Подкатегории на "6 клас"

Бял, но бели. Бряг, но брегове. Мляко, но млечен. Едно и също Я, което ту се запазва, ту се превръща в Е, обърква дори добрите ученици. Този материал събира на едно място всичко за променливото Я: какво представлява, откъде идва и как изборът се прави без колебание. В началото е обяснено защо изобщо съществува това редуване и каква е връзката му със старобългарската ятова гласна. Оттам нататък е показано от какво точно зависи изборът между Я и Е, като случаите са разделени в две ясни колони, а правилото е сведено до кратък списък от условия, който се запомня лесно и се прилага бързо при всяка непозната дума. Всяко положение е онагледено с двойки думи, при които разликата се вижда веднага. Отделно внимание е отделено на сложните думи, върху чиито съставки не пада главното ударение, както и на случаите, в които правилото не работи: глаголни форми за минало време, причастия, прилагателни на -ен, отделни производни думи и членувани форми. Изключенията са подредени в таблица, а до всяко от тях стои сродна дума или форма, която следва правилото, за да се вижда контрастът. Накрая са посочени думите, при които Я или Е нямат нищо общо с ятовата гласна и затова просто се запомнят, а също и дублетните форми, при които и двата варианта са еднакво книжовни. Материалът е подходящ за подготовка за диктовка, за упражнения по правопис и правоговор и за преговор преди контролно или изпит, както и за всеки, който иска да спре да се колебае между „мляко“ и „млечен“.

Кои глаголни форми остават еднакви за всички лица и защо се държат ту като прилагателни, ту като глаголи? Разработката отговаря именно на този въпрос, като събира на едно място систематизиран преглед на неличните глаголни форми в българския език. В началото е изяснено какво отличава неличните форми от останалите: те не се изменят по лице и обозначават действие или признак, свързан с друга дума в изречението. Оттук изложението се разделя на двата големи дяла, причастията и деепричастието. Същинската част представя четирите вида причастия поотделно: сегашно деятелно, минало свършено деятелно, минало несвършено деятелно и минало страдателно. За всяко от тях е показано от коя глаголна форма се тръгва и коя наставка се добавя при образуването, а след правилото следват примерни изречения от реалната употреба, включително разликата между причастието като сказуемо и като определение. Отделно внимание е отделено на правописа: кога отрицателната частица „не“ се пише слято и кога разделно и как се държи променливото „я“ в множествено число. Самостоятелен раздел е посветен на деепричастието: как се получава от сегашно време, кои наставки участват, какво допълнително действие изразява и кога се огражда със запетая. Кратко заключение обобщава защо владеенето на тези форми прави изказа по-точен и по-богат. Разработката върши работа при подготовка за упражнение или изпитване по морфология, при повторение преди контролно, както и когато трябва бързо да се провери конкретно правописно правило.

Едно съобщение до мама и една статия за пеперудите казват съвсем различни неща и по съвсем различен начин. Разработката обяснява защо и подрежда общуването според сферите, в които то протича. Началото въвежда самото понятие сфера на общуване и изброява четирите основни: естетическа, битова, медийна и научна. За всяка е посочено къде я срещаме и с какви теми и цели е свързана. Следва практическа част с примерни текстове, по един за всяка сфера. Към всеки пример е добавено кратко обяснение защо принадлежи именно към тази сфера и какъв език използва, така че разликите се виждат нагледно, а не само се описват. Същинската част е посветена на научното общуване. Разгледани са участниците в него, предметът, целта и условията, при които то протича. Оттам изложението минава към особеностите на самия научен текст: точност, обективност, отсъствие на емоционален и разговорен изказ, с придружаващ пример. Отделен раздел е посветен на термините: какво представляват, защо се използват, защо обикновено не се заменят със синоними и как това се отразява на текста. Посочени са примери за термини от математиката, биологията и географията. Накрая са включени примерни задачи за самопроверка с отговори, в които ученикът сам определя сферата и характеристиките на даден текст. Текстът е подходящ за подготовка за час и за изпитване по български език, за домашна работа върху темата и за преговор преди контролно. Изложението е структурирано, с изчистени определения и достатъчно примери, за да послужи и като опора при писане на собствен научен текст.

Колко всъщност са глаголните времена в българския език и защо толкова лесно се бъркат? Този учебен материал по морфология подрежда цялата система в ясна схема и я обяснява стъпка по стъпка. Началото изяснява какво представлява времето като граматическа категория и защо то е присъщо само на глагола. Оттук нататък са въведени двете отделни класификации, които обикновено се смесват една с друга: според начина на образуване и според значението. В първата част са разграничени простите от съставните глаголни времена и е показано кои конкретни времена попадат във всяка от двете групи. Втората част подрежда същите времена по друг признак: основни, които показват само отношение към момента на говоренето, и сложни, които съдържат допълнителен смислов компонент. Отбелязано е и къде двете класификации се разминават, тоест кои времена имат проста форма, но сложно значение, и обратното. Същинската част се спира поотделно на минало неопределено, минало предварително и бъдеще време в миналото. За всяко от тях е обяснено какво точно означава, как се образува и с какви примерни форми се среща, включително начинът за образуване на отрицателните форми. Текстът е подходящ за усвояване и преговор на глаголната система, за подготовка за класна работа и изпит по български език, както и за бърза справка при колебание коя форма е правилната.

Кое отличава страницата от учебника по география от разказа в христоматията? Разработката отговаря на този въпрос, като представя научния текст като основен източник на знания и показва по какво се разпознава той. В началото са изведени характеристиките, които правят научното изложение различно от останалите видове текст: точността и достоверността на фактите, употребата на термини, еднозначността, прякото значение на думите и преобладаването на съобщителни изречения. Всяка особеност е обяснена кратко и подкрепена с пример. Следва блок от четири кратки научни текста от различни области: география, биология, физика и история. Към всеки е добавен разбор кои термини се откриват в него и с какво се издава принадлежността му към съответната наука. Тази част е удобна за работа в час, защото самите текстове могат да се прочетат и без коментара, за да провери ученикът дали сам ще разпознае науката и термините. Отделен раздел показва как е устроен научният текст, като преминава през трите звена на изложението и ги илюстрира с примерни изречения. След него е обяснено какво представлява научната хипотеза, с какво се различава тя от доказаното твърдение и защо се нуждае от проверка. Финалната част включва примерни задачи с отговори и кратко обобщение за ролята на научното общуване. Разработката е подходяща за подготовка по български език върху видовете текст, за самостоятелно упражнение и за преговор преди изпитване или контролна работа по темата.

По какво изобщо решаваме, че една дума е съществително име, а друга наречие? Разработката отговаря чрез показателите, върху които стъпва класификацията на думите в българския език. В началото е изяснено мястото на частите на речта сред граматичните категории и е представен първият показател, собственото значение на думите, с примери за отделните класове. След това е разгледан вторият показател и оттам следва разделянето на изменяеми и неизменяеми части на речта, като при всяка изменяема е посочено по кои категории се променя. Специално внимание е отделено на глагола и на неличните форми, които възникват при загубата на определени категории. Проследено е какво става със старата неопределена форма и как всичко това води до пренареждане в частите на речта. Видовете причастия са изброени и подредени с примери, а накрая е обяснено какво им позволява да се употребяват двуяко. Втората част представя неизменяемите класове. Дадена е практическа проверка за разграничаване на наречието от прилагателното име в словосъчетание и изречение, посочен е произходът на различните наречия и са обяснени функциите на предлозите, съюзите, частиците и междуметията. Текстът е подходящ за преговор по граматика, за подготовка преди изпит и за ученици, които се затрудняват да разпознават частите на речта в конкретен текст.

Вечерта, в която малкият град се събира пред една импровизирана сцена, е сред най-запомнящите се епизоди в „Под игото“. Материалът предлага готов сбит преразказ на главата „Представлението“ от романа на Иван Вазов, написан на ясен ученически език и подходящ както за самостоятелна подготовка, така и за работа в клас. Преразказът следва хода на действието последователно. В началото е представена подготовката за спектакъла: очакването на публиката, разпределението на ролите и това как се събират декорите и костюмите за пиесата „Многострадална Геновева“. Оттам текстът преминава към самата вечер в залата, към поведението на зрителите и към различните реакции, които предизвиква играта на актьорите. Отделено е място и на напрежението, което възниква между отделни герои по време на антракта. Същинската част проследява действията на пиесата едно по едно и показва как настроението в залата се променя заедно с историята на сцената. Краят на представлението и последиците от него също са включени, но тук са само загатнати, за да останат за самия текст. Преразказът е сбит: запазено е само същественото от сюжета и връзките между събитията, без излишни подробности и без разгърнати диалози. Написан е в сегашно историческо време и в трето лице, което го прави удобен за преписване, за допълнително съкращаване или за разширяване според изискванията на учителя. Текстът може да се чете и успоредно с оригиналната глава: сравнението показва кое задължително трябва да остане в един сбит преразказ и кое може да отпадне, без да се загуби смисълът на епизода. Материалът е подходящ за ученици, които трябва да напишат сбит преразказ на главата, да се подготвят за преразказ в клас или бързо да си припомнят съдържанието ѝ преди контролна работа, класно съчинение или изпитване. Може да послужи и като опора за разсъждение върху мястото на театъра в живота на възрожденския град и върху начина, по който Вазов свързва изкуството с пробуждащото се национално чувство.

Един изпит в малко девическо училище се превръща в най-напрегнатата сцена от тази част на „Под игото“. Тук ще намерите готов сбит преразказ на главата „Радини вълнения“ от романа на Иван Вазов, написан на достъпен ученически език и подходящ за самостоятелна подготовка или за работа в клас. Преразказът започва с необходимото за разбирането на случката: коя е Рада Госпожина, как е израснала и как се озовава като учителка в девическото училище. Оттам вниманието се насочва към подготовката за изпита, към празничната обстановка в училището и към напрежението, с което младата учителка очаква своя ден. Същинската част проследява самия изпит: откриването му, появата на закъснелите гости и начина, по който протича изпитването. Проследена е смяната на изпитващите и различното отношение на всеки от тях към децата. Предадени са реакциите на учениците, на майките и на публиката в залата, както и обратът, който променя хода на изпита. Финалът на главата също е включен, но тук е само загатнат, за да остане за самия текст. Преразказът е сбит: запазени са само съществените моменти и връзките между тях, а репликите на героите са предадени в непряка форма. Използвано е сегашно историческо време и трето лице, което го прави удобен за преписване, за допълнително съкращаване или за разширяване според поставената задача. Съпоставен с оригиналната глава, той показва кое е задължително да се запази и кое може да отпадне. Материалът е подходящ за ученици, които трябва да напишат сбит преразказ на „Радини вълнения“, да се подготвят за преразказ в клас или бързо да си припомнят съдържанието на главата преди изпитване, контролна работа или класно съчинение. Може да послужи и като опора при разсъждение върху образа на Рада, върху противопоставянето между Стефчов и Огнянов и върху това как един училищен изпит в малкия възрожденски град се превръща в сблъсък между два свята.

Дрипав, дребен и почти незабележим, човекът с окърпеното палто се появява на селския мегдан веднъж или два пъти в годината и си тръгва, оставяйки след себе си повече въпроси, отколкото думи. Материалът е анализ на разказа „Серафим“ от Йордан Йовков, построен в четири ясно обособени части. Първата част отговаря на въпроса какво ни казва творбата. Случката е проследена накратко, а след това е потърсен нейният по-дълбок смисъл: какъв е човекът, около когото се върти разказът, и с какво постъпката му надхвърля обикновената услуга. Втората част е посветена на пространството. Разгледано е защо действието протича на открито, кой е единственият епизод, който остава скрит за читателя, и как мегданът пред кафенето заприличва на театрална сцена. Тази сцена е разчертана нагледно: появите на героите, паузата между тях и второто вдигане на завесата. Третата част се занимава с времето в разказа. Различени са две времеви равнища: годишното време, за което в текста има няколко точни знака, и времето на самите събития, чиито граници анализът определя с помощта на детайли от творбата. Обяснено е и защо времето и пространството в художествения текст се разглеждат заедно. Най-обширната част е посветена на героите. Портретът на Серафим е разчетен през подробностите в облеклото му и през поведението му, включително през сравнението с познат комичен образ. Отделно е разгледан Еньо, чиито черти са изведени чрез поредица от преки съпоставки с главния герой, подредени точка по точка и удобни за преговор. Разгледан е и епизодичният образ на Павлина, както и ролята ѝ в разказа. Анализът е написан на ясен ученически език, с цитати от текста, и е подходящ за подготовка за час по литература, за отговор на литературен въпрос, за преговор преди контролна работа или изпитване. Може да послужи и като основа за характеристика на Серафим или за съчинение върху темата за добротата и човеколюбието в 6. клас.

Лятна нощ насред Тракийското поле, огън, край който се събират уморени косачи, и една приказка, разказана толкова увлекателно, че променя нощта на един от слушателите. Тук ще намерите готов сбит преразказ на разказа „Косачи“ от Елин Пелин. Преразказът следва действието последователно. В началото са обстановката и хората: откъде идват косачите, кой пали огъня и кой подхваща разказа край него. Оттам текстът преминава към самата приказка на Благолажа и към спора, който тя предизвиква, а после към разговора, който неусетно се пренася от приказния свят към живота на един от косачите. Същинската част проследява как настроението край огъня се променя: подмятанията на другарите, мълчанието, припомнената народна песен и нарастващото безпокойство на героя. Краят на разказа също е предаден, но тук е само загатнат, за да остане за самия текст. Преразказът е сбит: запазени са само основните моменти и връзките между тях, без подробни описания и без пряка реч. Написан е в сегашно време и в трето лице, на достъпен ученически език, и може да се използва в този вид или да се съкрати и разшири според поставената задача. Материалът е подходящ за ученици, които трябва да напишат сбит преразказ на „Косачи“, да се подготвят за преразказ в клас или бързо да си припомнят съдържанието на разказа преди изпитване или контролна работа в 6. клас. Може да послужи и като отправна точка за разсъждение върху силата на разказаната дума и върху това как чуждите приказки и подмятания разклащат доверието на човека.

Една любителска театрална постановка в малко подбалканско градче се превръща в най-запомнящата се сцена на националното пробуждане в българската литература, а тази разработка разглежда главата „Представлението“ от романа „Под игото“ в целия й контекст. Началото е посветено на историята на творбата: изгнаничеството на Иван Вазов в Одеса, превръщането на родния Сопот в Бяла черква, пресътворяването на съгражданите му в романови образи, изоставеното заглавие „Кървава заря“ и обстоятелствата около първите публикации на романа. Следва обзор на сюжета на цялото произведение, необходим, за да се разбере мястото на главата в него: появата на беглеца Иван Краличът, помощта, която получава, смяната на самоличността му и превръщането му в Бойчо Огнянов, тайната революционна дейност, съперничеството с Кириак Стефчов, любовната линия с Рада Госпожина и картините на бита, училището, клюките и политическите настроения в Бяла черква. Същинската част е посветена на самата глава. Проследени са подготовката на представлението, вживяването на публиката и върховият момент в залата. Обяснено е ключовото за тълкуването изграждане на два успоредни сюжетни плана, плана на пиесата и плана на реакциите в салона, както и защо възрожденският зрител разчита сюжета едновременно в буквален и в преносен смисъл. Разгледани са похватите „театър в романа“ и „песен в романа“. Отделен раздел изяснява жанра: разликата между разказ и роман, съчетанието от исторически, битов и приключенски елементи в „Под игото“ и основанието творбата да бъде наричана роман епопея. В темите и мотивите влизат освободителните борби и националното самоосъзнаване, страхът и робското примирение срещу смелостта и готовността за саможертва, изграждането на театрална публика през Възраждането, възпитателната сила на театъра и двойственият език на изкуството. Разделът за героите представя актьорите измежду персонажите, репликите на познати белочерковци, ролята на повествователя и разделението на два лагера в градчето, а финалната „Лупа“ обяснява значенията на имената Огнянов, Алафрангата, Бейзадето и Селямсъза, както и произхода на името Бяла черква. Разработката е подходяща за подготовка по литература в 6. клас и за четене на главата в контекста на целия роман.

Закърпеното зимно палто на един беден скитник е първото, което се запомня от разказа „Серафим“ на Йордан Йовков, и точно от тази среща тръгва предложеният тук сбит преразказ на творбата. Йовков умее да построи цяла човешка съдба върху една съвсем дребна случка, а сбитият преразказ е удобният начин тази случка първо да бъде овладяна като последователност от епизоди. Изложението следва хода на действието стегнато и последователно, така както изисква ученическият сбит преразказ: без разсъждения и оценки, без пряка реч, само с най-важните сюжетни моменти, предадени с думите на преразказвача. Началото връща читателя в едно лятно утро пред Еньовото кафене, където се появява непознат мъж в зимно палто с кръпки. Проследено е как кафеджията Еньо го разпознава, какво научава за изминалата година на Серафим, за работата му като пазач на керемидарница и за намерението, свързано със спечелените пари. Следва сцената, в която в кафенето влиза жената Павлина и подхваща разговор с Еньо, а Серафим слуша отвън. Преразказът предава какво чува той за семейните неволи на жената, как реагира кафеджията на молбата й и с какво настроение тя си тръгва. Финалната част остава най-въздействащата: вечерта, която Серафим прекарва навън, и утринният разговор пред кафенето, в който Еньо задава въпроса, отключващ смисъла на цялата случка. Развръзката е оставена в самия текст, за да достигне читателят до нея така, както я поднася Йовков. Вариантът е удобен за бърз преговор преди изпитване, за припомняне на съдържанието преди писане на собствен преразказ или съчинение и за ученици, които изучават Йовковото творчество и темата за добротворството и нравствения избор в българската литература от началото на XX век. Може да послужи и като образец за строеж на сбит преразказ: кои моменти се запазват, кои се пропускат и как се предава съдържанието на един разговор, без да се цитира пряка реч.

Прочетете текста и отговорете на въпросите от 1. до 8. включително. Несебър е един от най-древните градове в Европа, възникнал преди повече от 3200 години.  Старият град е разположен на малък полуостров, свързан със сушата чрез тесен провлак, дълъг 400 метра. През VІ в. пр. Хр. той е привлякъл вниманието на гърците и става тяхна колония. Гърците го наричат Месамбрия и го превръщат в голям град, с естествена защита откъм морето и сушата. Тогава се изграждат водопровод и канализация

Материалът обединява две отделни класни работи за втория срок – по български език и по литература – всяка от които съдържа по 25 задачи и е придружена от ключ с отговорите. Класната работа по български език започва с кратък медиен текст с научнопопулярна тематика и задачи към него: определяне на темата, откриване на ключовите думи, преценка за адресата и разпознаване на средството за свързване между изреченията. Следват задачи върху лексиката – смисловите отношения между двойки думи, избор на най-точната дума за конкретно изречение, антоними и тълкуване на фразеологично словосъчетание. Значителна част от задачите проверяват правописната норма, включително правописа на членувани форми, думите с подвижна гласна и представките при думи от чужд произход, както и пунктуационната норма при подчинени изречения, обособени части и обръщения. Последните пет задачи в тази част са с отворен отговор и изискват преобразуване: превръщане на глаголни форми от деятелен в страдателен залог, образуване на форми за минало неопределено и за минало предварително време с включването им в изречения, довършване на изречение с подчинено условно и преобразуване на пряка реч в непряка при спазване на пунктуационните правила. Класната работа по литература обхваща изучаваните през срока творби и автори. Задачите с избираем отговор проверяват съотнасянето на автор и произведение, жанровата принадлежност, представите за видовете изкуство и неговата роля, символиката в изучаваната литературна приказка, както и знанията за „История славянобългарска“ – структура, предисловие, реторични средства, образ на автора и отношение към родното. Десет задачи с кратък отворен отговор проверяват конкретни факти и характеристики, свързани с изучаваните творби. Към двете части са приложени пълните отговори, включително примерни решения на трансформационните задачи. Материалът е подходящ за провеждане на класна работа, за преговор преди нея и за самостоятелна подготовка.

1. Коя от подчертаните думи е сегашно деятелно причастие: Камбаната биела (а) силно и известявала (б) идващите (в) към селото, че е има някаква опасност, която застрашава (г) живота им. 2. Коя от подчертаните думи е деепричастие, което е написано неправилно: Жената, не доразбирайки (а) думите на говорещия (б) кмет, започнала (в) да сме смее, не можейки (г) да проумее, че се държи странно. 3. Коя от подчертаните думи е минало страдателно причастие: Пеещото (а) птиче кацнало (б) на

Местоименията са сред думите, които се употребяват най-често и именно затова грешките при тях остават най-незабелязани. Материалът предлага набор от 15 тестови задачи, посветени на разпознаването, класифицирането и правилната употреба на местоименията в българския език, с приложен ключ с верните отговори. Първата група задачи е с избираем отговор и работи върху конкретни изречения. Проверява се умението да се открие наличието или отсъствието на местоимение в изказването, да се разпознае видът му, както и да се установи допусната грешка при употреба. Отделни задачи насочват вниманието към ролята на местоимението като свързващо средство между прости изречения в състава на сложното, а други изискват избор на подходяща форма според смисъла на изречението – включително в случаи, при които изборът между близки по значение форми често затруднява. Следваща група задачи е насочена към систематизиране по видове. Чрез редове с примери се проверява разграничаването между възвратни лични, възвратни притежателни, показателни, въпросителни и относителни местоимения, като редовете съдържат смесени форми и изискват точна преценка, а не разпознаване по външен признак. Заключителната част включва задачи от открит тип: избор на вярната форма в дадено изречение, откриване и подчертаване на местоименията в кратък диалог и попълване на пропуснати форми в изречения. Тези задачи изискват самостоятелна работа върху текст и проверяват знанието в приложен вид. Към материала е приложен ключ с отговорите на всички задачи, включително на тези от открит тип. Разработката е подходяща за самостоятелна подготовка и преговор, за упражнение върху местоименията в учебния час, за проверка на знанията преди контролно или изпит, както и като готов набор от задачи за работа в клас.

Тестът проверява входното равнище в началото на шести клас и обхваща както уменията за работа с текст, така и владеенето на граматичната и правописната норма. Съдържа 20 задачи с приложени верни отговори. Началните пет задачи стъпват върху кратък текст за поводите за подаряване на цветя. Изисква се да се определи целта на текста, изданието, от което е взет, предметът и темата, както и видът на глаголните форми във втория абзац. Следваща група задачи е посветена на местоименията: разпознаване на местоимение, което свързва прости изречения в състава на сложното, избор на подходяща форма за празно място в изречение – включително разграничаването между притежателно и възвратно притежателно местоимение – и правилната форма на неопределително местоимение след предлог. Обособена група задачи разглежда строежа на изречението и морфологията: коя част липсва в непълно изречение, чрез каква част на речта е изразен подлогът, разпознаване на относително прилагателно и откриване на ред със сродни думи. Отделни задачи проверяват граматичната и правописната норма – типична грешка при глаголна форма, неправилно изписана дума, правопис на думи с числително в началото, членуване на съществителни от мъжки род в цяло изречение и образуване на форми за множествено число и на бройна форма при съществителни, назоваващи лица и предмети. Заключителната част е насочена към пунктуацията: определяне на броя на липсващите запетаи в изречение с еднородни части и посочване на позициите, на които трябва да се поставят запетаи при вметнат израз и подчинено изречение. Финалната задача изисква откриване на грешката в маркирана дума от изречение. Подходящ е за провеждане на входно ниво, за преговор и за самостоятелна подготовка.

Двадесет задачи, които за един учебен час обхващат целия втори срок – и езика, и литературата. Готов материал с приложени отговори, който се разпечатва и се работи веднага. Съотношението между двете части е обмислено. Първите дванадесет задачи проверяват езиковите знания, а последните осем – литературните. Така резултатът се разчита по блокове и веднага показва къде е слабото място – в граматиката или в прочетените творби. Езиковата част започва със синтаксиса: замяна на обособена част с подчинено изречение, разпознаване на сложно съчинено изречение и откриване на обособени определения. Тези задачи изискват разбиране на строежа, а не запомнено определение. Следва блокът за глагола и местоименията – разпознаване на минало неопределено време в две различни задачи, кратка форма на притежателно местоимение и правилна употреба на отрицателни и възвратни форми. Тук са и грешките, които се допускат най-често в ежедневната реч и оттам се пренасят в писмените работи, където вече се отчитат. Правописът е представен с думи, при които изговорът подвежда, и с правописа на отрицателната частица в различни случаи. Пунктуацията – с повторени съюзи, тире при елипса и запетая при въпросителни конструкции. Литературната част обхваща изучените през срока творби. Проверява се историческият момент в една поема, видът характеристика в цитиран откъс, къде се проявява фантастичното в един разказ, коя фигура е употребена в известен стих и през коя творба звучи една от най-цитираните мисли в световната литература. Отделни задачи изискват да се съотнесат автори и произведения, да се посочат двете творби по обща тема и да се определи жанрът на едно от произведенията. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение, а отговорите са приложени накрая в компактен вид – проверката отнема минути, а точкуването е безспорно. За учителя това е готова контролна работа за края на срока: обхваща синтаксис, морфология, правопис, пунктуация и целия литературен материал в един лист, без нужда от подготовка. Може да се използва цяла или на части – езиковата част като бърза проверка, литературната като преговор преди изпитване. За ученика е сигурна подготовка преди контролно. Задачите обхождат всичко изучено, а литературната част подрежда кой автор с коя творба се свързва и какво носи всяко произведение – точно това, което се пита при изпитване. Подходящ е и за самостоятелна работа у дома – с приложени отговори за самопроверка, без чужда помощ и без допълнителни източници.