Момчето от Байлово, което мечтае да стане художник: биография на Елин Пелин, животът и псевдонимът на Димитър Иванов Стоянов
Зареждане на оценките…
Елин Пелин е псевдоним на българския писател Димитър Иванов Стоянов. Той е роден през 1877 г. – една година преди дълго чаканото Освобождение – в село Байлово, Софийско.
Елин Пелин е най-малкото, единадесето, дете в семейство, в което образованието е на особена почит. Бащата често се връщал с книги, купени от града, където продавал вар. В домашната библиотека на семейството се намирали книги като „Рибният буквар“, „Под игото“ и съчиненията на Христо Ботев и Любен Каравелов. Иван Стоянов, по-известен като Йото Варджията, бил зидар, дърводелец, правел коли, керемиди и тухли. Но той бил и будна личност и образовал всичките си деца. Двама от синовете му завършват виеше образование, а той със собствени средства отваря училище в дома си. По-късно Елин Пелин казва, че по това време баща му бил единственият грамотен човек в селото.
Елин Пелин завършва началното си образование в Байлово, а след това заминава да учи в София. По-късно (1892 – 1894) учи в Златица, Панагюрище и Сливен, където завършва днешните пети и шести клас. През това време четенето е любимото му занимание, запознава се с българската и руската литература. Още от ученическите си години започва да пише стихотворения и разкази. Не завършва гимназия и през 1895 г. за кратко е учител в родното си село Байлово.
Голямата мечта на Елин Пелин е да стане художник и затова през 1896 г. кандидатства в Рисувалното училище (днес Художествената академия), но не е приет. Връща се в Байлово, където през следващите две години пише първите си сериозни произведения. От есента на 1899 г. се установява в София.
Подписва творбите си с различни псевдоними – Чичо Благолаж, Камен Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Поручик, Мито, Чер Чемер, Иван Коприван, Горна Горчица, Катерина, Бокич, Слова. Ето какво споделя самият той за избора на псевдонима си Елин Пелин: „По това време пишеше г-н Т. Влайков под псевдоним Веселин. Тоя псевдоним ми се много харесваше и аз търсех да намеря някое подобно име, което да окончава на „ин“. По тоя начин се натъкнах на израза „Елин пелин“ от народната песен:
Елин пелин, зелен пелин,
що се, пелин, олюляваш
от вършеца до корена...
Тоя израз ми хареса по своята звучност и оригиналност, още повече че съдържаше дори две окончания на „ин“. „Пелин“ вече знаех какво е, но това „елин“, колкото и да съм питал хората от народа и учени - филолози, не можах да науча що значи. Навярно това е един безсмислен речитатив, който ритъмът на езика често предизвиква в народните наши приказка и песни – нещо като изразите „гаванка-маванка“, „пипер-мипер“ и други подобни. (...)
Наистина, каква ли съдба щяха да имат моите писания, ако под тях се мъдреше моето човешко име Димитър Иванов?“ (Елин Пелин, Съчинения в шест тома, Том 6).
Елин Пелин издава списание „Селска разговорка“ през 1903 – 1904 г., но е принуден да го спре поради финансови затруднения. С помощта на проф. Иван Шишманов, министър на народното просвещение, е назначен като учител в Трета софийска гимназия. Няколко години работи като библиотекар в Университетската библиотека. През 1906 – 1907 г. заедно с поета Пейо Яворов заминава на специализация в Париж, Франция. След завръщането си работи като пазител на хранилището в Народната библиотека в София. Елин Пелин е първият уредник на къщата музей „Иван Вазов“, където работи до пенсионирането си (1924 – 1944).
През 1940 г. става член на Българската академия на науките (БАН) и председател на Съюза на българските писатели. Умира на 3 декември 1949 г. в София на 72-годишна възраст.
Свързани материали
Художникът, който рисува с думи: биографичен портрет на Елин Пелин и творческият му път
Зад псевдонима Елин Пелин стои Димитър Иванов Стоянов, а зад признатия разказвач на българското село стои момче от софийското Байлово, което мечтае за съвсем друго изкуство. Изложението следва живота му по реда на събитията: бедното, но грамотно семейство и бащата, известен с прякора Йото Варджията; училищните години в няколко града и лишенията, с които са платени; несбъднатият опит за прием в Рисувално училище и начинът, по който художническата дарба намира друг изход; учителството в родното село, което го среща отблизо с бита и душата на българина; работата в редакции, в библиотеки и в литературния музей; военната кореспонденция от фронта. Отделно място е отделено на творческия профил: защо Елин Пелин е наречен „певец на българското село“, какъв портрет на селянина изгражда и в кой жанр постига най-големите си успехи. Изброени са най-известните му разкази и повести, хумористичният сборник за шопите и произведенията за деца и юноши, включително романа за Ян Бибиян. Текстът е подходящ за подготовка на биографична справка, за уводна част на анализ или на реферат, за отговор на въпрос за живота и делото на писателя и за час, в който трябва бързо да се възстанови целият път на автора. Фактите са подредени сбито, така че да се учат и запомнят наведнъж.
„Елин пелин, зелен пелин“: от Байлово до Академията. Разработка за живота и творчеството на Елин Пелин, майсторът на късия разказ и художникът на българското село
Едно писмо с необичайно подписан плик решава как ще се казва завинаги Димитър Иванов Стоянов. Оттук започва и този портрет на Елин Пелин, който проследява пътя му от голямото селско семейство в Байлово до мястото му в Българската академия на науките. Първата част е биографична и върви по години: раждането през 1877 г., бащата Йото Варджията, детството сред нивите и хората на селото, ученето в няколко града и незавършената гимназия, учителстването в родния край, първите публикации и преместването в София в самия край на деветнадесетото столетие. Отделно място е дадено на работата му сред книгите, на грижата му за архива на Иван Вазов и на признанията, които идват в зрелите години. Втората част обяснява откъде идва псевдонимът и защо авторът се отказва от предложеното му име, а после отвежда читателя в къщата музей в Байлово, където е запазена обстановката, която оживява и в разказите. Творческият дял представя Елин Пелин като майстор на късия разказ и художник на българското село: цикълът за селото от първото десетилетие на миналия век, повестта за разпадането на един селски род, книгите за деца с най-обичания малък герой, стихотворенията, басните и хумористичните сценки, както и работата му за детските списания. Следват наблюдения върху героите му, върху езика, близък до народната реч, и върху умението с няколко детайла да се създаде цял свят. Текстът завършва с обобщение защо този автор остава мост между традиционната селска култура и новото време и защо разказите му продължават да звучат близко на днешния ученик. Полезен е за подготовка на биографична справка, за уводен час върху творчеството на писателя, за реферат или презентация, както и за преговор преди изпитване.
Псевдонимът, който става име: биография и творчески път на Елин Пелин, майстора на българския разказ
Биографична справка за Елин Пелин, събрана в подредена и удобна за преговор форма: истинското име, датите и родното село, образованието и продължителните му служби като учител, библиотекар и уредник, включително командировката във Франция. Първата част проследява редакторската му работа: списанията и вестниците, в които участва, детските издания, които води, и мястото му начело на писателския съюз. Следва творческото начало: първите публикации, изданията, в които излизат, и стихотворението, под което за пръв път се появява познатият псевдоним, както и промяната в жанровите предпочитания между младежките и зрелите му години. Същинската част представя писателя като художник на българското село: кои са първите му зрели разкази, какво стои зад привидно битовото, кои теми се открояват, включително участта на селския учител и изобличаването на църковните представители, и как хуморът се свързва с народния характер. Отделен акцент е поставен върху двете повести и върху онова, което те показват за разпадането на патриархалния свят, както и върху по-късните сборници с фейлетони, стихотворения в проза и философски притчи. Финалната част обхваща книгите за деца и юношеския роман, разпространението на творчеството в чужбина и списъка с другите псевдоними на автора. Подходяща за реферат и за отговор върху живота и творчеството на Елин Пелин, както и за бърз преговор преди изпитване.
„Мило е отечеството“: Елин Пелин, биография и творчески път за 10. клас
Компактна справка за живота и творчеството на един от най-разказваните български автори, в която датите и книгите са подредени по години. Началото посочва истинското име зад псевдонима, рождената дата и родното село, годините на учение, които остават без завършена гимназия, и краткото учителстване. Отбелязано е къде се появява първият му разказ, както и кога за пръв път се подписва с познатото име. Следва периодът на село, в който се раждат първите зрели разкази, и преместването в София: списанията и вестниците, в които участва, работата в Университетската и в Народната библиотека, специализацията в чужбина заедно с Яворов, мобилизацията като военен писател и дългите години като уредник в къщата музей на Иван Вазов. Отделна част подрежда книгите по години, от първия том разкази до повестите, стихотворенията в проза, книгите за деца и своеобразния сборник с притчи. Финалът споменава признанието, което получава приживе, и обстоятелствата около последните му години. Справката е подходяща за представяне на автора преди урок върху негов разказ или повест, за въведение към творчеството му и за кратък отговор върху живота и книгите на Елин Пелин в 10. клас.
„Вместо да стана известен художник, започнах да се проявявам като неизвестен писател“: Елин Пелин за живота и творчеството си
Автобиографични страници, в които Елин Пелин сам разказва пътя си: съставени са от два негови текста за детството, за ученическите години и за първите писателски стъпки. Разказът тръгва от Байлово: игрите край селската рекичка, езикът и песните, които чува там, и хората, чиито образи по-късно ще влязат в разказите му. Следва увлечението по рисуването, приемният изпит в новооткритото рисувално училище през 1897 г. и обратът, който той предизвиква в целия му живот. Средищната част е за двете години обратно в родното село, когато писателят опознава съселяните си и написва първите си сериозни работи, изброени тук поименно, а после и за преместването в София, за глада и за незначителните хонорари от списанията. Самостоятелен акцент е поставен върху произхода на псевдонима: кой автор го подсказва, от коя народна песен идва изразът и защо тъкмо той се харесва на публиката. Финалът проследява годините след 1903 г., седемте месеца в Париж и дългата служба в библиотеките и в музея „Иван Вазов“. Понеже всичко е разказано от първо лице, текстът върши работа за биографична справка, за уводната част на реферат или презентация и за въпроса за живота и творчеството на Елин Пелин в час.
От бащиното училище в Байлово до Българската академия на науките: Елин Пелин, биография и творчески път
Байлово, едно училище, отворено от бащата в собствената му къща, и едно от единадесетте деца в семейството: оттук тръгва биографичната справка за Елин Пелин. Първата част проследява ученическите години в родното село, в Златица, Панагюрище и София, напускането на гимназията и учителството в Байлово, а след това установяването в София и работата като редактор в периодични издания. Следва по-рядко разказваната част от биографията му: специализацията във Франция заедно с Яворов, службата в Народната библиотека, годините като уредник на музея „Иван Вазов“, работата по детските вестници и списания и признанието, което идва с Българската академия на науките и със Съюза на българските писатели. Последната част се спира на писателя: първите опити в поезията, мястото му сред тримата най-сладкодумни български разказвачи, майсторството в късия разказ и познаването на селския бит и душевност, повестите и книгите за деца, сред които е „Ян Бибиян“. Справката върши работа за бърз преговор преди изпитване, за уводната част на съчинение върху разказите на Елин Пелин и за хронологична таблица с датите от живота му.