ТЕСТ. Котаракът наставник, или котаракът в чизми. Литература – 5 клас

Различни разкази за човека и света – обобщителен тест по литература за 5. клас: жанрове, автори, герои и поуки от изучените творби; 13 задачи с верни отговори Резюме: Обобщителен тест върху цял раздел, а не върху отделна творба. Задачите обхващат няколко изучени текста наведнъж и проверяват дали ученикът ги различава помежду си — по жанр, по герои, по автор и по поука. Материалът съдържа 13 задачи: дванадесет с избираем отговор и една с разгърнат писмен отговор. Началните задачи са върху жанровата принадлежност. Изисква се да се определи към кой жанр спада „Котаракът Наставник, или Котаракът в чизми“ и от какъв вид творба е цар Баба, като сред възможностите стоят легенда, мит, приказка и народна песен. При обобщителна проверка точно тези разграничения се смесват най-често. Следваща задача проверява авторството на „Похитителят на мълнии“, а сред възможните отговори са поставени имена на автори от съвсем различни епохи — въпрос, който при няколко изучени творби рядко се помни сигурно. Основната част е върху героите. Задачите изискват да се разпознае кой герой е от „Котаракът в чизми“ и кой от „Легенда за рома“, кой изпълнява ролята на помощник в приказката, срещу кого влиза в битка Пърси Джаксън в десета глава от романа на Рик Риърдън и какво съдържа проклятието на цар Баба към сина му Ром. Тук е и въпросът кого защитава Чавдар войвода в изучената народна песен. Задачите са съставени така, че героите от различните творби да са разбъркани и да не могат да бъдат отгатнати по контекста. Отделна линия следват задачите върху нравственото съдържание: коя поука извежда „Главатарят, който искал да плени месечината“, кое човешко достойнство не е присъщо на бащата в нея и кои качества притежава героят от „Грозното патенце“. Финалната задача е с най-много място за писане и поставя въпроса каква е връзката между „Похитителят на мълнии“ и древногръцката митология. Тя е най-ценната в теста, защото изисква съпоставка по няколко признака — героите, устройството на художественото пространство и начина, по който боговете остават невидими за хората. Подборът на неверните възможности заслужава отбелязване. Във всяка задача сред тях стоят герои и понятия от другите изучени творби, а не измислени имена. Така една задача проверява едновременно познаването на две или три произведения. Полезно е и че текстовете са от много различен характер — фолклорна приказка, авторска приказка от Шарл Перо и Ханс Кристиан Андерсен, легенда, народна песен и съвременен роман. Такова съчетание показва как в един раздел се събират творби от различни епохи около обща тема. Обхватът на теста го прави удобен за преговор в края на раздел или на срок. За разлика от проверката върху една творба, тук се вижда дали изучените текстове са останали като отделни, ясно различими произведения, или са се слели в обща представа за приказно и легендарно. Именно това е най-честият проблем при обобщителен преговор. Дванадесетте затворени задачи се решават бързо, а финалната изисква време и носи основната тежест при оценяването. Разделът с отговорите съдържа верните варианти, а към финалната задача — разгърнат примерен отговор. Материалът е подходящ за контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа и за самостоятелна подготовка преди изпитване.

Обобщителен тест върху цял раздел, при който изучените творби са поставени една до друга и се проверяват в съпоставка. Материалът съдържа 13 задачи: дванадесет с избираем отговор и една с разгърнат писмен отговор. Проверяваните текстове са „Котаракът Наставник, или Котаракът в чизми“, „Грозното патенце“ от Ханс Кристиан Андерсен, „Легенда за рома“, „Главатарят, който искал да плени месечината“, народната песен за Чавдар войвода и романът „Похитителят на мълнии“ от Рик Риърдън. Първата група задачи е върху жанровата принадлежност и авторството. Проверява се разграничаването между приказка, легенда, мит, народна песен и роман, както и връзката между заглавие и автор. Сред възможностите винаги стоят понятия и имена от другите изучени текстове, така че разграничението да бъде реално, а не формално. Основната част е върху героите и е съставена по няколко различни начина. В едни задачи се търси персонаж, който принадлежи на определена творба; в други — обратното, онзи, който не е от нея; в трети се изисква съответствие между герой и произведение. Обхванати са героите от двете приказки, от легендата, от народната песен и от романа. Отделна и полезна група задачи прилага понятията за ролите в приказката — помощник и неприятел — към конкретни персонажи. Тези понятия влизат в учебното съдържание, но обикновено се проверяват само чрез определение, а тук трябва да бъдат разпознати в текст. Нравственото съдържание е застъпено с няколко въпроса за поуките и за човешките качества, въплътени в отделни образи от приказките. Формулировките изискват обобщение, а не припомняне на случка. Финалната задача изисква разгърнат отговор и е най-съществената в теста. Тя поставя съпоставителен въпрос между съвременния роман и вълшебната приказка и очаква отговорът да стъпи на няколко признака едновременно — устройството на сюжета, вълшебните елементи и типа герой. Заслужава да се отбележи обхватът. В един материал се събират фолклорна приказка, авторска приказка, легенда, народна песен и съвременен роман за деца. Разстоянието между тях е голямо — по време, по произход и по начин на разказване, — а задачите показват какво въпреки това ги свързва. Полезно е и редуването на формулировките. Част от задачите търсят верния отговор, друга част — единствения неверен, а трета изисква съответствие. Това не позволява механично решаване и поддържа вниманието докрай. Дванадесетте затворени задачи се решават сравнително бързо и оценяването им е еднозначно, а финалната изисква време и носи основната тежест. Материалът може да се използва и като кратка проверка в част от учебния час, и като пълна контролна работа заедно с писмената задача. Разделът с отговорите съдържа верните варианти, а към финалната задача — подробен примерен отговор с конкретни примери. Стойността на теста е в съпоставителния му характер. Той не проверява всяка творба поотделно, а изисква те да се държат едновременно пред очите. Именно това показва дали изучените текстове са останали ясно различими, или са се слели в обща представа. Материалът е подходящ за преговор в края на раздел или на срок, за контролна работа, за упражнение в час и за самостоятелна подготовка преди изпитване.

Приказката на Шарл Перо за находчивия котарак е разказ за това как умът надделява над положението и над силата. Настоящите седемнадесет задачи проследяват сюжета и извеждат от него основните литературни понятия. Първите петнадесет въпроса са с избираем отговор. Те тръгват от водещата идея на творбата и от различието между тримата братя – двамата получават практично наследство, а най-малкият на пръв поглед остава ощетен. Следва задача за ролята на помощника, който не е просто спътник, а истински водач и стратег. Друга група въпроси е насочена към същността на конфликта – противопоставянето между хитростта и грубата сила – и към отделните хитрости, чрез които е постигнат успехът: убеждаването на селяните да сочат нов господар на земите, случката край водата и представянето пред владетеля. Отделни задачи разглеждат мястото на царската дъщеря в сюжета и значението на преобразяването на човекоядеца. Заключителните въпроси от тази част се отнасят до поуката от поведението на котарака, до онова, което той въплъщава, до промяната у младия господар, до отношенията между двамата и до начина, по който е превзет замъкът, както и до развръзката на приказката. Последните две задачи изискват кратък свободен отговор в 1 – 2 изречения: каква е разликата между успеха на героя и този на братята му и какво би направил самият ученик на мястото на находчивия помощник. Втората задача насърчава самостоятелното мислене и личното отношение към текста. Приложени са верните отговори с кратки обяснения и примерни разработки на задачите със свободен отговор.

Прочетете текстовете и решете задачите. ВЪЛКЪТ И СВРАКАТА Един ден вълкът спрял свраката и й рекъл: — Сврако, хайде да бягаме! Не може да се живее вече в тази гора! Свраката попитала: — Е, та що не й харесваш на гората? Я, каква е хубава! Пълна е с храна! — А бе, гората е хубава, ама нали виждаш, че всичко е ревнало против мене! Където и да стане пакост, все аз съм виновен. А от хората и от кучетата нямам мира! Свраката попитала пак: А къде ще идеш? Вълкът рекъл: — Ще ида в друга гора, дето никой

1. Кой е авторът на „Грозното патенце“? A) Братя Грим Б) Андерсен B) Шаря Перо Г) Ангел Каралийчев 2. На кои героите са думите: „Ние и целият свят“? A) на дивите патици Б) на двата гъсока B) на лебедите Г) на котарака и кокошката 3. Посочете две доказателства, че „Грозното патенце“ е приказка. Първо: Второ: 4. Как читателят се отнася към патенцето? A) Присмива му се, защото е грозно. Б) Презира доверчивостта и наивността му. B) Съчувства му, защото е добро, но е нещастно. Г) Мисли, че е страхливо и глупаво. 5. На

Този вариант на теста върху приказката на Шарл Перо проследява стъпка по стъпка плана на находчивия помощник – от първия подарък за владетеля до превземането на замъка. Седемнадесетте задачи проверяват както познаването на сюжета, така и умението да се обобщи неговият смисъл. Петнадесетте въпроса с избираем отговор започват от отношението на котарака към господаря му в началото на разказа и от първата хитрост – поднасянето на дивеч, което създава добро впечатление у владетеля. Следват задачи за случката край реката, за начина, по който са убедени селяните, и за надхитряването на човекоядеца. Друга група въпроси е насочена към отклика на владетеля, към онова, което помощникът въплъщава, и към образа на света, изграден в приказката – свят, в който умът дава възможност и на по-слабия да успее. Отделни задачи разглеждат мястото на царската дъщеря в развръзката, качествата, довели до успеха, и отликата на главния помощник от останалите герои. Заключителните въпроси от тази част се отнасят до промяната у младия господар, до значението на човекоядеца като въплъщение на несправедливо натрупаните богатство и власт, до финала на приказката и до поуката, която тя извежда. Последните две задачи изискват свободен отговор: как точно помощникът превръща бедния младеж в богат и уважаван човек и коя е поуката от приказката. Под тях е оставено място за писане. Приложени са верните отговори с обяснения към всеки въпрос, както и примерни разработки на задачите със свободен отговор.