Класна работа по български език и литература за 12. клас – втори учебен срок: 37 задачи по езикови норми и по изучаваните творби, с отговори

Класната работа съчетава двете направления на учебния предмет и позволява подготовката да бъде проверена цялостно – както по езиковите норми, така и по познаването на изучаваните произведения. Езиковата част обхваща изписването на думи с отрицателна частица, прилагателните, образувани от лични имена, и главната буква при тях, променливата гласна, членуването на подлога и на сказуемното определение, бройната форма при съществителните от мъжки род, отрицателните повелителни форми и относителните местоимения в подчинени изречения. Отделно място заемат пунктуацията при обособени приложения, при обръщения и при повторени съюзи, както и употребата на предлозите и изборът на глаголно време според смисъла на изречението. Следват задачи по лексика: равнозначни изказвания, замяна на глаголна конструкция, еднакво изписвани думи с различно значение и род, сродство и произход на думите, преносната употреба на устойчиви изрази и подбор на противоположни по значение думи. Литературната част започва с въпроси по теория – жанрове в стихотворна и в прозаична реч, изразни средства, части от строежа на епическия текст и разпознаването им в конкретни стихове. Основното тегло пада върху творбите. Проследени са „Хаджи Димитър" на Христо Ботев, одата „Българският език", „Епопея на забравените", „Под игото" и „Дядо Йоцо гледа" на Иван Вазов, „Градушка" на Пейо Яворов, „Септември" на Гео Милев, двете части на „Бай Ганьо" от Алеко Константинов, както и повестта „Гераците" и разказите „Ветрената мелница", „Андрешко", „Косачи". Задачите изискват познаване на героите, на композицията, на опорните моменти в сюжета и на преносния смисъл на отделни образи. Приложени са верните отговори за всички задачи. На преподавателите работата служи като готов инструмент за срочно оценяване и за преценка на подготовката на класа. На учениците тя дава възможност за самопроверка и за целенасочен преговор преди изпитване.

Годишният преговор в дванадесети клас обхваща в едно всички проверявани умения – четенето с разбиране, владеенето на езиковите норми и познаването на изучаваните произведения. Задачите следват именно тази последователност. Първата част е изградена върху откъс от научно съчинение за българската диалектология. Въпросите към него изискват да се определи стилът и кръгът читатели, за които е предназначен, да се разчете значението на специализирана дума по контекста, да се преценят отношенията между близки по смисъл думи и да се разтълкува устойчив израз. Езиковата част обхваща променливото Я, окончанията на съществителни от чужд произход, правописа на отрицателната частица при различни глаголни форми, членуването на съществителните от мъжки род, образуването на отглаголни съществителни и съгласуването между подлог и сказуемо. Следват задачи по лексика – разпознаване на дума, която не се вписва в дадена група, откриване на редове без равнозначни думи и тълкуване на устойчиви изрази. Пунктуационният дял включва броене на пропуснатите знаци в изречение, преценка къде запетая не е нужна в сложно изречение и откриване на грешка при подчинени изречения за време. Литературната част обхваща „Потомка" на Елисавета Багряна, „Песента на колелетата" и „Спасова могила" на Йордан Йовков заедно със света на Сали Яшар, „Вяра" на Никола Вапцаров, „Честен кръст" на Борис Христов, „Колко си хубава!" на Христо Фотев, „Две души" и „Аз искам да те помня все така" на Пейо Яворов и Димчо Дебелянов, „Ветрената мелница" на Елин Пелин и „Балада за Георг Хених" на Виктор Пасков. Задачите изискват разчитане на метафори и оксиморони, определяне на водещата тема, на композиционните опори и на смисъла на финални стихове, както и съпоставка между две творби по общ мотив. Приложени са верните отговори за всички задачи. На преподавателите работата служи за годишно оценяване и за преценка на готовността преди държавния зрелостен изпит. На учениците тя дава възможност за самопроверка и за целенасочен преговор.

Четири текста от четири различни свята в един изпитен лист. Това е най-отличителното тук и веднага се усеща при прелистване. Първият е от учебник по философия и разсъждава защо езикът не само свързва, а и разделя хората. Вторият е вестникарски репортаж от филмов фестивал. Третият е историческо повествование за бунт в древен град. Четвъртият е художествен, с поезия и проза, върху които се пише. Такъв подбор не е случаен. Всеки от тези текстове проверява различно умение и заедно обхващат почти всичко, което се изисква на изпита. Философският откъс носи шест задачи и е най-плътната част по мислене. Пита се за главната тема, за извода, който следва от текста, за функциите на отделните абзаци, за довършване на твърдение и за вярното според написаното. Прибавена е и задача за значението на фразеологизъм, свързан със същата тема, с което текстът и езиковият блок се захващат един за друг. Вестникарският откъс стои в съвсем друга задача: в него има четири празни места и за всяко се избира най-уместният израз измежду три близки възможности. Това е проверка не на правопис, а на усет за стил, и обикновено отсява най-добре. Историческият откъс е материалът за пунктуацията. В него трябва да се нанесат пропуснатите запетаи, при това в изречения с усложнен строеж, каквито рядко се дават за упражнение. Художествените текстове са два и стоят в двете писмени задачи. Върху откъс от стихотворение на Вапцаров се формулира теза. Върху приложен откъс от разказ на Йовков се пише голямо съчинение до четири страници на философска тема за смисъла на човешкото съществуване. Останалите задачи обхващат лексикалните отношения и аналогиите, синонимията и антонимията, главните букви при наименования, граматичното съгласуване, членуването, правописа в отделни думи и в изречение, пунктуацията при сложни изречения, както и литературните въпроси от цялото учебно съдържание, включително свързване на творба с жанр и разпознаване на тропи в стихотворен откъс. Задачите са четиридесет и една, от които осем изискват самостоятелно написан отговор. Отговорите накрая са с точките за всяка задача и с изписани очаквани форми там, където се пише свободно. При задачите с аналогии са дадени и по няколко приемливи варианта, което прави проверката справедлива, когато ученикът е отговорил вярно, но с друга дума. За учителя това е завършен изпитен вариант, който обаче се разглобява на четири отделни упражнения, всяко с различна цел. Философският откъс със задачите към него върши работа и самостоятелно, като час по четене с разбиране. Вестникарският откъс става за урок върху стиловата уместност. Историческият откъс е готово упражнение по пунктуация. А двете писмени задачи могат да се дадат в различни часове. За ученика това е проверка, която обхваща и четенето, и усета, и писането. Четирите различни текста показват дали се справя не само с познатото художествено слово, а и с научно разсъждение, с журналистическа реч и с историческо повествование. След сверяването с отговорите става ясно кой тип текст му създава най-много затруднения, което е по-полезно от общата оценка.

Изпит, който накрая оставя избор. Това е най-съществената разлика тук: последната задача не налага един жанр, а поставя две теми и ученикът решава дали да напише интерпретативно съчинение, или есе. Изборът е истински, защото двете теми тръгват от едно и също, но водят в различни посоки, и този, който се познава добре, ще спечели точки само от правилното решение. Двете стихотворения, върху които стъпва тази задача, са отпечатани изцяло в листа. Нищо не се търси в христоматия и нищо не се цитира по памет, а това променя качеството на написаното. Текстовете в целия вариант са четири и са съвсем различни. Основният е за едно конкретно място в България и е написан като туристическо представяне с технически подробности. Към него са прикачени седем задачи, сред които и една доста рядка: търси се коя аргументативна техника НЕ е използвана в текста, тоест проверява се не какво пише, а как е направен. Втори кратък текст, за представите на древните за формата на Земята, служи за попълване на най-уместните думи. Трети, за една необикновена риба, е материалът за запетаите. Четвъртият е поетическият, споменат по-горе. Отделна задача към основния текст изисква той да се раздели на смислови части, да се озаглави всяка от тях и накрая да се сведе до резюме. Това е най-близкото до реалната работа с информация и се оценява високо. Литературната част е насочена забележимо към двадесети век и към по-нови автори. През нея минават творби и имена, които в учебните тестове се появяват по-рядко, а това прави варианта полезен тъкмо за онези части от учебното съдържание, които обикновено остават непокрити. Проверяват се разпознаване на стихове, вярно и невярно твърдение, съответствие между цитат и произведение, обща тема в две творби, жанрова принадлежност и изразни средства. Езиковата част е класическа по обхват, но изреченията в нея са дълги и взети от различни области, не само от художествената реч. Това затруднява повече, защото грешката трябва да се види в непознат контекст. Задачите с аналогии са направени по-сложно от обичайното: в тях се пази отношение между три члена, а не между два, тоест изисква се да се улови и посоката на стесняване. Задачите са четиридесет и една, а отговорите към тях са дадени накрая, включително попълнените форми и примерните теми на смисловите части. За учителя това е завършен вариант за провеждане в час, но и материал за няколко отделни упражнения. Работата с основния текст става самостоятелно за час по извличане на информация и писане на резюме. Двете стихотворения, отпечатани едно до друго, са готова основа за съпоставителен урок, независимо от изпита. А изборът между двата жанра накрая е добър повод за разговор по въпроса кога се пише съчинение и кога есе. За ученика това е репетиция, която включва и едно решение. Освен да реши задачите, той трябва да прецени в кой жанр е по-силен, а това е умение, което се придобива само с упражнение. Сверяването с отговорите показва къде губи точки, а двете стихотворения остават в листа и след това, за преговор.

Сто точки, четирийсет и една задачи и едно съчинение накрая. Така е устроен държавният зрелостен изпит по български език и литература и точно така е устроен този тест. Първите трийсет и три задачи са с избираем отговор и носят по една точка. Подредени са по теми и вървят в реда на изпита: правопис, граматика, пунктуация, лексика и фразеология, литературни знания и накрая работа с текст. Правописните задачи са пет и са от двата вида: в едни се търси редът или изречението с грешка, в други обратното, редът или изречението без грешка. Втората формулировка обърква дори подготвените ученици и затова присъствието ѝ тук е добре дошло. Граматиката е в три задачи и проверява съгласуването при съставен подлог, бройната форма, членуването и възвратността. Пунктуацията е в две задачи с дълги изречения, в които има и обособени части, и подчинени изречения, а грешките са от най-често допусканите. Лексиката и фразеологията заемат четири задачи: отношения между думите в двойки, синоними сред чужди и домашни думи, фразеологични синоними и фразеологични антоними. Последната от тях е и най-трудната, защото изисква да се разпознае значението на четири израза наведнъж. Литературната част е в тринайсет задачи и минава през жанровете, през авторите и творбите от учебното съдържание, през разпознаване на стихове по откъс, през верни и неверни твърдения, през теми, мотиви и герои и през изразните средства. Отделни задачи проверяват и литературните понятия за строежа на епическата творба. Към научнопопулярния текст има шест задачи с избираем отговор и една със свободен: вид на текста, връзка между абзаците, термини, вярно и невярно по текста, значение на дума в контекста и накрая темите на смисловите части. Втората част на теста е от осем задачи със свободен отговор и носи две трети от точките. В нея се формулира теза по лирическа творба, попълва се официално писмо, пишат се правилните форми на думи, поставят се пропуснати запетаи, довършват се аналогии, свързват се героини с творби и се разпознават тропи и фигури. Последната задача е есе или интерпретативно съчинение по откъс в обем до четири страници. Отговорите са дадени с обяснения, а не само с буква: при правописните и граматичните задачи са изписани верните форми, при пунктуационните е показано къде стои запетаята, а при литературните е казано защо останалите варианти отпадат. Точките по задачи също са посочени, така че работата може да се оцени по шестобалната система. Формулировките на задачите са същите, с които зрелостникът ще се срещне на изпита, а под отворените задачи има оставени редове, така че отговорите да се напишат направо върху листа. Решете го наведнъж, с хронометър, и ще видите кои от трите части ви отнемат най-много време. Полза за учителя: цял вариант за контролна работа, за пробен изпит или за преговор в последните седмици, с готова точкова схема и с обяснения, които вършат работа при обсъждането на резултатите. Полза за ученика: проверка на всичко, което се пита на зрелостния изпит, в един лист и за един учебен час, с обяснения, по които се вижда не само кой отговор е верен, а и защо другите не са.

Тест за входно равнище по български език и литература с двадесет и пет задачи, разпределени между двата предмета. Материалът е предназначен за първите седмици на учебната година и дава ясна представа доколко е усвоен материалът от предходната. Езиковата част започва с пунктуацията – еднородни части, обособени изрази, вметнати думи и подчинени изречения. Задачите се редуват: ту се търси изречението с грешка, ту онова, в което грешка няма, което не позволява решаване по инерция. Отделно място заема обемната задача за правоговора. Дадени са десет изречения и във всяко трябва да се избере вярната от две близки форми. Проверяват се променливото я, пълният член, множественото число при съществителни и притежателните форми. Тази задача се оценява по десет отделни избора и показва не общо ниво, а кои точно случаи затрудняват. Правописната част обхваща изписването на думи с трудни съчетания, членуването, слятото и полуслятото писане и удвояването на съгласни. Граматичната засяга бройната форма, употребата на местоимения и съгласуването при учтива форма – включително в задача, изискваща да се открие безгрешното изречение сред четири. Литературната част обхваща широк кръг творби от предходната година. Проверяват се твърдения за сатиричната книга, причината за трайността на злото в едно от стихотворенията, чертите на познат герой, съотнасянето на автор с герой и водещият мотив в притчата. Няколко задачи изискват работа с конкретен текст: разпознаване на произведение по цитат, определяне на изразното средство в приведена реплика и посочване на кулминационния момент в притчата. Отделен въпрос се отнася до символиката на плода, дал заглавието на повестта. Финалната задача изисква писмен отговор върху приведен израз от притчата и изисква да се обясни какво означава подмяната на видяното. Отговорите са изнесени накрая, включително попълнените форми от правоговорната задача и завършена примерна формулировка за последната. Най-ценна е последната задача. Приведеният израз е кратък, но носи цялата идея на творбата: раните изглеждат като цветя не защото са се променили, а защото се е променил гледащият. Примерният отговор формулира това наблюдение сбито и може да послужи като образец за отговор на литературен въпрос. Разнообразието във вида на задачите също заслужава внимание. Освен обичайния избор между четири варианта тук се срещат избор между две форми, разпознаване на творба по цитат, определяне на изразно средство в реплика и посочване на кулминация. Всяка от тези задачи проверява различно умение. Съотношението между двата предмета е равномерно, а обхватът на литературната част е широк – засегнати са творби от различни жанрове и епохи, така че тестът показва дали материалът е запомнен в цялост, или само отделни произведения. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти и оставено място за писане при последната. На учителя тестът дава готов инструмент за диагностика в началото на годината, с бърза проверка и с ясна представа по кои теми е нужно връщане назад. На ученика служи за самопроверка преди началото на новия материал.