Преразказ на „Котаракът Наставник, или Котаракът в чизми" от името на най-малкия брат

     Като баща ни – мелничарят – почина, с по-големите ми братя сами си разделихме наследството. То не беше голямо и не извикахме нито нотариус, нито адвокат. Най-големият взе мелницата, средният – магарето, а за мен остана само Котаракът. Дълго не можех да се примиря с тази мизерна съдба. Братята ми можеха да работят заедно и да припечелват хляба си, а аз как щях да оцелея с един котарак? Помислих, че мога да изям Котарака и да си направя маншон от кожата му, но след това отново щях да остана без нищо.