Описание на българската природа, вдъхновено от Вазовото стихотворение
Платен материал - 1 кредит
Зареждане на оценките…
Стоя на високо и гледам. Пред мен се разстила картина, от която спира дъхът – такава, каквато само България може да подари на очите на човека.
Надолу, в полите на планината, се спускат весели, зелени долини, изпъстрени с петна от диви цветя – жълти, лилави, бели. Лек ветрец ги полюшва и те се огъват като вълни, сякаш земята диша. По-нататък се виждат ниви – златисти и тежки от зряло жито, – а между тях ленти от тъмни ябълкови и крушови градини. Въздухът мирише на топла пръст, на узряло зърно, на диви треви.