Тестови задачи. Български език – 5 клас. Езикът – средство за общуване.

Проверка върху уводния раздел по български език, която обвързва теоретичните понятия с представата за езика като част от личността. Началото стъпва върху кратък разказ за училищна изложба в деня на родния език и за дискусията, която тя предизвиква сред учениците. Петте задачи към него проверяват разбирането на надписа върху таблото, съдържанието на илюстрациите, темата на разговора, смисъла на заключителните думи на класния ръководител и разпознаването на стила. Текстът е подбран така, че сам да въвежда основната идея на раздела – че начинът на говорене разкрива кой е човекът. Втората част обхваща теоретичните понятия. Първият кръг се отнася до основното разграничение между език и реч и до определението за езикови единици с изброяване на всички равнища. Вторият кръг разглежда общуването: задължителните участници, понятието речев етикет, ситуативният контекст и неговите съставки, както и релефният код – рядко проверяван, но важен пример за начин на предаване на съобщение. Трети кръг е насочен към връзката между езика и обществото: предметът на социолингвистиката, ролята на обществото при изграждането на езиковата картина на света, съдържанието на личния речев репертоар. Четвърти обхваща културата и езиковата култура, включително задача с отрицателна формулировка за това какво не спада към културата на общуването. Последните три задачи изискват писане и са с нарастваща свобода. Първата иска три собствени примера от всекидневието за промяна на речта според събеседника, заедно с обосновка. Втората изисква обяснение на едно от по-абстрактните понятия в раздела, подкрепено с пример именно от българския език. Третата е кратко мнение по въпроса защо езикът е и израз на идентичност. Отговорите са изнесени след задачите – с кратки обяснения към затворените и с разгърнати примерни текстове към отворените, включително конкретни примери от българската лексика. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на раздела, с бърза проверка и възможност за диференциране. На ученика служи за преговор преди изпитване, а трите отворени задачи са добро упражнение преди писане на кратък текст с изразяване на мнение.

Петнадесет задачи, а форматите в тях са шест различни – от избор между четири възможности до попълване на празни места в готово описание. Точно това разнообразие прави теста жив. Ученикът не влиза в ритъм: след избор идва въпрос с два верни отговора, после твърдение за преценка, после съотнасяне, после писане. Материалът е върху ситуацията на общуване и е събран на три страници. Първите задачи изясняват кой въпрос към какъв елемент води – защо, за какво, с кого. Оттам се стига до термините, с които се назовават двамата участници, при това в задача с два верни отговора наведнъж. Средището е електронното общуване – тема, за която трудно се намират готови упражнения. Тук са задачите за правилното изписване на думи, свързани с мрежите, и за практиките, които издават ниска езикова култура. Финалната задача се връща към същото: приведен е текст с преправени думи и се иска да се назове какво точно е сгрешено в него. Именно тези три задачи отличават материала. Те разглеждат езика такъв, какъвто учениците наистина го използват, вместо да го описват отвън. Практическата част е с два приведени диалога. При всеки от тях е дадено описание с празни места, а ученикът трябва да ги попълни с подходящите определения – официално или неофициално, пряко или непряко, устно или писмено. И при двата случая е указано и защо е така, тоест описанието обяснява само себе си. Има и задача за съотнасяне, свързваща четири въпроса с четирите елемента на речевата ситуация – време, участници, цел и условия. Особено полезна е задачата с петте въпросителни думи. Тя изисква да се напише с какъв въпрос се пита за всеки елемент – цел, тема, участници, време, място. Кратка, но точно тя се запомня и после върши работа при всяка следваща ситуация. Има и няколко твърдения за преценка с отговор само вярно или грешно, а едно от тях засяга неочакван въпрос: може ли електронното общуване да бъде официално. Отговорите са пълни за всичките петнадесет задачи, включително попълнените описания на двете ситуации и петте въпросителни думи. За преподавателя това е готова проверка за края на темата, без нужда от подготовка и с оценяване по списък. Задачите за електронното общуване вършат работа и поединично – като повод за беседа за езика в мрежите. За ученика ползата е ясна: всички елементи на общуването са упражнени, а половината задачи изискват писане, а не избор между готови възможности. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.

Тестът тръгва от една всекидневна сцена: подслушан разговор на автобусна спирка и няколко думи, които звучат различно от онова, което се учи в час. Върху този жив пример е изградена първата част от задачите, а от него нататък разработката преминава към стройна проверка на цялата тема. Материалът е разделен на две. Първата част съдържа двадесет задачи. Началните пет са върху приложения текст и изискват разпознаване на езиковата форма в конкретен израз, преценка за отношението на героя към чутото, определяне на функцията на епизода и на стила на самия текст, както и извеждане на основното послание. Този подход поставя понятията в реална ситуация, преди те да бъдат проверени в теоретичен вид. Следващите дванадесет задачи са от затворен тип и обхващат учебното съдържание по темата: определението за книжовен език и институцията, която регулира неговите норми, същността на диалекта и на кодификацията, видовете езикови норми, характеристиките на разговорната реч и на социолекта, разграничаването на книжовните от некнижовните форми, както и понятието за езикова култура. Отделни въпроси изискват избор на правилната форма измежду няколко варианта — упражнение, което директно тренира усета за норма. Последните три задачи са с отворен отговор и с готови редове за писане. Първата изисква обосновка с примери, втората — обяснение на понятие заедно с пример и уместен контекст на употреба, а третата поставя ученика в конкретна житейска ситуация и изисква аргументиран избор на езиково поведение. Така проверката завършва с приложение на наученото, а не с преразказ. Втората част съдържа верните отговори на всички задачи. Всеки затворен въпрос е придружен с кратко обяснение, което посочва основанието за правилния избор и уточнява откъде идва разликата между вариантите. Към трите отворени задачи са приложени разгърнати примерни отговори с конкретни примери, които служат едновременно като критерий при оценяване и като образец пред класа. За учителя разработката е готова за час за упражнение, за проверка след урока, за контролна работа или за преговор — без нужда от съставяне на критерии за оценка. За ученика тестът е удобно средство за самопроверка: решава се самостоятелно, сверява се веднага и показва точно кои понятия са усвоени и кои изискват повторение. Подходящ е и за самостоятелна работа у дома.

Прочетеше текста и изпълнете задачи 1. – 5. Как може човек, който се занимава с фолклор, да се казва Георг, възмущават се радиослушатели. Професор Краев обяснява кротко: дължи името си на австрийски корени и си го носи от 30 ноември 1947 година, когато се е родил на пъпа на София, фолклорът се набъркал в живота му далеч по-късно, веднага щом завършил българска филология. Вече имал някои опити в литературната критика и идеята да продължи да громи настъпващата графомания.

Един лист, който минава през целия раздел – от теорията за книжовния език до правилото, което се греши най-често в българското писане. Двадесет и четири задачи, събрани на две страници. Материалът е тест с двадесет и четири задачи и е устроен така, че трудността расте постепенно. Началото изисква четене, средата – познаване на правила, а краят – усет, изграден с години. Първите две задачи стъпват върху приведен откъс от Любомир Андрейчин за отношението между книжовния език и народните говори. И при двете се търси невярното твърдение, тоест ученикът трябва да сравни четири формулировки с прочетеното, а не да си спомни готов извод. Следващите четири задачи са теоретични. Тук е разграничението между две близки по звучене прилагателни, което се бърка постоянно, а също признаците на книжовния език, времето на неговото формиране и понятието за кодифицирана норма. Оттам нататък тестът става изцяло практически. Две задачи изискват да се открие нарушение на нормата в изречения, взети от обичайната реч – и точно затова трудни, защото звучат напълно приемливо. Следва блок от четири задачи за пунктуацията, всяка с по четири сложни изречения, при които запетаята липсва или е поставена в повече. Средището са шест задачи за главните букви и слятото писане. Обходени са имена на приказни герои, съставни географски названия, исторически периоди и събития, притежателни прилагателни, образувани от лични имена, и сложни думи с числително. Форматът е един и същ – четири реда, една грешка, – но случаите са различни при всяка задача. Последните пет задачи са върху променливото „я“ и са най-стойностната част. Правилото е упражнено последователно в няколко положения: в отделни думи, в цели изречения, при глаголни окончания, а накрая се търсят и изключенията. Именно този блок оправдава целия материал. Правилото се обяснява за един час, а се греши до края на живота, ако не бъде упражнено достатъчно пъти в различни думи и форми. Отговорите са изведени накрая в един компактен ред, номерирани поред от първата до последната задача. За преподавателя това е готово контролно за цял раздел, което се проверява за минута и не изисква никаква подготовка. Блоковете могат да се раздават и поединично, в различни часове. За ученика ползата е ясна: тестът обхожда наведнъж и теорията, и практиката, а приложените отговори позволяват самопроверка още същия ден, без чужда помощ. Подходящ е за подготовка преди контролно и преди изпит.

Проверка, в която теоретичните понятия за езика и общуването се съчетават с работа върху конкретен текст и с три задачи, изискващи собствено писмено разсъждение. Началото стъпва върху кратък откъс за състезание по дебати, в което участници разсъждават какво означава да си езиково културен човек. Петте задачи към него проверяват разбирането на изказванията на двамата участници, оценката на журито, причината за тази оценка и разпознаването на стила, в който е написан текстът. Тъй като самият откъс говори за езикова култура, той въвежда естествено и следващата, теоретична част. Втората част обхваща понятията в няколко тематични кръга. Първият се отнася до типовете езици – разграничението между мъртви и изчезнали, което изисква точност, а не обща представа. Вторият кръг е посветен на комуникативната ситуация: нейните съставки, значението на комуникативния канал, разграничението между еднопосочни и двупосочни канали, както и задача с отрицателна формулировка за видовете контекст. Трети кръг разглежда по-абстрактни понятия – езиковата картина на света и начина, по който всеки народ назовава действителността, предмета на социолингвистиката, съотношението между език и реч. Четвърти обхваща личния речев репертоар с разграничение между личното и общественото равнище, понятието за култура и признаците на високата езикова култура. Последните три задачи изискват писане. Първата е насочена към комуникативната ситуация: ученикът трябва сам да избере три елемента и да обоснове тяхното значение с примери. Втората изисква разсъждение за ролята на езиковата култура за мястото на човека в обществото. Третата е най-обемна – създаване на кратък свързан текст по зададена тема, свързана с избора на езикови средства според ситуацията. Към всяка отворена задача има насока в скоби, която ориентира какво се очаква. Отговорите са изнесени след задачите, с кратки обяснения към затворените и с разгърнати примерни отговори към отворените, включително готов образец на кратък текст. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на уводния раздел, с бърза проверка и възможност за диференциране. На ученика служи за преговор преди изпитване, а последната задача е упражнение с пряка полза – създаването на кратък аргументативен текст се изисква и на изпит.