Държавен зрелостен изпит по български език и литература – примерен вариант с 41 задачи, работа с три текста и тема за писане, с приложени отговори

Изпитен вариант за държавен зрелостен изпит с приложен ключ и точки към всяка задача. Обхватът съответства на изискванията за матура и покрива езиковата, литературната и писмената част. Езиковата част заема началото на теста и е обширна. Проверява се правопис в редове от думи, в подчертани думи в изречение и в цели изречения; граматични норми при местоимения, съгласуване, членуване и учтива форма; пунктуация при подчинени изречения и обособени части. Лексикалната част включва отношения между двойки думи, синонимия и значение на фразеологизми, сред които няколко с античен произход. Литературният блок обхваща целия материал за матура. Проверяват се жанрова определеност, разпознаване на творба по цитат, тълкуване на понятие в контекста на конкретна глава от роман, познаване на герои и заглавия, ключови метафори, литературно направление, разпознаване на изразни средства и на понятие по неговото определение, откриване на излишен термин в ред. Отделна част стъпва върху научнопопулярен текст за добива на сол по българското Черноморие. Задачите проверяват вида и темата на текста, назоваванията на един и същ предмет, значението на фразеологизъм в контекста и преценка на верни и неверни твърдения – включително чрез съотнасяне на древни и съвременни имена на градове. Задачите със свободен отговор са разнообразни: формулиране на теза по роман, избор на уместна дума в текст, поставяне на правилни форми, връщане на пет пропуснати запетаи, довършване на аналогии, съотнасяне на творби с жанрове и разпознаване на тропи в откъс. Последната задача предлага пълния текст на одата „Паисий“ от Иван Вазов и две теми по избор – за интерпретативно съчинение и за есе. Наличието на цялата творба позволява работата да се извърши без допълнителни материали.

Пълен изпитен вариант за държавен зрелостен изпит по български език и литература с приложени отговори. Съставен е по действащия формат и обхваща всички компоненти на матурата – езикови норми, литературни знания, работа с текстове и създаване на аргументативен текст. Езиковата част заема началото. Проверява се правопис в редове от думи и в отделни изречения, включително случаите с представки, с изпадащи и уподобяващи се съгласни и с удвояване. Граматичните задачи засягат съгласуването при еднородни определения, членуването, бройната форма и словореда. Пунктуационната част обхваща еднородни части, двойни съюзи, подчинени изречения и обособени части, а лексикалната – неправилно употребени думи, чуждици, диалектни форми и фразеологични антоними. Литературният блок покрива материала за матура. Проверяват се разпознаване на творба по тема, откриване на творба без определен мотив, обща ценност между няколко произведения наведнъж, тълкуване на образ, идеите на изучени творби, характерните мотиви на един от поетите и разпознаване на изразно средство в цитиран откъс. Особено ценна е частта с работа с текст. Тук са приведени не два, а три текста върху една и съща тема, всеки от различна сфера на общуване – художествен, справочен и институционален. Задачите изискват да се определи сферата и особеностите на всеки, да се разпознаят използваните езикови средства, да се провери вярност на твърдения и да се изтълкуват термини. Задачите със свободен отговор включват отбелязване на фактите, които не се откриват в текстовете, формулиране на общата тема, съставяне на теза, писане на резюме, попълване на уместни изрази, поставяне на правилни граматични форми и връщане на пропуснати препинателни знаци. Върху изцяло приведено стихотворение са поставени две задачи – за посочване на примери, доказващи дадено твърдение, и за откриване на художествени похвати. Таблична задача свързва герои с автори, герои с творби и творби с жанрове. Последната задача е есе по житейски проблем върху две приведени лирически миниатюри. Наличието на три текста вместо два е основното предимство на този вариант. Съпоставката между художествено описание, енциклопедична статия и институционален документ по една и съща тема показва нагледно как сферата на общуване определя езика: къде има метафори, къде термини, къде безглаголни изречения и стандартизирано оформление. Такова упражнение е полезно и извън изпитната подготовка. Заслужава внимание и приведеното изцяло стихотворение, както и двете лирически миниатюри в края. Ученикът не работи по памет, а върху текст пред очите си, което позволява отговорите да бъдат подкрепени с конкретни примери. Отговорите са изнесени накрая. При задачите с избор е посочена буквата, при попълването – правилните форми, при пунктуацията – изцяло поправеният текст. За свободните отговори са дадени примерни решения, включително готова примерна теза и възможни отговори при задачите за посочване на примери. Материалът е подходящ както за пробно писане в изпитни условия, така и за работа на части: езиковите задачи като упражнение по норми, трите текста като проверка на четивна грамотност, стихотворението като материал за анализ в час, а последната задача – като тема за класна работа. На учителя вариантът дава готов инструмент за подготовка на дванадесетокласници. На ученика служи за самопроверка и за реална представа за обхвата и трудността на матурата.

Четири текста от четири различни свята в един изпитен лист. Това е най-отличителното тук и веднага се усеща при прелистване. Първият е от учебник по философия и разсъждава защо езикът не само свързва, а и разделя хората. Вторият е вестникарски репортаж от филмов фестивал. Третият е историческо повествование за бунт в древен град. Четвъртият е художествен, с поезия и проза, върху които се пише. Такъв подбор не е случаен. Всеки от тези текстове проверява различно умение и заедно обхващат почти всичко, което се изисква на изпита. Философският откъс носи шест задачи и е най-плътната част по мислене. Пита се за главната тема, за извода, който следва от текста, за функциите на отделните абзаци, за довършване на твърдение и за вярното според написаното. Прибавена е и задача за значението на фразеологизъм, свързан със същата тема, с което текстът и езиковият блок се захващат един за друг. Вестникарският откъс стои в съвсем друга задача: в него има четири празни места и за всяко се избира най-уместният израз измежду три близки възможности. Това е проверка не на правопис, а на усет за стил, и обикновено отсява най-добре. Историческият откъс е материалът за пунктуацията. В него трябва да се нанесат пропуснатите запетаи, при това в изречения с усложнен строеж, каквито рядко се дават за упражнение. Художествените текстове са два и стоят в двете писмени задачи. Върху откъс от стихотворение на Вапцаров се формулира теза. Върху приложен откъс от разказ на Йовков се пише голямо съчинение до четири страници на философска тема за смисъла на човешкото съществуване. Останалите задачи обхващат лексикалните отношения и аналогиите, синонимията и антонимията, главните букви при наименования, граматичното съгласуване, членуването, правописа в отделни думи и в изречение, пунктуацията при сложни изречения, както и литературните въпроси от цялото учебно съдържание, включително свързване на творба с жанр и разпознаване на тропи в стихотворен откъс. Задачите са четиридесет и една, от които осем изискват самостоятелно написан отговор. Отговорите накрая са с точките за всяка задача и с изписани очаквани форми там, където се пише свободно. При задачите с аналогии са дадени и по няколко приемливи варианта, което прави проверката справедлива, когато ученикът е отговорил вярно, но с друга дума. За учителя това е завършен изпитен вариант, който обаче се разглобява на четири отделни упражнения, всяко с различна цел. Философският откъс със задачите към него върши работа и самостоятелно, като час по четене с разбиране. Вестникарският откъс става за урок върху стиловата уместност. Историческият откъс е готово упражнение по пунктуация. А двете писмени задачи могат да се дадат в различни часове. За ученика това е проверка, която обхваща и четенето, и усета, и писането. Четирите различни текста показват дали се справя не само с познатото художествено слово, а и с научно разсъждение, с журналистическа реч и с историческо повествование. След сверяването с отговорите става ясно кой тип текст му създава най-много затруднения, което е по-полезно от общата оценка.

1. От кое стихотворение са стиховете? Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата? Ти сбираш в едно всички блага и дарове: хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове, на Изтокът светлика, на Югът аромата... A) „При Рилския манастир“ Б) „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ B) „Българският език“ Г) „Паисий“ 2. Кое от посочените произведения е повест? A) „Под игото“ Б) „Чичовци“ B) „Дядо Йоцо гледа“ Г) „Елате

Изпит, който накрая оставя избор. Това е най-съществената разлика тук: последната задача не налага един жанр, а поставя две теми и ученикът решава дали да напише интерпретативно съчинение, или есе. Изборът е истински, защото двете теми тръгват от едно и също, но водят в различни посоки, и този, който се познава добре, ще спечели точки само от правилното решение. Двете стихотворения, върху които стъпва тази задача, са отпечатани изцяло в листа. Нищо не се търси в христоматия и нищо не се цитира по памет, а това променя качеството на написаното. Текстовете в целия вариант са четири и са съвсем различни. Основният е за едно конкретно място в България и е написан като туристическо представяне с технически подробности. Към него са прикачени седем задачи, сред които и една доста рядка: търси се коя аргументативна техника НЕ е използвана в текста, тоест проверява се не какво пише, а как е направен. Втори кратък текст, за представите на древните за формата на Земята, служи за попълване на най-уместните думи. Трети, за една необикновена риба, е материалът за запетаите. Четвъртият е поетическият, споменат по-горе. Отделна задача към основния текст изисква той да се раздели на смислови части, да се озаглави всяка от тях и накрая да се сведе до резюме. Това е най-близкото до реалната работа с информация и се оценява високо. Литературната част е насочена забележимо към двадесети век и към по-нови автори. През нея минават творби и имена, които в учебните тестове се появяват по-рядко, а това прави варианта полезен тъкмо за онези части от учебното съдържание, които обикновено остават непокрити. Проверяват се разпознаване на стихове, вярно и невярно твърдение, съответствие между цитат и произведение, обща тема в две творби, жанрова принадлежност и изразни средства. Езиковата част е класическа по обхват, но изреченията в нея са дълги и взети от различни области, не само от художествената реч. Това затруднява повече, защото грешката трябва да се види в непознат контекст. Задачите с аналогии са направени по-сложно от обичайното: в тях се пази отношение между три члена, а не между два, тоест изисква се да се улови и посоката на стесняване. Задачите са четиридесет и една, а отговорите към тях са дадени накрая, включително попълнените форми и примерните теми на смисловите части. За учителя това е завършен вариант за провеждане в час, но и материал за няколко отделни упражнения. Работата с основния текст става самостоятелно за час по извличане на информация и писане на резюме. Двете стихотворения, отпечатани едно до друго, са готова основа за съпоставителен урок, независимо от изпита. А изборът между двата жанра накрая е добър повод за разговор по въпроса кога се пише съчинение и кога есе. За ученика това е репетиция, която включва и едно решение. Освен да реши задачите, той трябва да прецени в кой жанр е по-силен, а това е умение, което се придобива само с упражнение. Сверяването с отговорите показва къде губи точки, а двете стихотворения остават в листа и след това, за преговор.

Пълен изпитен вариант за държавен зрелостен изпит по български език и литература с приложени отговори и разпределение на точките към всяка задача. Обхватът съответства на изискванията за матура и покрива всички компоненти на изпита. Първата част се състои от задачи с избираем отговор. Езиковият блок проверява правопис в редове от думи и в цели изречения, включително случаите с двойни съгласни, с изпадащи съгласни при производни думи и с употребата на главни букви при географски и календарни названия. Граматичните задачи засягат бройната форма, съгласуването при еднородни определения, членуването на съставни названия и употребата на деепричастие. Пунктуационната част обхваща обособени части, подчинени изречения и вметнати думи, а лексикалната – грешно употребени думи, съчетаемост и фразеологични антоними. Литературният блок е обширен и обхваща целия материал за матура. Проверява се разпознаване на творба по цитат, съотнасяне на герои с произведения, жанрова определеност, ключови мотиви и образи, разграничаване на лирическо от епическо начало, откриване на конфликт, който в дадена творба не присъства, и разпознаване на изразно средство в откъс. Отделна и обемна част стъпва върху два текста от различни сфери на общуване, обединени от обща тема. Задачите към тях проверяват определянето на сферата и функцията на всеки текст, значението на термин и на дума в контекст, преценка на верни и неверни твърдения по всеки текст поотделно, а също и работа с двата източника едновременно. Задачите със свободен отговор са разнообразни: избор между четири факта, които присъстват в текстовете; формулиране на общото между двата текста; съставяне на собствена теза по избрана тема; написване на резюме; попълване на уместни думи в текст; поставяне на правилни граматични форми, включително членувани форми, местоимения и учтива форма; връщане на пропуснати препинателни знаци. Върху откъс от изучен разказ са поставени две задачи – едната изисква посочване на цитати, другата – формулиране със свои думи на пространствено противопоставяне. Обемна таблична задача съотнася герои, жанрове и автори с произведенията им. Последната задача е същинската част от матурата – две теми по избор с приложен откъс от изучена творба. Отговорите са дадени в таблица с точките за всяка задача, включително попълнените форми, поправения текст и примерни решения за отворените задачи. При задачите с посочване на цитати и с формулиране със свои думи са предложени по няколко възможни отговора, което показва, че се приемат различни верни решения. Разпределението на точките заслужава внимание: то е изнесено видимо и позволява на ученика да прецени още преди решаването кои задачи носят най-много и къде си струва да отдели повече време. Последната задача с разгърнатия текст тежи колкото значителна част от целия останал тест – съотношение, което съответства на действителния изпит. Материалът е подходящ както за пробно писане при пълно спазване на изпитното време, така и за работа на части. Езиковите задачи могат да се дадат самостоятелно като упражнение по норми, работата с двата текста – като проверка на четивна грамотност, а последната задача – като тема за класна работа. На учителя вариантът дава готов инструмент за подготовка на дванадесетокласници без допълнителна подготовка. На ученика служи за самопроверка и за реална представа за обхвата и трудността на изпита.