Контролна работа – 5 клас. Текст и общуване

Входно ниво, което не проверява какво е останало от миналата година, а нещо далеч по-важно в началото на пети клас: може ли детето да прочете една кратка история и да разбере какво всъщност се случва в нея. Дванайсет задачи върху една кратка народна приказка, подредени така, че трудността да расте незабелязано, стъпка по стъпка. Приказката е кратка, с двама герои и с един-единствен разговор между тях, но в този разговор е побрано всичко: оплакване, оправдание, един много неудобен въпрос и отговор, който слага край на спора. Текстът се чете за минута и затова цялото внимание остава върху задачите, а не върху преодоляването на дълго четиво. Началото е от откритите задачи: търсят се две причини от текста, които трябва да се намерят и изпишат със свои думи. След това идват задачите с избираем отговор и те вървят по естествения ред на разбирането. Първо фактите, после причините за поведението на героите, после оценката за единия от тях с една-единствена дума, после смисълът на изречение, което трябва да се изтълкува, а не само да се преповтори. По средата стои втората открита задача и тя е по-трудна от първата, защото не иска да се посочат факти, а да се подкрепи с доказателства вече дадена оценка за един от героите. Това е умение, което се изисква през всичките следващи години при всеки отговор на литературен въпрос, а тук се упражнява в най-простия му вид, върху два реда от приказката. Краят е литературен. Три задачи се занимават с поуката, с жанра и с художественото средство, чрез което са изградени героите. Задачата за поуката е направена особено добре: трябва да се избере пословица, а подвеждащите варианти са две също толкова познати пословици, които обаче казват друго. Дете, което е прочело приказката повърхностно, се хваща на първата от тях. Последната задача е цял писмен преразказ на приказката. С нея тестът престава да бъде само проверка на четенето и се превръща в проверка на писането, а и показва още в началото на годината кой как се изразява. Отговорите на всички задачи са дадени накрая, заедно с примерни отговори на двете открити задачи, така че и този дял се проверява бързо и еднакво за целия клас. Подредбата позволява тестът да се използва и на части: единайсетте кратки задачи се решават за половин час, а преразказът може да се даде отделно като домашна работа или в следващия час. Полза за учителя: получава готов входен тест точно за момента, в който още не познава класа и трябва бързо да разбере кой чете разбиращо, кой само изрежда факти и кой има нужда от помощ при писане. Приказката е позната и кратка, така че никое дете не се отказва още от първия ред. Резултатът дава ясна картина за цялата година напред. Полза за ученика: започва новата година с нещо, което може да се реши, а не с материал, който го плаши. Упражнява и трите неща, които ще му трябват през цялата година: да намери отговора в текста, да го обоснове с доказателство и да преразкаже прочетеното със свои думи. Тестът става и за домашна подготовка в началото на учебната година.

Изпитен вариант за края на първия срок, оформен с точкуване на всяка задача и с приложени критерии за оценяване. Шестдесет точки са разпределени между четене с разбиране, лексика, глаголни наклонения, редактиране и литературен блок. Началото стъпва върху откъс от „Зеленото дърво“ на Йордан Радичков – текст, който сам по себе си е предизвикателство заради образността си. Седемте задачи към него проверяват определянето на сферата на общуване и вида на текста, разпознаването на основното му предназначение, тълкуването на подчертан израз, откриването на израз без преносно значение, извличането на информация за времето на действието и стилистичната характеристика на думи от откъса. Езиковата част обхваща няколко области. Лексиката е застъпена с въпроси за експресивната лексика, за чужда дума с посочено значение, за названието на речниковия състав, за уместната употреба на остаряла дума и за особеностите на информационната бележка. Отделна задача изисква собствени примери за думи с подвижно „ъ“. Наклоненията на глагола заемат значително място: разпознаване на повелително наклонение в изречение, преобразуване на изречение с условно наклонение, определяне на време и наклонение при съставна глаголна форма и таблична задача за образуване на проста, сложна и отрицателна форма на повелително наклонение от два глагола с различно спрежение. Редакционната задача носи дванадесет точки – най-много сред езиковите. Текстът за поправка е с разговорен характер и съдържа натрупани правописни, граматични и пунктуационни грешки, включително членуване, слято и полуслято писане и окончания за множествено число. Литературният блок обхваща творби на Христо Ботев и Добри Чинтулов. Проверяват се биографични данни, символният образ на въстанието, разграничаването на мотиви между две стихотворения, определянето на характера на едно от произведенията, разпознаването на говорещия в текста. Табличната задача съотнася цитати с литературни термини – анафора, метафора, етимологична фигура, епитет. Финалната задача носи най-много точки и изисква разгърнат отговор върху цитат с призивен характер. Отговорите следват задачите, с разгърнати примерни формулировки, поправения текст и попълнената таблица с глаголните форми. Приложена е и подробна скала с критериите за всяка оценка. На учителя материалът дава изцяло готова класна работа – с точкуване, отговори и критерии, без нужда от подготовка. На ученика служи за подготовка при реални условия и показва къде подготовката е недостатъчна.

1. Кой е авторът на „Грозното патенце“? A) Братя Грим Б) Андерсен B) Шаря Перо Г) Ангел Каралийчев 2. На кои героите са думите: „Ние и целият свят“? A) на дивите патици Б) на двата гъсока B) на лебедите Г) на котарака и кокошката 3. Посочете две доказателства, че „Грозното патенце“ е приказка. Първо: Второ: 4. Как читателят се отнася към патенцето? A) Присмива му се, защото е грозно. Б) Презира доверчивостта и наивността му. B) Съчувства му, защото е добро, но е нещастно. Г) Мисли, че е страхливо и глупаво. 5. На

Петнадесет задачи върху един-единствен цикъл – и точно тази съсредоточеност позволява „Зимни вечери“ на Христо Смирненски да бъде обходена от всички страни в рамките на един учебен час. Тестът е съставен от три части, всяка с различно изискване към решаващия. Първата е най-обширна и обхваща дванадесет задачи с избираем отговор. Подредбата им следва пътя, по който обикновено се анализира лирическа творба: от най-широкото към най-конкретното. Началните въпроси поставят автора в литературен контекст и очертават общата характеристика на цикъла. Следват задачи върху художественото пространство, върху основния конфликт и върху символиката. По-нататък вниманието се насочва към лирическия говорител, към водещия похват при изграждането на картината и към характера на персонажите. Отделен въпрос е с обърната формулировка и търси невярното твърдение, а последните две засягат авторовото отношение и един от образите във финалната част. Втората част е цитиран откъс от самия цикъл. Приведени са няколко фрагмента, разделени с многоточия, така че се получава представа за целостта на творбата, а не за отделен неин момент. Това е и предимството на подредбата: анализът предхожда четенето, а после текстът потвърждава наученото. Третата част са трите отворени задачи, разположени след откъса. Първите две изискват по два самостоятелно подбрани примера от текста – всяка задача е насочена към различна тема. Третата излиза извън творбата и изисква формулиране на теза за есе в рамките на три-четири изречения по зададена тема. Под всяка от трите е оставено щедро място за писане на ръка. Този завършек е и най-стойностното в теста. Затворените задачи проверяват разбирането, а отворените изискват то да бъде доказано с текста и после пренесено в собствено разсъждение – трите стъпки, които се очакват и на изпит. Отговорите към затворените задачи не са само букви. Всеки е придружен с кратко обяснение защо е верен, така че проверката се превръща в преговор, а не само в оценяване. На преподавателя тестът дава готова проверка след изучаването на творбата, а обясненията към отговорите могат да се четат направо пред класа. Отворената задача с тезата върши работа и самостоятелно – като въвеждане към писането на есе. За ученика това е подреден прочит на цикъла: понятията, образите и авторовото отношение, а накрая – упражнение по подбор на цитати и по формулиране на теза. Подходящ е за преговор преди изпитване и за подготовка за писмена работа.

Прочетете текста и изпълнете задачите от 1. до 7. включително. Помня, че много се изплаших, размахах ужасно криле и се залових на първата клонка. Дълго време ми тупаше сърцето на клонката, докато се успокоя. А баща ми пет пари не даваше, че ни е страх, ами хващаше едно по едно врабчетата и ги хвърляше от гнездото. Те пищяха и хвърчаха и нито едно не се уби, макар и всички да изпопадаха на земята. Й. Радичков, „Ние, врабчетата“ 1. Видът на текста е: А) описание Б) повествование В)

Вариант, при който граматиката се проверява върху нехудожествен текст — кратка биографична статия за Петър Берон и Рибния буквар. Изборът не е случаен: именно в такъв текст преизказните форми се появяват естествено, защото авторът съобщава за събития, на които не е бил свидетел. Материалът съдържа 13 задачи, повечето от които изискват самостоятелно писане. Първата част е върху разбирането при четене и е по-взискателна от обичайното. Една от задачите изисква да се обясни защо авторът е предпочел единия предлог пред другия при съобщаването на година — въпрос за езикова прецизност, а не за съдържание. Друга проверява значението на понятие от текста. Следват задачи с отворен отговор, при които трябва да се посочат по два аргумента в подкрепа на дадено твърдение и по две причини за друго — умение, което подготвя ученика за аргументативен текст. Включена е и задача с обърната формулировка: сред четири твърдения да се открие онова, което не съответства на прочетеното. Втората част е граматична и стъпва върху същия текст. Търси се изречение с преизказни форми, което трябва да бъде преписано, а формите — подчертани; следва довършване на твърдение, чрез което ученикът сам формулира какво се съобщава чрез тези форми. Морфологичният анализ е застъпен най-обемно. Дадени са три изречения, съдържащи различни глаголни форми — минало неопределено и минало несвършено време, условно наклонение, бъдеще време в миналото, форми за повелително наклонение в пряка реч. За всяка от тях трябва да се посочат лице, число, време или наклонение и спрежение. Тази задача покрива на едно място почти цялата система на глагола. Следват задачите върху употребата в речта: с кое изречение се изразява най-голяма убеденост, че действието ще се извърши, и самостоятелно съставяне на изречения за молба, препоръка и забрана. Отделен въпрос е посветен на учтивата форма и на типичната грешка при съгласуването в нея — случай, който се среща често и в официалната кореспонденция на възрастни. Заключителната задача е най-обемната: цял откъс трябва да бъде преписан, като действията в него се представят от позицията на несвидетел. Преобразуването обхваща и деепричастните конструкции, и подчинените изречения, което го прави реална проверка на владеенето на преизказните форми. Разделът с отговорите съдържа кратки решения на задачите с избираем отговор, примерни формулировки за отворените въпроси, пълните морфологични характеристики на всички глаголни форми и целия преобразуван текст от последната задача. Учителят може да използва материала като готово упражнение след изучаването на темата, като домашна работа или като подготовка за писмено изпитване; задачите за четене с разбиране работят добре и самостоятелно, преди работа върху аргументативен текст. За ученика вариантът е удобен с това, че свързва две умения, които обикновено се упражняват поотделно — разбирането на нехудожествен текст и владеенето на глаголните форми. Подходящ е за преговор преди класно и за упражняване на морфологичен анализ преди изпитване.