Подкатегории на "6 клас"

Бял, но бели. Бряг, но брегове. Мляко, но млечен. Едно и също Я, което ту се запазва, ту се превръща в Е, обърква дори добрите ученици. Този материал събира на едно място всичко за променливото Я: какво представлява, откъде идва и как изборът се прави без колебание. В началото е обяснено защо изобщо съществува това редуване и каква е връзката му със старобългарската ятова гласна. Оттам нататък е показано от какво точно зависи изборът между Я и Е, като случаите са разделени в две ясни колони, а правилото е сведено до кратък списък от условия, който се запомня лесно и се прилага бързо при всяка непозната дума. Всяко положение е онагледено с двойки думи, при които разликата се вижда веднага. Отделно внимание е отделено на сложните думи, върху чиито съставки не пада главното ударение, както и на случаите, в които правилото не работи: глаголни форми за минало време, причастия, прилагателни на -ен, отделни производни думи и членувани форми. Изключенията са подредени в таблица, а до всяко от тях стои сродна дума или форма, която следва правилото, за да се вижда контрастът. Накрая са посочени думите, при които Я или Е нямат нищо общо с ятовата гласна и затова просто се запомнят, а също и дублетните форми, при които и двата варианта са еднакво книжовни. Материалът е подходящ за подготовка за диктовка, за упражнения по правопис и правоговор и за преговор преди контролно или изпит, както и за всеки, който иска да спре да се колебае между „мляко“ и „млечен“.

Кои глаголни форми остават еднакви за всички лица и защо се държат ту като прилагателни, ту като глаголи? Разработката отговаря именно на този въпрос, като събира на едно място систематизиран преглед на неличните глаголни форми в българския език. В началото е изяснено какво отличава неличните форми от останалите: те не се изменят по лице и обозначават действие или признак, свързан с друга дума в изречението. Оттук изложението се разделя на двата големи дяла, причастията и деепричастието. Същинската част представя четирите вида причастия поотделно: сегашно деятелно, минало свършено деятелно, минало несвършено деятелно и минало страдателно. За всяко от тях е показано от коя глаголна форма се тръгва и коя наставка се добавя при образуването, а след правилото следват примерни изречения от реалната употреба, включително разликата между причастието като сказуемо и като определение. Отделно внимание е отделено на правописа: кога отрицателната частица „не“ се пише слято и кога разделно и как се държи променливото „я“ в множествено число. Самостоятелен раздел е посветен на деепричастието: как се получава от сегашно време, кои наставки участват, какво допълнително действие изразява и кога се огражда със запетая. Кратко заключение обобщава защо владеенето на тези форми прави изказа по-точен и по-богат. Разработката върши работа при подготовка за упражнение или изпитване по морфология, при повторение преди контролно, както и когато трябва бързо да се провери конкретно правописно правило.

Едно съобщение до мама и една статия за пеперудите казват съвсем различни неща и по съвсем различен начин. Разработката обяснява защо и подрежда общуването според сферите, в които то протича. Началото въвежда самото понятие сфера на общуване и изброява четирите основни: естетическа, битова, медийна и научна. За всяка е посочено къде я срещаме и с какви теми и цели е свързана. Следва практическа част с примерни текстове, по един за всяка сфера. Към всеки пример е добавено кратко обяснение защо принадлежи именно към тази сфера и какъв език използва, така че разликите се виждат нагледно, а не само се описват. Същинската част е посветена на научното общуване. Разгледани са участниците в него, предметът, целта и условията, при които то протича. Оттам изложението минава към особеностите на самия научен текст: точност, обективност, отсъствие на емоционален и разговорен изказ, с придружаващ пример. Отделен раздел е посветен на термините: какво представляват, защо се използват, защо обикновено не се заменят със синоними и как това се отразява на текста. Посочени са примери за термини от математиката, биологията и географията. Накрая са включени примерни задачи за самопроверка с отговори, в които ученикът сам определя сферата и характеристиките на даден текст. Текстът е подходящ за подготовка за час и за изпитване по български език, за домашна работа върху темата и за преговор преди контролно. Изложението е структурирано, с изчистени определения и достатъчно примери, за да послужи и като опора при писане на собствен научен текст.

Колко всъщност са глаголните времена в българския език и защо толкова лесно се бъркат? Този учебен материал по морфология подрежда цялата система в ясна схема и я обяснява стъпка по стъпка. Началото изяснява какво представлява времето като граматическа категория и защо то е присъщо само на глагола. Оттук нататък са въведени двете отделни класификации, които обикновено се смесват една с друга: според начина на образуване и според значението. В първата част са разграничени простите от съставните глаголни времена и е показано кои конкретни времена попадат във всяка от двете групи. Втората част подрежда същите времена по друг признак: основни, които показват само отношение към момента на говоренето, и сложни, които съдържат допълнителен смислов компонент. Отбелязано е и къде двете класификации се разминават, тоест кои времена имат проста форма, но сложно значение, и обратното. Същинската част се спира поотделно на минало неопределено, минало предварително и бъдеще време в миналото. За всяко от тях е обяснено какво точно означава, как се образува и с какви примерни форми се среща, включително начинът за образуване на отрицателните форми. Текстът е подходящ за усвояване и преговор на глаголната система, за подготовка за класна работа и изпит по български език, както и за бърза справка при колебание коя форма е правилната.

НАУЧНИЯТ ТЕКСТ КАТО ОСНОВЕН ИЗТОЧНИК НА ЗНАНИЯ Научните текстове са важна част от света на знанието, защото ни предоставят проверена и точна информация за природата, обществото и света около нас. Те се използват в учебници, енциклопедии, изследвания и научни статии. Основната цел на научния текст е да предаде информация по ясен и логичен начин, като използва специализиран език, наречен терминология. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА НАУЧНИЯ ТЕКСТ Научните текстове имат свои специфични

Частите на речта са класове от думи, които са обособени въз основа на поне три показателя. Първият е собственото им значение. Например съществителните имена се свързват най-общо с обозначаване на предметност, прилагателните – със свойства, числителните – с действия и състояния. Вторият показател е дали думите се променят или не. Различават се изменяеми части на речта. При тях се наблюдава промяна във формата. Това са съществителните, прилагателните, числителните, (те се променят по род, число

Вечерта, в която малкият град се събира пред една импровизирана сцена, е сред най-запомнящите се епизоди в „Под игото“. Материалът предлага готов сбит преразказ на главата „Представлението“ от романа на Иван Вазов, написан на ясен ученически език и подходящ както за самостоятелна подготовка, така и за работа в клас. Преразказът следва хода на действието последователно. В началото е представена подготовката за спектакъла: очакването на публиката, разпределението на ролите и това как се събират декорите и костюмите за пиесата „Многострадална Геновева“. Оттам текстът преминава към самата вечер в залата, към поведението на зрителите и към различните реакции, които предизвиква играта на актьорите. Отделено е място и на напрежението, което възниква между отделни герои по време на антракта. Същинската част проследява действията на пиесата едно по едно и показва как настроението в залата се променя заедно с историята на сцената. Краят на представлението и последиците от него също са включени, но тук са само загатнати, за да останат за самия текст. Преразказът е сбит: запазено е само същественото от сюжета и връзките между събитията, без излишни подробности и без разгърнати диалози. Написан е в сегашно историческо време и в трето лице, което го прави удобен за преписване, за допълнително съкращаване или за разширяване според изискванията на учителя. Текстът може да се чете и успоредно с оригиналната глава: сравнението показва кое задължително трябва да остане в един сбит преразказ и кое може да отпадне, без да се загуби смисълът на епизода. Материалът е подходящ за ученици, които трябва да напишат сбит преразказ на главата, да се подготвят за преразказ в клас или бързо да си припомнят съдържанието ѝ преди контролна работа, класно съчинение или изпитване. Може да послужи и като опора за разсъждение върху мястото на театъра в живота на възрожденския град и върху начина, по който Вазов свързва изкуството с пробуждащото се национално чувство.

Един изпит в малко девическо училище се превръща в най-напрегнатата сцена от тази част на „Под игото“. Тук ще намерите готов сбит преразказ на главата „Радини вълнения“ от романа на Иван Вазов, написан на достъпен ученически език и подходящ за самостоятелна подготовка или за работа в клас. Преразказът започва с необходимото за разбирането на случката: коя е Рада Госпожина, как е израснала и как се озовава като учителка в девическото училище. Оттам вниманието се насочва към подготовката за изпита, към празничната обстановка в училището и към напрежението, с което младата учителка очаква своя ден. Същинската част проследява самия изпит: откриването му, появата на закъснелите гости и начина, по който протича изпитването. Проследена е смяната на изпитващите и различното отношение на всеки от тях към децата. Предадени са реакциите на учениците, на майките и на публиката в залата, както и обратът, който променя хода на изпита. Финалът на главата също е включен, но тук е само загатнат, за да остане за самия текст. Преразказът е сбит: запазени са само съществените моменти и връзките между тях, а репликите на героите са предадени в непряка форма. Използвано е сегашно историческо време и трето лице, което го прави удобен за преписване, за допълнително съкращаване или за разширяване според поставената задача. Съпоставен с оригиналната глава, той показва кое е задължително да се запази и кое може да отпадне. Материалът е подходящ за ученици, които трябва да напишат сбит преразказ на „Радини вълнения“, да се подготвят за преразказ в клас или бързо да си припомнят съдържанието на главата преди изпитване, контролна работа или класно съчинение. Може да послужи и като опора при разсъждение върху образа на Рада, върху противопоставянето между Стефчов и Огнянов и върху това как един училищен изпит в малкия възрожденски град се превръща в сблъсък между два свята.

Дрипав, дребен и почти незабележим, човекът с окърпеното палто се появява на селския мегдан веднъж или два пъти в годината и си тръгва, оставяйки след себе си повече въпроси, отколкото думи. Материалът е анализ на разказа „Серафим“ от Йордан Йовков, построен в четири ясно обособени части. Първата част отговаря на въпроса какво ни казва творбата. Случката е проследена накратко, а след това е потърсен нейният по-дълбок смисъл: какъв е човекът, около когото се върти разказът, и с какво постъпката му надхвърля обикновената услуга. Втората част е посветена на пространството. Разгледано е защо действието протича на открито, кой е единственият епизод, който остава скрит за читателя, и как мегданът пред кафенето заприличва на театрална сцена. Тази сцена е разчертана нагледно: появите на героите, паузата между тях и второто вдигане на завесата. Третата част се занимава с времето в разказа. Различени са две времеви равнища: годишното време, за което в текста има няколко точни знака, и времето на самите събития, чиито граници анализът определя с помощта на детайли от творбата. Обяснено е и защо времето и пространството в художествения текст се разглеждат заедно. Най-обширната част е посветена на героите. Портретът на Серафим е разчетен през подробностите в облеклото му и през поведението му, включително през сравнението с познат комичен образ. Отделно е разгледан Еньо, чиито черти са изведени чрез поредица от преки съпоставки с главния герой, подредени точка по точка и удобни за преговор. Разгледан е и епизодичният образ на Павлина, както и ролята ѝ в разказа. Анализът е написан на ясен ученически език, с цитати от текста, и е подходящ за подготовка за час по литература, за отговор на литературен въпрос, за преговор преди контролна работа или изпитване. Може да послужи и като основа за характеристика на Серафим или за съчинение върху темата за добротата и човеколюбието в 6. клас.

Лятна нощ насред Тракийското поле, огън, край който се събират уморени косачи, и една приказка, разказана толкова увлекателно, че променя нощта на един от слушателите. Тук ще намерите готов сбит преразказ на разказа „Косачи“ от Елин Пелин. Преразказът следва действието последователно. В началото са обстановката и хората: откъде идват косачите, кой пали огъня и кой подхваща разказа край него. Оттам текстът преминава към самата приказка на Благолажа и към спора, който тя предизвиква, а после към разговора, който неусетно се пренася от приказния свят към живота на един от косачите. Същинската част проследява как настроението край огъня се променя: подмятанията на другарите, мълчанието, припомнената народна песен и нарастващото безпокойство на героя. Краят на разказа също е предаден, но тук е само загатнат, за да остане за самия текст. Преразказът е сбит: запазени са само основните моменти и връзките между тях, без подробни описания и без пряка реч. Написан е в сегашно време и в трето лице, на достъпен ученически език, и може да се използва в този вид или да се съкрати и разшири според поставената задача. Материалът е подходящ за ученици, които трябва да напишат сбит преразказ на „Косачи“, да се подготвят за преразказ в клас или бързо да си припомнят съдържанието на разказа преди изпитване или контролна работа в 6. клас. Може да послужи и като отправна точка за разсъждение върху силата на разказаната дума и върху това как чуждите приказки и подмятания разклащат доверието на човека.

Една любителска театрална постановка в малко подбалканско градче се превръща в най-запомнящата се сцена на националното пробуждане в българската литература, а тази разработка разглежда главата „Представлението“ от романа „Под игото“ в целия й контекст. Началото е посветено на историята на творбата: изгнаничеството на Иван Вазов в Одеса, превръщането на родния Сопот в Бяла черква, пресътворяването на съгражданите му в романови образи, изоставеното заглавие „Кървава заря“ и обстоятелствата около първите публикации на романа. Следва обзор на сюжета на цялото произведение, необходим, за да се разбере мястото на главата в него: появата на беглеца Иван Краличът, помощта, която получава, смяната на самоличността му и превръщането му в Бойчо Огнянов, тайната революционна дейност, съперничеството с Кириак Стефчов, любовната линия с Рада Госпожина и картините на бита, училището, клюките и политическите настроения в Бяла черква. Същинската част е посветена на самата глава. Проследени са подготовката на представлението, вживяването на публиката и върховият момент в залата. Обяснено е ключовото за тълкуването изграждане на два успоредни сюжетни плана, плана на пиесата и плана на реакциите в салона, както и защо възрожденският зрител разчита сюжета едновременно в буквален и в преносен смисъл. Разгледани са похватите „театър в романа“ и „песен в романа“. Отделен раздел изяснява жанра: разликата между разказ и роман, съчетанието от исторически, битов и приключенски елементи в „Под игото“ и основанието творбата да бъде наричана роман епопея. В темите и мотивите влизат освободителните борби и националното самоосъзнаване, страхът и робското примирение срещу смелостта и готовността за саможертва, изграждането на театрална публика през Възраждането, възпитателната сила на театъра и двойственият език на изкуството. Разделът за героите представя актьорите измежду персонажите, репликите на познати белочерковци, ролята на повествователя и разделението на два лагера в градчето, а финалната „Лупа“ обяснява значенията на имената Огнянов, Алафрангата, Бейзадето и Селямсъза, както и произхода на името Бяла черква. Разработката е подходяща за подготовка по литература в 6. клас и за четене на главата в контекста на целия роман.

Закърпеното зимно палто на един беден скитник е първото, което се запомня от разказа „Серафим“ на Йордан Йовков, и точно от тази среща тръгва предложеният тук сбит преразказ на творбата. Йовков умее да построи цяла човешка съдба върху една съвсем дребна случка, а сбитият преразказ е удобният начин тази случка първо да бъде овладяна като последователност от епизоди. Изложението следва хода на действието стегнато и последователно, така както изисква ученическият сбит преразказ: без разсъждения и оценки, без пряка реч, само с най-важните сюжетни моменти, предадени с думите на преразказвача. Началото връща читателя в едно лятно утро пред Еньовото кафене, където се появява непознат мъж в зимно палто с кръпки. Проследено е как кафеджията Еньо го разпознава, какво научава за изминалата година на Серафим, за работата му като пазач на керемидарница и за намерението, свързано със спечелените пари. Следва сцената, в която в кафенето влиза жената Павлина и подхваща разговор с Еньо, а Серафим слуша отвън. Преразказът предава какво чува той за семейните неволи на жената, как реагира кафеджията на молбата й и с какво настроение тя си тръгва. Финалната част остава най-въздействащата: вечерта, която Серафим прекарва навън, и утринният разговор пред кафенето, в който Еньо задава въпроса, отключващ смисъла на цялата случка. Развръзката е оставена в самия текст, за да достигне читателят до нея така, както я поднася Йовков. Вариантът е удобен за бърз преговор преди изпитване, за припомняне на съдържанието преди писане на собствен преразказ или съчинение и за ученици, които изучават Йовковото творчество и темата за добротворството и нравствения избор в българската литература от началото на XX век. Може да послужи и като образец за строеж на сбит преразказ: кои моменти се запазват, кои се пропускат и как се предава съдържанието на един разговор, без да се цитира пряка реч.

Прочетете текста и отговорете на въпросите от 1. до 8. включително. Несебър е един от най-древните градове в Европа, възникнал преди повече от 3200 години.  Старият град е разположен на малък полуостров, свързан със сушата чрез тесен провлак, дълъг 400 метра. През VІ в. пр. Хр. той е привлякъл вниманието на гърците и става тяхна колония. Гърците го наричат Месамбрия и го превръщат в голям град, с естествена защита откъм морето и сушата. Тогава се изграждат водопровод и канализация

Прочетете текста и отговорете на въпросите от 1-4: Изчезваме след 1000 години Човешката раса ще изчезне през следващото хилядолетие, предрече най-известният физик в света Стивън Хокинг. Той смята, че атмосферата все повече ще се нажежава и ще стане като на Венера, с вряща сярна киселина. Според него гигантска катастрофа. Той е особено притеснен от парниковия ефект. Единственият начин хората да оцелеят е да се преселят на други планети, каза болният учен, който говори чрез компютър. Без

1. Коя от подчертаните думи е сегашно деятелно причастие: Камбаната биела (а) силно и известявала (б) идващите (в) към селото, че е има някаква опасност, която застрашава (г) живота им. 2. Коя от подчертаните думи е деепричастие, което е написано неправилно: Жената, не доразбирайки (а) думите на говорещия (б) кмет, започнала (в) да сме смее, не можейки (г) да проумее, че се държи странно. 3. Коя от подчертаните думи е минало страдателно причастие: Пеещото (а) птиче кацнало (б) на

1. В кое изречение не е употребено местоимение: а. Написах домашното си и излязох да се поразходя. б. За себе си помисли малко, трябва да се справиш с проблема. в. Кога си получил наказанието? г. Купих си нова чанта за училище. 2. В кое изречение е употребено притежателно местоимение: а. Казах му да внимава повече. б. Подариха ни много интересна картина. в. Наказаха те несправедливо, а ти си премълча. г. Класната ви ръководителка ви издирва цял ден. 3. В кое изречение е допусната  грешка при

1.  С  кой  от  изразите  може  да  се  замени  подчертаният израз в изречението, без да се промени смисълът? Планината, силна и могъща, ни посрещна смълчана. а) макар да беше силна и могъща б) понеже беше силна и могъща в) която беше силна и могъща г) като беше силна и могъща 2. Коя е глаголната форма в минало неопределено време, с която може да се попълни изречението? Вчера разбрах, че …….....… всички ученици за предстоящата благотворителна акция. а) уведомиха б) щяха да

Прочетете текста и отговорете на въпроси 1 - 5, включително Поводите за подаряване на цветя са най-различни. Навремето е било прието цвете да се поднася само на жените, но днес това не е привилегия само на силния пол. Все по-често и дамите добавят към своя подарък за любимия цветя. Все пак добре е да се знае, че цветята имат свой език, и когато подбираме кое от всички да предпочетем, трябва да се вслушваме в традицията, в правилата на етикета, но и в собствения си вкус. 1. Текстът има за цел преди