Комуникативна ситуация

„Има ли сол?“ рядко е въпрос за наличието на сол. Върху това несъвпадение между казаното и извършеното е изградена настоящата учебна разработка по български език, посветена на речевите дейности и на условията за успешното им осъществяване. В началото се въвежда самото понятие чрез няколко кратки примера, които показват как едно изказване поема ролята на действие – обещание, подбуда, поправяне на отношения. След това е представен моделът за разглеждане на речевия акт на три равнища: буквалното значение на думите, намерението зад тях и ефектът върху събеседника. Този модел се използва като основа за цялото по-нататъшно изложение. Централната и най-обемна част представя основните речеви дейности поотделно. Разгледани са твърдението, заповедта и инструкцията, молбата, обещанието, въпросът, предложението и поканата, оценката с двете ѝ разновидности, извинението, благодарността и поздравът. Всяка от тях е представена по еднаква схема: цел, характерни езикови средства, конкретни примери и уточнение. Именно уточненията заслужават внимание – в тях са посочени рисковете от неясна формулировка, разликата между заповед и инструкция в институционална среда, условията за успешна молба, социалните последици от неизпълнено обещание, етичното правило критиката да бъде насочена към действието, а не към човека. Отделен раздел е посветен на социокултурния контекст – социалните роли, степента на близост, правилата на средата и нормите на учтивост. Показано е как една и съща цел се изразява различно според адресата. Следват две по-кратки, но важни части: разграничението между спонтанно и подготвено общуване с характерните черти на всяко, и съотношението между вербална и невербална комуникация, включително трите начина, по които неезиковото може да въздейства върху казаното – да го подкрепи, да промени смисъла му или да му противоречи. Практически насочен е разделът с правила за избор на речева дейност според целта – пет последователни стъпки, приложими във всяка комуникативна ситуация, включително уточнение за особеностите на общуването в чат. Разработката съдържа три упражнения: разпознаване на речевата дейност по изказване, формулиране на една и съща цел в две различни ситуации и разчитане на скрито значение в непряко изказване. Финалът обобщава основните положения. На ученика материалът служи за преговор и подготовка за изпитване, но и с пряка полза – показва как да формулира молба, оценка или извинение уместно. На учителя дава готова структура за урок с вградена практическа част.

Двама души си говорят, но общуване има само когато и двамата разбират. Урокът тръгва от тази разлика. В началото е поставен въпросът какво е общуване, а веднага след него по-точният въпрос: кога можем да кажем, че общуваме. Отговорът е разложен на съставки, всяка с определение: адресант като изпращач и отправител, адресат като получател, средство за предаване на информацията и тема. Едва когато всички са налице, има общуване. Същинската част представя социокултурните сфери на общуването поотделно: битова, естетическа, научна, официално-делова и сферата на масовата комуникация. За всяка е обяснено кой с кого общува и по какъв повод. Следват разделите за езика и културата на общуването и за текста като завършена цялост. Отделно е обяснено и защо културата на общуване не е учтивост, а съобразяване със ситуацията. Материалът съдържа въпроси с отговори и задачи. Отделно е обяснено и защо липсата на една-единствена съставка проваля цялото общуване, което се проверява върху конкретни примери от ежедневието. Текстът в края е разгледан като завършена цялост със свои признаци. Подходящ е за въвеждащ урок по български език, за подготовка за класна работа и за самостоятелна работа върху речевата ситуация.

Успешното езиково общуване зависи от цяла система правила, произтичащи от самата природа на комуникацията. Урокът тръгва от определението: езикът е система от знаци с определено значение и правила за съчетаването им, която служи за обмен на информация. Разгледани са основните функции на езика: съобщителната, въздействащата, изразната и естетическата, и е показано кога всяка от тях излиза на преден план. Централно място заема речевата ситуация с нейните елементи: говорещ и адресат, цел, тема, условия и канал на общуването, и е проследено как промяната на всеки елемент променя избора на думи и тон. Финалът извежда практиките на успешното общуване: съобразяване с адресата, яснота на целта и уместност на изказа. Пълен урок за основите на езиковата комуникация.

Проверка, в която теоретичните понятия за езика и общуването се съчетават с работа върху конкретен текст и с три задачи, изискващи собствено писмено разсъждение. Началото стъпва върху кратък откъс за състезание по дебати, в което участници разсъждават какво означава да си езиково културен човек. Петте задачи към него проверяват разбирането на изказванията на двамата участници, оценката на журито, причината за тази оценка и разпознаването на стила, в който е написан текстът. Тъй като самият откъс говори за езикова култура, той въвежда естествено и следващата, теоретична част. Втората част обхваща понятията в няколко тематични кръга. Първият се отнася до типовете езици – разграничението между мъртви и изчезнали, което изисква точност, а не обща представа. Вторият кръг е посветен на комуникативната ситуация: нейните съставки, значението на комуникативния канал, разграничението между еднопосочни и двупосочни канали, както и задача с отрицателна формулировка за видовете контекст. Трети кръг разглежда по-абстрактни понятия – езиковата картина на света и начина, по който всеки народ назовава действителността, предмета на социолингвистиката, съотношението между език и реч. Четвърти обхваща личния речев репертоар с разграничение между личното и общественото равнище, понятието за култура и признаците на високата езикова култура. Последните три задачи изискват писане. Първата е насочена към комуникативната ситуация: ученикът трябва сам да избере три елемента и да обоснове тяхното значение с примери. Втората изисква разсъждение за ролята на езиковата култура за мястото на човека в обществото. Третата е най-обемна – създаване на кратък свързан текст по зададена тема, свързана с избора на езикови средства според ситуацията. Към всяка отворена задача има насока в скоби, която ориентира какво се очаква. Отговорите са изнесени след задачите, с кратки обяснения към затворените и с разгърнати примерни отговори към отворените, включително готов образец на кратък текст. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на уводния раздел, с бърза проверка и възможност за диференциране. На ученика служи за преговор преди изпитване, а последната задача е упражнение с пряка полза – създаването на кратък аргументативен текст се изисква и на изпит.

Учебен материал, който доказва тезата си с едно-единствено изречение. Една и съща реплика е показана в четири различни положения – и всеки път изпълнява друга задача. Именно този похват прави темата разбираема. Вместо да се заучават шест определения, се вижда как един и същи израз сменя предназначението си според това кой го казва и защо. Разработката обхваща функциите на езика и е устроена в осем номерирани части. Началото дава определение и веднага го проверява. Приведено е кратко изречение за времето и са показани три негови прочита – като съобщение, като намек и като оплакване. Втората част свързва темата с обстановката на общуването. Изброени са шестте участващи елемента, а после е обяснено, че всяка функция извежда на преден план различен от тях. Средището е третата част, в която шестте функции са разгледани поотделно. Всяка е представена по един и същи ред: какво представлява, как се разпознава, примери и накрая какви езикови средства се подбират при нея. Тази еднаква схема улеснява запомнянето и позволява сравнение. Особено ценна е първата от шестте. Обяснено е защо тя присъства почти винаги и защо служи по-скоро като общо покривало, отколкото като отделен случай. Четвъртата част е практическата и е онова, което издига материала. При всяка функция е посочено с каква цел се използва, какви средства ѝ подхождат и – най-важното – каква е опасността при нея. Тези предупреждения са конкретни: заповеден тон към неподходящ човек, прекалена образност в обяснение, задържане в любезности, без да се стигне до същината. Именно тази част превръща теорията в умение. Петата част е с изречението, което сменя четири функции, а шестата събира пет кратки правила за всекидневна употреба – включително защо в писмено съобщение трябва да се уточнява повече, отколкото на живо. Седмата част са три упражнения. Първото изисква разпознаване на функцията в пет изречения, второто – преработване на едно и също съобщение за двама различни събеседници, третото – едно съобщение по два различни канала. Обобщението накрая събира целия урок в три изречения. Преподавателят получава готов урок за няколко часа с вградени упражнения и с готови примери за всяка функция. Ученикът разполага с материал, в който всяка функция е обяснена по еднаква схема, а трите упражнения му позволяват да провери сам разбрал ли е.

Петнадесет задачи, а форматите в тях са шест различни – от избор между четири възможности до попълване на празни места в готово описание. Точно това разнообразие прави теста жив. Ученикът не влиза в ритъм: след избор идва въпрос с два верни отговора, после твърдение за преценка, после съотнасяне, после писане. Материалът е върху ситуацията на общуване и е събран на три страници. Първите задачи изясняват кой въпрос към какъв елемент води – защо, за какво, с кого. Оттам се стига до термините, с които се назовават двамата участници, при това в задача с два верни отговора наведнъж. Средището е електронното общуване – тема, за която трудно се намират готови упражнения. Тук са задачите за правилното изписване на думи, свързани с мрежите, и за практиките, които издават ниска езикова култура. Финалната задача се връща към същото: приведен е текст с преправени думи и се иска да се назове какво точно е сгрешено в него. Именно тези три задачи отличават материала. Те разглеждат езика такъв, какъвто учениците наистина го използват, вместо да го описват отвън. Практическата част е с два приведени диалога. При всеки от тях е дадено описание с празни места, а ученикът трябва да ги попълни с подходящите определения – официално или неофициално, пряко или непряко, устно или писмено. И при двата случая е указано и защо е така, тоест описанието обяснява само себе си. Има и задача за съотнасяне, свързваща четири въпроса с четирите елемента на речевата ситуация – време, участници, цел и условия. Особено полезна е задачата с петте въпросителни думи. Тя изисква да се напише с какъв въпрос се пита за всеки елемент – цел, тема, участници, време, място. Кратка, но точно тя се запомня и после върши работа при всяка следваща ситуация. Има и няколко твърдения за преценка с отговор само вярно или грешно, а едно от тях засяга неочакван въпрос: може ли електронното общуване да бъде официално. Отговорите са пълни за всичките петнадесет задачи, включително попълнените описания на двете ситуации и петте въпросителни думи. За преподавателя това е готова проверка за края на темата, без нужда от подготовка и с оценяване по списък. Задачите за електронното общуване вършат работа и поединично – като повод за беседа за езика в мрежите. За ученика ползата е ясна: всички елементи на общуването са упражнени, а половината задачи изискват писане, а не избор между готови възможности. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.