.
          Началото на случката е свързано с решението на бащата да изпрати двамата си сина сами в гората. Неговите намерения и опасенията на синовете му от възникване на възможни трудности се разкриват в краткия, но съдържателен диалог. Заръката на бащата е продиктувана от логиката на живота: на определен етап се налага членовете на семейството да сменят ролите си – децата да помагат на своите родители, докато преди това е било обратното. Бащата иска да научи синовете си на самостоятелност и отговорност, за да могат сами да поемат инициативата и да се справят с трудните ситуации. Всеки един от братята преди това е придружавал баща си в гората и знае какво точно трябва да направи. Човек може дълго да е наблюдавал чуждия труд и да е участвал в него многократно, но котата се налага сам да поеме инициативата, се обърква и обикновено търси съвет и помощ.
          По-нататъшното развитие на случката е свързано с работата на момчетата в гората. Разказвачът не пропуска да изтъкне предимствата на младостта: „Понеже били млади, не ги мързяло, та събрали повечко дръвца и понатоварили колата.“ Очевидно добре свършената работа не е следствие само на това, че героите са млади, а и на трудолюбието и пъргавината, които двете момчета проявяват. Точно защото са събрали много дърва, те пренатоварват колата и тя се строшава. Това ги подлага на изпитание, от което те получават добър житейски урок.
          Основният момент в случката е сполетялата ги беда и начинът, по който двете момчета я преодоляват. Когато колата им се строшава, те се спират на пътя и започват да викат Неволята, „колкото им глас държи“. Моментът ги представя в смешна светлина. Приказката обаче е битова, реалистична и в нея не се очаква появата на вълшебен помощник или на фантастично същество, което да изпълнява човешките желания и заповеди. Очевидната неопитност и липсата на самостоятелност у двамата млади хора са внушени с многократното повтаряне на глагола „викам“: „викали, колкото могли, викали, взело да се смрачава“, „хайде и двамата да викаме колкото можем“, „те викали, викали, та чак гърлото им се предрало“. Те очакват Неволята да им се притече на помощ до момента, в който се сещат да се заловят за работа: „Най-после двете момчета взели секирата и теслата, навели се и клъц оттук, клъц оттам – сами си направили колата, колкото могли.“ И както обикновено се случва в приказките, по-буден и находчив се оказва малкият брат. Той предлага сами да си поправят колата, докато големият упорства по-дълго.
          Развръзката на приказката е свързана с прибирането у дома. Синовете разказват на своя баща какво са преживели. За втори път те назовават Неволята с епитета „проклета“, защото се оказва, че тя не е вълшебна помощница, нито пък желана спътница на човека, изпаднал в беда. Бащата от своя страна обяснява на синовете си, че Неволята всъщност е била при тях. Момчетата разбират, че тя не е свързана с помощ отвън, а с личната активност на човека, който няма друг избор, освен сам да се справи с трудната ситуация.
          Приказката е свързана по смисъл с популярната мъдрост, че „неволята учи“. Тя напомня, че когато човек не получава желаната помощ и няма на кого да се надява, той се научава да разчита на себе си. Не са толкова важни уменията, които идват с опита, колкото желанието и упорството, стремежът да успееш. Бащата от приказката „Неволята“ помага на своите синове да израснат в труд и самостоятелност. Така той успява да ги подготви за сериозните изпитания и отговорности, които ги очакват в живота.