Тест по литература. Елин Пелин, Йордан Йовков, художествени похвати.

Тест за началото на седми клас, който проверява цялото учебно съдържание от предходната година – кой какво е написал, кой герой къде се среща и кои са водещите мотиви в изучаваните творби. Задачите са 20, всички от затворен тип, а две от тях са за съотнасяне. Обхванатите произведения са: „Серафим“ и „Косачи“ на Елин Пелин, „Хубава си, моя горо“ на Любен Каравелов, „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ и откъсът „Представлението“ от „Под игото“ на Иван Вазов, „Художник“ на Веселин Ханчев, „Братчетата на Гаврош“, „Малкият принц“, „Принцът и просякът“, „География“ от „Автобиография“ на Бранислав Нушич и „Бъчва със знания“ от „Моето семейство и други животни“ на Джералд Даръл. Първата група задачи е върху авторството. Проверява се кой е написал дадена творба, кои двойки автор и заглавие са свързани правилно и разпознаването на текст по цитат от него. Втората група е върху героите: кой персонаж не участва в дадена творба, на кого принадлежат конкретни думи, кои двойки герой и произведение са верни и кое твърдение за един от героите отговаря на текста. Третата група разглежда мотивите и идеите – кой мотив се появява във финала на две различни стихотворения, кой е водещ в един от хумористичните текстове, кои са основните ценности в един от разказите и коя творба съответства на дадена характеристика. Отделни задачи проверяват жанровата принадлежност, видовете характеристика на литературен герой и биографични факти за четирима автори. Отговорите са изведени накрая в компактен вид, включително решенията на двете задачи за съотнасяне. Материалът е подходящ за входно равнище в началото на седми клас, за преговор след ваканцията и за самостоятелна проверка. Тестът е готов за разпечатване и се решава в рамките на един учебен час. Основното му предимство е широкият обхват. Двадесет задачи покриват над десет произведения от различни автори, епохи и жанрове, така че резултатът показва кои творби са останали непознати, а не просто общо ниво. Полезни са и двете задачи за съотнасяне. При тях случайното попадение е почти изключено, защото всяка връзка трябва да бъде направена вярно, а грешката при една позиция обърква и останалите. Ценна е и задачата за биографичните факти. Тя изисква авторите да бъдат разпознати по събития от живота им, а не по заглавия – формат, който подготвя за подобни въпроси в следващите класове. За преподавателя тестът дава ясна картина за входното равнище на класа и посочва кои произведения трябва да се припомнят, преди да започне новото учебно съдържание.

Половината въпроси са за творбите, другата половина – за понятията, с които те се описват. Точно това съчетание прави теста полезен: проверява се едновременно какво е прочетено и с какви думи се говори за прочетеното. Терминологичната част започва от основите. Проверява се определението за разказ, в кой литературен вид най-често се изказва пряка поука, какво отличава литературната приказка от фолклорната и кого наричаме литературен герой. Формулировките на възможните отговори са близки помежду си, така че верният се отделя само при точно знание. Втората терминологична линия е по-специализирана. Тук се проверява как се нарича разказвачът в едно произведение, кои са похватите за изграждане на литературен герой и кой от изброените не съществува, както и разпознаването на художествен похват в конкретен цитат. Отделни задачи изясняват какво представлява романизираната автобиография и докъде се простира правото на автора на художествена измислица – въпрос, който изисква разбиране, а не запомнена дефиниция. Частта върху творбите обхваща изучаваното през годината. Проверява се към кой вид принадлежи една от творбите и коя друга е от същия вид, кой не е сред героите на два от разказите, кой герой изрича определено мнение за приказките, кой е авторът на един от романите и на един от откъсите и от какво по-голямо цяло е част той. Отделна задача пита за истинското име на един от българските класици. Особено удачно е решението един и същ цитат да се използва два пъти – веднъж за характеристика на героя и веднъж за разпознаване на художествения похват. Така се показва, че от един детайл се вадят два различни извода, а това е точно умението, което после трябва при анализ. Част от задачите търсят невярното твърдение или онова, което не се отнася към творбата – формат, който не позволява случаен избор и отсява повърхностния прочит. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение, а отговорите са дадени накрая в компактен вид, което прави проверката бърза. За учителя това е готова обобщителна проверка в края на срока или на годината: обхваща и творбите, и терминологията в кратка форма, не изисква подготовка и показва по блокове дали пропускът е в четенето, или в понятията. Може да се използва цял или на части. За ученика е удобен начин да провери и двете страни на подготовката си. Задачите подреждат кой автор с коя творба се свързва и изясняват понятията, с които се борави при всеки следващ отговор по литература. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.

1. Свържете името на творбата с нейния автор, като срещу буквата напишете съответната цифра. А) „Хубава си, моя горо“ Иван Вазов  „Отечество любезно, как хубаво си ти!“  Елин Пелин „Косачи“ Йордан Йовков „Серафим“ Любен Каравелов 2. Кое име НЕ е литературен псевдоним?   А) Елин Пелин Б) Христо Смирненски В) Йордан Йовков Г) Марк Твен 3. Запишете какъв тип характеристика на герой е направена във всеки от откъсите. А. Един чудноват човек, нито селянин, нито гражданин, дрипав, окъсан, идеше към

Тридесет задачи, над десет творби и цяла учебна година, събрана в един лист. Този тест за изходно равнище проверява какво е останало след цялата учебна година – от родната природа в лириката до философската приказка и литературните понятия. Подредбата следва изучаваното произведение по произведение, което улеснява ориентирането и позволява резултатът да се разчете по автори. Проверяват се „Хубава си, моя горо“ и „Отечество любезно“ – автори, настроение и внушение; „Косачи“ – автор, жанр, ролята на пейзажа и събитието, което свързва героите; „Художник“ – автор и посланието на творбата. Отделен дял е посветен на „Под игото“ и на двете изучавани глави. Проверява се какво се случва в тях, как се държат героите, коя е учителката и какво вълнува героинята в решаващия момент. Задачите са конкретни и не позволяват общо отговаряне „по усет“ – изисква се творбата да е чета, а не само чувана. Следват „Братчетата на Гаврош“ с въпроси за кого се разказва и кой мотив е водещ, и „Серафим“ – с разпознаване на героя и с извеждане на основния смисъл на разказа. Преводната литература има свой обширен дял в теста: „Моето семейство и други животни“, „Принцът и просякът“, „Автобиография“ и „Малкият принц“. Тук се проверяват автори, главни герои, ключово събитие и символиката на един от най-известните образи в световната детска класика. Последните две задачи са върху литературните понятия – какво е повествовател и какво означава мотив. Малки на брой, те са важни, защото без тях всеки следващ анализ остава на нивото на преразказа, а точно от тях започва работата в следващия клас. Всички задачи са с по четири възможности за избор и еднозначно решение, а отговорите са дадени накрая, като всеки от тях е придружен с кратко обяснение. Проверката отнема минути, а обясненията вършат работа и като бърз преговор – ученикът не остава само с верния избор, а разбира и защо е верен. За учителя това е готов инструмент за края на годината: обхваща целия материал в оценима форма, не изисква подготовка и веднага показва кои творби са забравени. Използваем е и в началото на следващата година като входна проверка, а разделянето по произведения позволява работа и на части. За ученика е бърз начин да види какво помни наистина. Задачите не изискват препрочитане на всичко, а обясненията към отговорите освежават най-важното за всяка творба – кой я е написал, за какво разказва и какво внушава. Подходящ е за преговор преди годишна оценка, за самостоятелна подготовка у дома и за спокойно връщане към материала след ваканцията.

Тестът е предназначен за началото на учебната година и проверява какво е останало от изученото в предходния клас – познаването на творбите и владеенето на основните литературни понятия. Задачите са 13 и следват две части, като общият брой е съобразен с времето за един учебен час. Първите 10 са с избираем отговор и по четири варианта. Началните въпроси установяват жанра на дадена творба, автора на друга и принадлежността на герой към произведение – проверка, при която всички предложени варианти са от изучаваното съдържание и затова изискват точно знание. Следват две съпоставителни задачи. Те изискват да се посочат двойките творби, в които се разгръща една и съща тема или мотив – формат, който проверява дали произведенията се възприемат като свързани, а не като отделни текстове. По-нататък се разглеждат съдържанието и художествените средства: причината за постъпката на един от героите, разпознаването на портретна характеристика по цитат и откриването на откъс, който не е пейзаж. Последните две задачи от тази част са върху теорията – какво представлява повествователят и кое твърдение за характеристиката на герой не е вярно. Втората част се състои от три задачи със свободен отговор и с оставено място за писане. Първата изисква да се посочат две роли на пейзажа в художествения текст. Втората е за съотнасяне на герои към заглавия на две творби. Третата е разгърнат отговор за ролята на повествователя в конкретно произведение. Отговорите са изведени накрая, включително примерни решения при задачите със свободен отговор. Материалът е подходящ за входно ниво в началото на шести клас, за преговор след ваканцията и за самостоятелна проверка. Тестът е готов за разпечатване и се решава в рамките на един учебен час. Основното му предимство е равномерното покриване на изученото. Задачите обхващат творби от различни автори и от различни жанрове, а не се съсредоточават върху една или две, така че резултатът показва цялостна представа за материала от предходната година. Полезно е и съчетаването на два типа въпроси. Затворените задачи дават бърза и обективна оценка, а трите свободни показват дали ученикът може да формулира знанието си, а не само да го разпознае. Ценни са и въпросите по теория на литературата. Понятията за повествовател, пряка и косвена характеристика и роля на пейзажа се използват през цялата година и е добре да се провери още в началото доколко са усвоени. За преподавателя тестът дава ясна картина за входното ниво на класа и посочва къде е нужен преговор, преди да започне новото учебно съдържание.

Един тест, който минава през целия списък с творби от предходната година – и то за двадесет задачи. Точно това се иска от входното равнище: бърза, но широка проверка, която показва какво е останало и откъде трябва да започне преговорът. Отговорите са изведени накрая. Обхватът е разнообразен и умишлено не се задържа върху една творба. Проверяват се произведения от българската и от световната литература, в проза и в стихове, което налага ученикът да превключва между различни текстове и автори. Първата група задачи е жанрова. Иска се да се определи към кой жанр принадлежи конкретна творба и, обратно, сред няколко заглавия да се посочи стихотворението или разказът. Тези задачи са лесни само на пръв поглед – бъркането на разказ с повест и с приказка е обичайно. Следва блок за авторите и творбите. Освен класическото свързване на заглавие с автор, е включена и задача за родните места на четирима български писатели – рядко срещана и полезна за общата култура. Отделен въпрос проверява кое име не е литературен псевдоним. Обособена част е посветена на героите. Две задачи изискват свързване: героите с творбите, в които се срещат, и качествата с героя, който ги притежава. Тези задачи с два стълба се решават по-бавно и отсяват онези, които помнят имена, но не и характери. Няколко въпроса работят направо с текст. Единият дава по-дълъг откъс и изисква да се разпознае произведението, друг цитира стихове и пита за техния автор, а трети описва учебна ситуация от позната творба и изисква тя да бъде разпозната по описанието. Подредбата на задачите редува лесно и трудно, а типовете се сменят – избор от четири възможности, свързване с два стълба и разпознаване по откъс, – което поддържа вниманието и не позволява решаване по инерция. Отделно място заемат задачите върху литературните понятия. Проверяват се художественият похват в конкретно изречение, значението на повтарящ се предметен детайл в един от разказите, видовете характеристика на литературен герой и функциите на пейзажа в художествен текст. Последните две са формулирани обратно – търси се невярното твърдение, което изисква точно познаване на определенията. Включена е и задача за водещия мотив в една от творбите, с която се проверява дали текстът е разбран, а не само прочетен. Отговорите на всичките двадесет задачи са изведени накрая, включително разписаните съответствия при задачите за свързване, което прави проверката бърза и безспорна. Неверните варианти са подбрани от съседни творби и близки понятия, а не произволно, така че грешката винаги показва къде точно е пропускът. На учителя тестът дава готов инструмент за начало на учебната година – с широк обхват, с ясна структура и с осигурени отговори. Резултатът показва не обща оценка, а кои творби и кои понятия са забравени. На ученика материалът е удобна самопроверка преди първите часове: за няколко минути става ясно кои произведения са останали в паметта, кои герои се бъркат и кои литературни понятия трябва да се преговорят.