Анекдоти

АНЕКДОТИ

 

          Близки до жанра на битовите приказки са народните анекдоти – кратки хумористични разкази с интересен диалог и остроумен край. С тези свои особености те се приравняват с един твърде забавен вид на съвременното устно слово – вицовете. Едни от най-популярните фолклорни анекдоти са за Хитър Петър и Настрадин Ходжа. В част от тях се разказва за остроумията само на единия от двамата герои, който се стреми да надхитри хората от своето непосредствено обкръжение. Така например в анекдота „Котелът родил котленце“ Настрадин Ходжа е представен като много беден човек, който няма пари даже за котел, в който семейството му да изпере дрехите си. Затова героят отива при свой богат съсед и го моли да му услужи с един котел. Макар и неохотно, съседът се съгласява. Не след дълго Настрадин Ходжа му връща заетия съд заедно с едно малко котленце, което уж се било родило от големия котел. Богатият остава доволен и си премълчава, защото решава, че съседът му не е много умен и няма нищо лошо да се възползва от подаръка. Да, обаче нещата не свършват дотук – Настрадин Ходжа моли богатия си съсед втори път за котела, а онзи се съгласява на драго сърце, очаквайки нова придобивка. Хитрият бедняк обаче не връща предмета, а на въпроса на съседа – защо, остроумно отговаря, че котелът е умрял – което се ражда на този свят, то и умира.
          В анекдотите за другия хитрец – Хитър Петър, героят е представен като буден, честолюбив и извънредно остроумен човек, който умее да оцелява при всички обстоятелства. Много често Хитър Петър и Настрадин Ходжа се надхитряват взаимно – единият надвива другия или и двамата проявяват остроумие всеки по своему. Обикновено Хитър Петър се разкрива като по-изкусен в надхитрянето, вероятно защото е любим герой и отговаря на етническите и социални характеристики на преобладаваща част от народа. В други текстове двамата герои се съюзяват – единият лъже, а другият „маже“, т. е. потвърждава лъжите.
          В друга група анекдоти се разказва за поповете, към които народът открай време проявява недоверие и неприязън. Това е така, защото животът, който водят тези духовни отци, въобще не отговаря на нещата, проповядвани от тях. В някои кратки фолклорни текстове пък се осмиват различни човешки слабости като мързел, пиянство, лъжа, скъперничество. Популярни са и анекдотите за габровци, набедени, че проявяват пословичната си пестеливост и пресметливост повече от необходимото.
          Между анекдотите и битовите приказки съществува взаимна връзка и очебийно преливане на теми и мотиви. Така например случката от анекдота „Кусурлия магаре“ с главен герой Настрадин Ходжа е в сюжетната основа и на приказката „Отплатата на Хитър Петър“.
          И двата типа фолклорни текстове – битовите народни приказки и анекдотите, са изпълнени с много хумор и с дълбока житейска мъдрост. В тях се противопоставят едни на други добродетелите и пороците, при което се разкриват достатъчно убедително нравите в национален, социален и общочовешки аспект. Във всички случаи тези творби показват, че най-сигурният път за осъзнаване и преодоляване на слабостите и грешките е жизнерадостният пречистващ смях.