ТЕСТ. География (Автобиография)

Началото на седми клас поставя въпроса какво реално е останало от изучаваното година по-рано. Настоящият тест дава отговор на този въпрос чрез тринадесет задачи, обхващащи произведенията от учебното съдържание за шести клас. Проверката е построена върху творби от различен характер – български и преводни, стихотворения, разкази и откъси от романи. Сред тях са „Серафим“ от Йордан Йовков, „География“ от Иван Вазов, „Художник“, „Бъчва със знания“, „Братчетата на Гаврош“, „Косачи“, „Отечество любезно, как хубаво си ти!“, както и главите „Радини вълнения“ и „Представлението“ от „Под игото“. Обхватът позволява да се провери познаването на цялата година, а не на отделен раздел. Основната част включва задачи с избираем отговор, които покриват няколко различни умения. Проверява се съотнасянето на творба с автор, разпознаването на герой и на произведението, от което идва, определянето на жанровата принадлежност чрез задача с отрицателна формулировка, както и разпознаването на водеща тема и на основен мотив. Отделна задача изисква откриване на общ мотив в две творби – умение, което подготвя за съпоставителните задачи в седми клас. Включена е и задача върху литературните понятия – за видовете характеристика на герой, с формулировка, изискваща да се посочи невярното твърдение. Този тип задача проверява точното разбиране на термина, а не общата представа за него. Отделна група задачи изисква свободен отговор. Едната е за допълване на изречение, друга – за посочване на функции на пейзажа в художествения текст, трета – за назоваване на герои от конкретни творби. Включена е и таблична задача за свързване на заглавие с герой. Финалната задача е с разгърнат отговор и оставено място за писане. Тя изисква разсъждение върху обединяващата роля на едно събитие в живота на общността – задача, която проверява не запомнено съдържание, а умение за тълкуване. Отговорите са изнесени след задачите, включително примерни отговори за свободните и таблично подредените съответствия. На учителя тестът дава готов инструмент за диагностика в началото на учебната година – показва с какви знания идва класът и къде е нужно връщане назад преди новия материал. Проверката е бърза благодарение на отговорите, а форматът позволява раздаване без допълнителна подготовка. На ученика материалът служи за самопроверка преди началото на седми клас или за преговор на изученото през шести – решаването показва кои творби са забравени и кои литературни понятия се нуждаят от освежаване.

Вариант за входно равнище по литература, съобразен с учебното съдържание за шести клас. Тринадесет задачи в кратка форма показват какво е усвоено трайно и какво се е загубило през ваканцията – информация, която учителят получава още в първите дни на новата учебна година. Проверката обхваща творби от различен характер – български и преводни, поетични и прозаични, разкази и откъси от по-обемни произведения. Сред разглежданите текстове са „Косачи“ и „Художник“, „Бъчва със знания“, „Братчетата на Гаврош“, „Принцът и просякът“, „Малкият принц“, „Серафим“, „География“, „Хубава си, моя горо“, „Отечество любезно, как хубаво си ти!“, както и главите „Радини вълнения“ и „Представлението“ от „Под игото“. Този обхват позволява да се провери цялата учебна година наведнъж. Задачите с избираем отговор покриват няколко умения. Проверява се съотнасянето на творба с нейния автор, разпознаването на герой, определянето на жанр, откриването на водеща тема и на основен мотив. Отделна задача изисква посочване на мотив, общ за две произведения – умение, което подготвя за съпоставителните задачи през седми клас. Литературните понятия са застъпени с две задачи от различен тип. Първата е с отрицателна формулировка и се отнася до функциите на пейзажа в художествения текст, като изисква точно разграничаване между това, което пейзажът върши, и това, което не му е присъщо. Втората изисква назоваване на видове характеристика на литературен герой – свободен отговор, при който ученикът трябва сам да си спомни термина. Свободните отговори са няколко и с различна трудност: допълване на изречение с обяснение за постъпка на герой, изброяване на герои от посочени творби, свързване на заглавие с герой в таблична форма. Финалната задача е с разгърнат отговор и оставено място за писане. Тя е насочена към епизод от „Под игото“ и изисква разсъждение върху това как едно училищно събитие засяга не само децата, а и възрастните – задача за тълкуване, а не за възпроизвеждане. Отговорите са изнесени след задачите, включително примерни формулировки за свободните отговори и попълнените съответствия. На учителя тестът дава готов инструмент за диагностика в началото на учебната година, с бърза проверка и възможност да се раздаде без подготовка. На ученика служи за самопроверка преди старта на седми клас: показва кои произведения са забравени и кои литературни понятия се нуждаят от освежаване, преди да започне новото учебно съдържание.

Тестът върху откъса от „Автобиография" започва от най-общото – кой е авторът и какъв е тонът на творбата – и постепенно стеснява погледа до отделния предмет и отделния жест в класната стая. Двадесетте задачи следват този ход. Петнадесетте въпроса с избираем отговор проверяват познаването на сръбския писател и на неговия сатиричен подход, а след това извеждат основния проблем – липсата на подходящи учебни материали и остарелите методи. Следват задачи за ученика, превърнат в учебно пособие, за обяснението на деня и нощта чрез светлината от прозореца и за двойственото отношение на класа към случващото се – едновременно забавно и болезнено. Друга група въпроси е насочена към отделните епизоди: обърканото представяне на движението на планетите, подредбата на трима ученици при обяснението на лунното затъмнение и наказанието на онзи, който е ударил съученика си. Отделни задачи разглеждат разбирането на преподавателя за физическата география, тревогата на класа заради предстоящия урок и жестовете, съпътстващи разказа за небесните тела. Заключителните въпроси от първата част се отнасят до основната идея, до символиката на стария повреден уред като знак за състоянието на училището и до различието в оценките – преподавателят вярва в методите си, а учениците ги приемат другояче. Последните пет задачи изискват свободен отговор: как е представен образът на учителя и доколко методите му са резултатни, каква е ролята на хумора, как един ученик се превръща в символ на учебния процес, кои проблеми са засегнати и дали се откриват днес, както и лична преценка за живота в такъв клас. Приложени са верните отговори с обяснения и подробни примерни разработки.

Този вариант на теста върху известния откъс от „Автобиография" е насочен към сатиричния замисъл на творбата – какво точно осмива авторът и с какви средства постига това. Двадесетте задачи водят ученика от смеха към размисъла. Петнадесетте въпроса с избираем отговор започват от целта, която авторът си поставя, и от основното художествено средство – хумора и сатирата. Следват задачи за ученика, заместващ липсващото учебно пособие, за състоянието на стария уред в кабинета на директора и за особения начин, по който преподавателят води часа – нагледно, но грубо. Друга група въпроси разглежда конкретните моменти от урока: обяснението за полюсите, подредбата на трима ученици при демонстрацията на затъмнението и последиците от въртенето, което представя движението на небесните тела. Отделни задачи са посветени на характеристиката на самия преподавател, на начина, по който налага дисциплина, и на подбора на участници в показните упражнения. Заключителните въпроси от първата част се отнасят до водещата тема – разминаването между теорията и практиката в обучението, до отношението на съучениците към ученика с голямата глава, до чувствата, които откъсът поражда у читателя, и до същността на отправената критика: преподаване, изградено върху страх вместо върху разбиране. Последните пет задачи изискват свободен отговор: как е представен образът на учителя и доколко методите му са резултатни, каква е ролята на хумора при възприемането на разказаното, как един от учениците се превръща в символ на целия учебен процес, кои проблеми на училището са засегнати и дали се откриват днес, както и лично мнение за преживяването в подобен клас. Приложени са верните отговори с обяснения и разгърнати примерни разработки.

Контролната работа съчетава двете части на предмета в един материал: първата половина проверява владеенето на книжовната норма, а втората – познаването на изучаваните творби. Задачите са 15 и следват две обособени части. Първите десет са с избираем отговор и по четири варианта, като във всяка задача се търси изречението с грешка. Обхванати са различни области на нормата: правописът, включително употребата на предлог пред определени думи; пунктуацията при подчинени изречения и при неуместно поставена запетая; съгласуването между подлог и сказуемо; словообразуването и разпознаването на производни думи; лексикалната съчетаемост и уместната употреба на дума; синонимните редове и откриването на думата, която не принадлежи на реда; правилното членуване; оформянето на пряка реч с кавички; употребата на предлози. Този формат е особено полезен, защото не изисква теоретично знание за правилото, а умение то да бъде приложено при четене – така, както се работи с текст при редактиране. Втората част се състои от пет въпроса с разгърнат писмен отговор и с оставено място за работа. Те обхващат четири творби от учебното съдържание – „Андрешко“ на Елин Пелин, „До моето първо либе“ на Христо Ботев, „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов и „Крадецът на праскови“ на Емилиян Станев. Изискват се различни умения: формулиране на основна тема, разчитане на символи и на техните внушения, характеристика на герой, определяне на ролята на второстепенен образ и проследяване на развръзката в повествователна творба. Отговорите са изведени накрая. При езиковите задачи е посочена конкретната грешка и правилният вариант, а при литературните са дадени примерни решения, като при два от въпросите отговорът е разгърнат по точки. Материалът е подходящ за контролна работа, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Готов е за разпечатване и се решава в рамките на един учебен час. Основното му предимство е съчетаването на двете части. Именно така изглежда и изпитният формат, а подготовката поотделно често оставя едната страна занемарена. Полезни са и разгърнатите примерни отговори. При въпроса за символите отговорът е подреден по отделни образи, всеки с обяснение какво внушава – модел, който може да се приложи и при друга творба. При въпроса за развръзката пък е показано как се проследяват последователните етапи, вместо да се преразказва краят. Ценно е и разнообразието на литературните въпроси. Те не са еднотипни, а изискват различни умения – от кратко формулиране на тема до анализ на образна система, което дава по-точна представа за подготовката. За преподавателя материалът съкращава проверката с готовите отговори и с ясно посочените грешки в езиковата част.

Тест по литература върху стихотворението „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ от Иван Вазов. Единадесетте задачи съчетават въпроси с избираем отговор и такива, които изискват писане – от кратко посочване на два примера до разгърнат отговор на литературен въпрос. Началната задача установява жанровата принадлежност на творбата – въпрос, който изглежда прост, но при него грешката е честа, тъй като одата лесно се смесва с други жанрове. Веднага след нея идва една от най-важните задачи в теста. Тя изисква да бъдат посочени две доказателства, че в творбата се преплитат възхищението и огорчението. Именно това съчетание на две противоположни чувства е ключът към разбирането на цялото стихотворение, а поставянето му на второ място задава посоката на всички следващи въпроси. Следваща група задачи е насочена към образите. Проверява се кой образ не присъства в творбата – при което сред вариантите са включени образи от други изучени произведения – и кой израз не внушава мисълта за разнообразието на родната природа. Тези задачи изискват действително познаване на текста, а не обща представа за него. Отделни въпроси разглеждат съдържанието на размисъла: върху какво героят не разсъждава и кой израз разкрива огорчението от недооценяването на родината. Последният е особено ценен, защото насочва към конкретния стих, в който упрекът е изречен най-ясно. Две задачи изискват свободно посочване по два елемента: изводите, до които достига героят, и конкретните образи, чрез които е разкрита красотата на родното пространство. Следват две задачи с преценка на твърдения – едната търси вярното, другата невярното. Те обхващат наведнъж строежа на творбата, словореда, ролята на възклицанията, формата на обръщение и отношението на българите към отечеството. Финалната задача е с разгърнат отговор и с оставено значително място за писане. Тя обединява целия тест в един въпрос: от какво е очарован и от какво е разочарован героят. Строежът на теста е премислен. Той започва с най-общото, минава през конкретните образи и изрази, после през изводите и накрая се връща към основното противопоставяне, но вече изисква то да бъде разгърнато самостоятелно. Така при решаването ученикът постепенно събира материала, който му е нужен за последния отговор – а мястото за писане е достатъчно, за да побере пълноценен текст. Отговорите са изнесени накрая. При задачите с избор е посочена само буквата, но при свободните са дадени примерни формулировки, при това с уговорката, че са възможни и други. Тези примери са кратки и точни и могат да послужат като образец при отговор на литературен въпрос. Съотношението между двата типа задачи е сполучливо: затворените проверяват познаването на текста, а отворените – умението да се тълкува и да се обосновава. Това позволява диференцирано оценяване в рамките на една проверка. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на творбата, с бърза проверка на затворената част и възможност последната задача да се използва и самостоятелно като тема за писане. На ученика служи за преговор преди изпитване и подготвя точно онова, което се изисква при отговор на литературен въпрос върху одата.